ShadowDance

не го чети. много е тъпо. само времето си губиш. прочети една статия за идеите му и ще ти бъде напълно достатъчно. :)

Всъщност, винаги съм смятала, че не можеш да съдиш за едно нещо (особено пък за книга) по думите на другите. Дори да става дума за Дан Браун

Много намясто казано.
Извод, намери си книгата и я прочети.

Вижте, нямамнищо против Дан Браун - той си е напълно нормален комерсиален американски автор. Книгите му са написани увлекателно, обикновено има някаква що-годе интересна сюжетна линия, и от тук-там са събрани сравнително интересни идеи. Основният проблем, поне за мен, е че той използва едно и също клише отново и отново, както и бе споменато по-горе. Освен "The Da Vinci Code", прочетох също така и "Angels & Demons" и "Deception Point" (извинявам се че не давам българските заглавия, ама не ги помня, защото бяха доста различни; първата книга е за Ватикана, а втората - за НАСА).

Историята се развива почти по идентичен начин - мъж и жена са принудени да помогнат за разрешаването на криза, която постепенно се разбира че има глобални последици, а техният ментор/закрилник/приятел всъщност се оказва лошият, докато този който подозират се оказва невинен, обикновено след като умре. Всичко това е гарнирано с преследване из различни местности, както и измъкване от невъзможни ситуации. При американците явно минава, което говори за средното им ниво на интелигентност. Според мен, най-доброто решение е да се прочете "The Da Vinci Code" - тя е написана най-сносно, и там има някакъв зачатък на нещо повече. След като направите това, обаче, повярвайте ми че абсолютно не си заслужава да четете каквото и да е било друго от Дан Браун.

Бях на косъм да сравня Дан Браун с Майкъл Крайтън, ама Крайтън поне сменя сюжетите, и при него обикновено всички факти са верни, за разлика от Браун, където поне в "The Da Vinci Code" аз хванах няколко крайно неверни твърдения.

Syberian wrote:Всъщност, винаги съм смятала, че не можеш да съдиш за едно нещо (особено пък за книга) по думите на другите. Дори да става дума за Дан Браун :)

зависи от кой звучат тези думи. когато един приятел, с който четем доста литература ме посъветва да не чета "Шестото Клеймо" на същия автор, аз взех съвета му присърце и реших да не го правя именно от чувство за себеобич и привързаност към нервната си система. пък и бях прочел вече "Шифърът..." и бях скептичен относно друго такова произведение в същия дух на същия автор.

най-малкото мога да използвам времето си да чета Кафка или Булгаков. много по-полезно и приятно е отколкото да се занимавам с романчетата на този американски комерсиалистки боклук.

Elan Morin Tedronai wrote: най-малкото мога да използвам времето си да чета Кафка или Булгаков. много по-полезно и приятно е отколкото да се занимавам с романчетата на този американски комерсиалистки боклук.

Чавдаре, пак ще те помоля да се въздържаш от подобни квалификации

И аз най-сърдечно призовавам The Da Vinci Code да се прочете
Кой разбрал - разбрал.

Останалата част от темата беше преместена в централния форум, само да спомена...

viewtopic.php?t=1212

http://www.exler.ru/expromt/20-09-2005.htm

Доволно ехидно ревю за книгата, което прочетох с удоволствие :) Сайтът е на руски език.

Дан Браун е използвал изпипзната от Емил Зола практика от нищо да прави нещо.Зола така е поставял нещата, че да те накара да повярваш в тях.Нещо от рода на: Ъгълът на лявата страна на онази бутка за веснии е равен на ъгъла на луната спрямо еди-си-какво-си, следователно еди-си-какво-си.Просто но ефективно и интересно за читателя.Също така е и в "Шестото клеймо" пак на Дан Браун - книгата преди "Шифърът на Леонардо".

може ли някой да ми каже къде да си намеря книгата on-line?

spirit reaver girl wrote:може ли някой да ми каже къде да си намеря книгата on-line?

http://lib.aldebaran.ru/author/braun_dy ... da_vinchi/
само че е на руски

мерси много.колкото за руския споко аз го разбирам;)10хххх

Прочетох я и аз най-сетне. И няма как да не призная, че беше най-увлекателното четиво, което ми е попадало от години. Да, стилът си е постничък, но след Оскар Уайлд е нормално да си го мисля.
Класическите американски трилъри не са четивото, което предпочитам, затова тук интригата ми хареса. Беше достатъчно объркана и добре "скрита", за да държи в напрежение и да поддържа интереса. Най-много впечатлява начинът, по който авторът е свързал всички произведения на изкуството, сгради, исторически факти (доколко са вярни е отделен въпрос) и научни предположения. Успява да убеди читателя в истинността на своята теория/измислица.
Книгата наистина много ми хареса, а и илюстрованото издание допринася за удоволствието от четенето.

AAAAAAA! Не може да говориш сериозно!

Всеки с вкуса си де, ама аз съм на противоположното мнение. Единствено съм съгласна, че е увлекателна - и аз бързо я прочетох, но другото...
(нататък виж по-рано в темата какво съм писала )