Page 3 of 9
Posted: Sat Feb 06, 2010 8:54 pm
by dellusion
Като почнат да пеят във филм или сериал - превъртам напред.
Posted: Sat Feb 06, 2010 11:31 pm
by Moridin
Хванах края на Секс игри и за пореден път се кефя бясно на това КОЛКО яка адаптация е. Въпреки брилянтната си актьорски игра, оригиналът изглежда скучен на тоя фон баси

Posted: Sun Feb 07, 2010 1:09 am
by Roland
dellusion wrote:Като почнат да пеят във филм или сериал - превъртам напред.
*facepalm* :p
Posted: Mon Feb 08, 2010 1:42 am
by Roland
Ако още веднъж видя аргумент като "докосна ме" или "има/няма емоционалност в него" за филм, вероятно ще получа много гаден ректален обрив. Мисля, че всеки път, когато някой използва тая глупост в разговор за което и да е изкуство, Бог убива котенце

Posted: Mon Feb 08, 2010 9:23 am
by Yan
Ъм и щъ пък да е глупост?

Posted: Mon Feb 08, 2010 9:28 am
by Roland
Щото не казва абсолютно нищо. Съдържа нула информация. Ако просто ше споделяш впечатление, ок. Ама хората го използват като "аргумент" в спорове и дискусии, а това вече е смешно.
Posted: Mon Feb 08, 2010 11:32 pm
by Ghibli
Смешно е, че според теб трябва да се водят спорове и дискусии.
Posted: Mon Feb 08, 2010 11:35 pm
by Morwen
Ми "има/няма емоционалност" е също толкова валиден аргумент, колкото "тъп е/добре измислен е". И в двата случая говорим за нещо, измерването на което е въпрос на лична преценка, но самото то обективно може да съществува като самостоятелна характеристика.
Виж, с "докосна ме" не е така.
Posted: Tue Feb 09, 2010 12:28 am
by Roland
Не знам, Гибли, кое е смешно, но за пореден път ми слагаш думи в устата. Навик ти е и не ми е приятно.
Морви, зад "добре е измислен" могат да стоят доста конкретни фактори, ако човек задълбае.
Posted: Tue Feb 09, 2010 12:30 am
by Ghibli
Не ти слагам думи в устата, а изтъквам факт. Или ще кажеш, че не е така?
Posted: Tue Feb 09, 2010 12:35 am
by Morwen
Именно. Имам предвид, че и зад "има емоционалност" също може да има такива.
Posted: Tue Feb 09, 2010 4:51 am
by Roland
Ghibli wrote:Не ти слагам думи в устата, а изтъквам факт. Или ще кажеш, че не е така?
Цитат, ако обичаш, в който твърдя, че "според мен трябва да се водят спорове и дискусии". И всъщност естествено, че трябва. Според теб не трябва ли? Трябва само да се пише като лексикон "на мен ми хареса, на мен не ми, мен ме докосна, аз го почувствах, за мен нямаше емоционалност" и така докато се изредят всички? После лок и в архива? Тва не значи, че непременно трябва да се спори за всичко, ма в какво изобщо ме обвиняваш всъщност в момента?
Морви, не, зад "има емоционалност" не стои абсолютно нищо. За еди кой си в
Аватар нямало, за мен има. Иди обяснявай кои са конкретните фактори, които определят дали има, или няма "емоционалност". Изобщо, какво, за бога, е "емоционалност" от гледна точка на изкуството? Плс, ако ше отговаряш, нека да не е с "може да е" и "по тая логика", а с некви примери

Posted: Tue Feb 09, 2010 9:16 am
by Yan
Вероятно Гибли има предвид прословутата тема, в която ти, и ако се не лъжа Емо се упражнявахте да спорите и после пренесохте тоя маниер в начина си на писане навсякъде.
Възможно е и да се дразни от крайните твърдения като:
Морви, не, зад "има емоционалност" не стои абсолютно нищо.
Мисля, че всеки път, когато някой използва тая глупост в разговор за което и да е изкуство, Бог убива котенце Crying or Very sad
Това между другото не го пиша с цел да се заяждам или да зясягам някого. Ако считаш, че тези твърдения не са крайни, ок. Грешката може да е в моя телевизор

Posted: Tue Feb 09, 2010 10:09 am
by Dr. Horrible
Иска ми се да се включа в създалата се дискусия
Да е емоционален филм означава, че в него има емоция, има чувство. А чувствата наистина не са логика, трудно или дори невъзможно е да им се даде точна и ясна дефиниция. И в някои филми просто чувството е искрено, усеща се, че това е нещо изживяно от сценариста или режисьора, друг път е просто фалшиво. Никой не може да даде универсално правило за това кое чувство какво е. Човек или просто го усеща, или не го. И от тази гледна точка е безсмислено да се спори за чувства, да, но това не значи, че емоционалността на един филм не подлежи на дискусия и по-подборно разглеждане.
Два примера от миналата година. В An Education има редица моменти, когато нещата просто изглеждат искрени и истински. Например една сцена, в която двете жени чакат в колата, двамата джентълмени идват набързо, палят и потеглят. Погледът на главната героиня в този момент, изражението й, стойката й, всичко изглежда невероятно искрено и изживяно. Камерата не се фокусира излишно много върху нея в този момент, но просто цялата обстановка е невероятно нагнетена, в привидно спокойните лица реално може да се почувства напрежението. Аз не мисля, че съм изживял точно такава ситуация в живота си, но все пак филмът показа едно чувство, което ми се стори напълно искрено. И няма как да не съчувствам на главната героиня.
В Аватар пък има една сцена, в която главният герой, доскоро неспособен да ходи, прехвърля съзнанието си в силно здраво тяло и скоро започва радостно да тича. В един момент камерата специално се приближава изключително близо към ходилото му, за да се покаже как то докосва пясъка. Ето това наричам аз плитка емоционалност. Може и да греша, но дълбоко се съмнявам Камерън да е изживял нещо такова, да е изпитал това чувство или да е говорил с човек, който го е изпитал. Просто цялата сцена все едно крещеше „О, той горкият не можеше да ходи, но вижте сега как стъпва в пясъка! Не е ли страхотно, представяте ли си как се чувства той, а?”. И там е проблемът – трябва да си представям как се чувства, но реално не го чувствам. И съответно въобще не съчувствам на персонажа. Мисля си за емоцията, но не я изпитвам. И съответно не бих нарекъл филма емоционален.
Както казах и по-горе – безсмислено е да седнат двама и да спорят силно ли е някое конкретно чувство или не. Но това не значи, че не можем да разглеждаме емоционалността на един филм. Аз мога да обясня защо точно намирам филм А за емоционален и чувствен, събеседникът ми може да разкаже какво в този филм му се е сторило фалшиво и неискрено и така нататък. Ако целта ни в една дискусия е да разберем мислите на другия и мотивите му, подобен разговор би ни помогнал много. Ако целта ни обаче е да стъпчем събеседника и да му покажем, че неговото мнение не струва, а нашето мнение отразява напълно обективните и реални качества на филма, то разговор за емоционалност и чувства наистина е безсмислен.
Posted: Tue Feb 09, 2010 10:27 am
by Xellos
От постовете по-горе само се видя, че емоциите между пишещите оунват емоциите във филмите за които е разделата/темата/идеята. Иначе, аз съм сред първите които не задълбават в неща които ми харесват и така. Това си е работа на хората имащи професионален интерес към киното, а и не искам да си развалям кефа с анализи и спорове

. Въпрос на желание... Така че... вазелинчето ще си требе за някои като коментирам филм както аз искам
