ShadowDance

Финалът на трети сезон е може би най-здравият финал на сезон, който човек може да очаква - горчив и истински. Завиждам ти, че ти предстои.

Началото на сезона също е пълен култ - с интерпретациите на квантовата теория, сложени в устите на някакви герои от сапунени опери. Идеята е показването на алтернативни реалности или паралелни вселени, което e опит за интуитивно обяснение на математическия апарат на квантовата теория (и контра на копенхагенската вероятностна интерпретация). Eigenvalues се отнася за "собствени стойности" на оператори (математически конструкции, с които се работи в тази област). Без навлизане в конкретика и формули - тези собствени стойности отговарят на наблюдаеми физични величини (примерно енергия, импулс, момент на импулса и т.н.) Въпросното "Ah yes, the Eigenvalues in bloom" ще да рече (съвсем лаишки, както си е употребено), че възможните значения на собствените стойности на квантовомеханичните оператори почват да се размножават, образувайки примерно една вселена, в която Нейт е мъртъв, една вселена, в която чука Бренда, една, в която гледа детето си и т.н. и т.н. Всичко в крайна сметка се случва "някъде" - сериалът си избира да проследи една от линиите. Абсолютно жестоко е, когато човек знае за какво става дума, да не говорим, че е на фона на A Rush of Blood to the Head.

Silver wrote:Финалът на трети сезон е може би най-здравият финал на сезон, който човек може да очаква - горчив и истински.

Да.
Е, горчиво-сладък по-скоро, имаше и по-приятни моменти. Интензивно истински. А Нейт вече ми е интересен колкото другите персонажи.

Страхотен финален кадър с двата профила и размяната на погледи.

И много добро филмче накрая с коментар на елементите на промото на трети сезон.
Само промото:
http://www.youtube.com/watch?v=G5iFPL1vBvE

Spoiler: show

Започналата в трети сезон и приключила в четвърти

линия с Артър ми беше странна.

Не толкова "странна" като "шантава/отблъскваща", а по-скоро като "неясна" - защо го въведоха и какво се опитваха да направят с него? Имах чувството, че са почнали нещо, после по някаква причина са го прекъснали и се получи някак недоизказано.
Освен ако идеята е била да покажат

Spoiler: show

колко много се нуждае Рут от любов и мъж до себе си, което я хвърля после в обятията на Джордж.

Но това и без Артър можеше да стане, а за Рут вече показаха, че се лута в това отношение.

Или може би просто Джеймс Кромуел се е освободил чак тогава, а междувременно са искали да занимават Рут с нещо.


На 4.09 съм, до момента особено се изкефих на 4.06 "Terror Starts At Home" и 4.08 "Coming And Going". Отличавам тези, но целият сезон държи все така чудесно ниво.

Иначе мога да разбера хората, които са изгледали първи сезон и са очаквали черна комедия или нещо като НВО версията на "Семейство Адамс". В такъв случай трети и четвърти сезон биха ги отблъснали.


Обаче този сериал прекрасно показва различни начини за изпадане "в дупка" и евентуално излизане от нея.
(Евентуално =/= eventually)

И отново страхотен край на сезон, този път четвърти. Чудесно показва как в един и същ момент едни хора са в добър период, а други - в лош при поредните развития в живота им.

Простичко точен завършващ разговор.

Spoiler: show

You can do anything, you lucky bastard. You're alive. What's a little pain compared to that?

Така де.



Приятно интервю (без да е особено важно) на Боб Костас с Питър Краузе, Лорън Амброуз, Майкъл С. Хол и Франсес Конрой - последната се оказа "любимата съвременна актриса на Артър Милър". Иначе всички основни актьори имат театрален опит.





Добавка: Изгледах първите два епизода на пети сезон, добре почва.

Spoiler: show

Вземи тая сватба!

Клеър май я чакат някои разочарования.

Айде бре, не го ли свърши? Време е за точенето на лигите по финала.

Какво стана наистина? Айде, че и на мен ми е интересно

Абе страхотно свърши. Определено едно от трите големи заглавия на ХБО заедно с Жицата и Сопранягите за мен.

(С уговорката, че още не съм изгледал Карнавала - пилотният епизод ме размаза на място обаче - и Дедуда. Само дето както са грозно прекъснати, не очаквам да изместят някое от Трите Големи Заглавия в класацията ми, ама кой знае).