ShadowDance

Не е точно така. Четивността Е важен фактор за качествената книга. И освен това не е вярно, че Джордан е четивен в късните си томове, или че най-големите боклуци са четивни. Лошият стил затормозява четенето, безсмислеността на написаното също, колкото и прост да е иначе маниерът на писане.

Roland wrote:Не е точно така. Четивността Е важен фактор за качествената книга.

Факт, но не е наличен в доста книги, които се водят качествени или дори шедьоври

От друга страна, четивността е въпрос на начетеност. На човек, достатъчно задълбочен в литературата, са му четивни доста повече неща, отколкото на някого, изкарал цял живот на Лий Чайлд и Джон Гришам.

Ммм, всъщност колкото си по-начетен, толкова по-нечетивни са ти въпросните. Май е по-скоро въпрос на това в коя посока си, а не на някакъв обективен фактор "четивност"...

Не е точно така. Четивността Е важен фактор за качествената книга. И освен това не е вярно, че Джордан е четивен в късните си томове, или че най-големите боклуци са четивни. Лошият стил затормозява четенето, безсмислеността на написаното също, колкото и прост да е иначе маниерът на писане.

Тук съм напълно съгласен. Имах предвид, че четивността е важна, обаче далеч не е решаваща поне за мен. Затова и писах, че е надценена в отговор на писаното от Итилон, че Фондацията е по-добра от Дюн, защото е по-четивна. Това само по себе си не може да е определящ критерий.

Май трябва да уточним какво разбираме под "четивност", защото ми се струва, че в тази тема има поне две тълкувания.

Дали е нещо лесно за четене? Или нещо приятно за четене? Двете не винаги са тъждествени.

Седмият Дюн например, дето са го писали синчето и Кевин Андерсън в две части, ми беше много лесен за четене - даже прекалено, беше почти като за 12-годишни - и същевременно доста неприятен поради отвратителна развлаченост. Така че аз бих го определил като НЕчетивен.

ЕДИТ: Та за да няма недоразумения - за мен четивна книга = приятна за четене книга. Без значение дали лесно се чете или трудно. Макар че ако ми е интересна, я чета доста бързо.

Обратно, седмият Дюн е елементарен за четене, обаче го мъчих сума ти време и така и не го дочетох.

Demandred, всъщност нищо такова не съм казал. Самоцитирам се по-надолу:

Що се отнася до отделните части, единственото, което мога да кажа в момента (при положение, че не съм докосвал нито "Фондацията", нито "Дюн" от години) е, че всеки том от "Фондацията" ми беше по-четивен от "Дюн". Това, разбира се, не е аргумент, най-малкото от "Името на розата" насам .

За мен "Фондацията" печели пред "Дюн" като история, логика на повествованието и (повествователна) дълбочина. Доколкото си спомням ми импонираше значително повече чисто стилово, но аз обичам да чета диалози .

Освен това "Фондацията" не е натъпкана със самоцелна (според мен) философия.

Моето мнение за факторите, които са важни за една книга (отново като цитат):

Аз лично се увличам от историята, персонажите и езика - колкото по-малко авторът ми натрапва личната си предства за естеството на нещата, толкова по-добре.

Да, като чета по диагонал, така става...

Накрая всичко опира до личен вкус- аз поне 5 пъти се мъчих да чета Фондацията и не успявах да издържа повече от стотина страници. После скуката ставаше толкова голяма че просто не можех да продължа.
Ама ако трябва да си призная Айзък Азимов нещо не влиза изобщо в представите за четивен автор макар поредицата му за Лъки Стар и донякъде Аз робота ми бяха интересни навремето.

passer-by wrote:

sitalk wrote:определението "най-велика фантастика" поставям не аз, а хората четящи жанра.

Ами тук също има хора, четящи жанра и повечето от тях май не приемат това определение.

"ХораТА, четящи жанра" означава "всички тези хора", което очевидно е невярно.

Та кои са тези хора, за които ти говориш и какво прави тяхното мнение толкова меродавно за теб?

From Wikipedia, the free encyclopedia

Dune is a science fiction novel written by Frank Herbert, published in 1965. It was the winner of the 1966 Hugo Award and the inaugural Nebula Award for Best Novel, and is considered by many to be the greatest science fiction novel of all time. Dune is also the first bestselling hardcover science fiction novel, and is frequently cited as the best-selling science fiction novel in history.

Между другото - Хюго не беше ли наградата на читателите?

"by many". Бай мени адърс пък е Фондацията. Бай трети е Господарят на светлината. Бай четвърти - Една одисея в космоса 2003. Бай пети - Играта на Ендър. Ye get me?

Dune (подчертавам, книгата, не поредицата, която като цяло е пълен боклук) е велика фантастика. Но е ЕДНА ОТ великите фантастики, и както е велика в едно, така е слаба в друго. Безумие и смешка е да се лепи етикетът "най-добра" на каквото и да е изкуство.

Колкото и много да харесвам Дюн, всъщност съм съгласен с последното изказване на Рол. Да не говорим за това пък, че страшно много харесвам и Фондацията, и Одисеята на Кларк (че даже и някои от продълженията им), и цикъла "World as Myth" на Хайнлайн, и още две-три неща, всичките горе-долу по толкова, макар и по различни начини и причини

Хрумна ми - предлагам да направим една кратка версия на Голямото четене само за фантастика. Нека всеки си пусне десетката с най-доброто според него, пък да видим:)...
Моите десет са:
1. Звездна вълна се надига - Д. Брин
2. Дюн - Фр. Хърбът
3. Говорителят на мъртвите - О. Скот Кард
4. Хиперион - да казвам ли на кого???:)
5. Прекрасният нов свят - Олдъс Хъксли
6. Соларис - Ст. Лем
7. Апокалипсис - Уолтър Скот
8. Замъкът на лорд Валънтайн - Р. Силвърбърг
9. Охлюв по склона - А. и Б. Стругацки
10. Лявата ръка на мрака - У. Ле Гуин
Честно казано се ужасявам сега като си гледам десятката - няма ги велики книги като "Снежната кралица" на В. Виндж, "Пътеводителят", "Гейтуей", няма го Лукяненко... Фондацията честно казано щеше да ми е на единадесетото място - въпрос на вкус... а и след втората книга, останалите осем - както и да ги наредя едва ли ще сбъркам.

аз отказвам да участвам в десетки що се отнася до фантастика
Пък и като изключим Дюн 9 книги на Робърт Хайнлайн и Артър Кларк биха били скучни

Поредицата като цяло е доста хубава, но аз така и не прочетох последната книга, макар от години да се заричам, че ще го направя.
Първата книга беше много хубава. И втората беше още по-хубава, направо прекрасна. И така ставаха все по-интересни и по-идейни и по-емоционални до четвъртата, която ми е любимата от поредицата.
Но петата ме разочарова, затова просто нямах желание да зачета последната.

Уау, ти май си първият човек, който харесва някоя книга от поредицата повече от първа