ShadowDance

Преди три дни зачетох, малко на шега, The Host... и сега продължавам да я чета, и тя продължава да ме стиска за гърлото, и въобще такова нещо не ми се беше случвало от... както се помня.

А са 600 страници това. Въх.

Хора, вие сериозно ли? Прочетох ревютата за Twilight, после се оказа, че Майер е и автор на броя. По едно време реших, че за нещо друго става дума. Книгата е неописуемо слаба, не, тя направо е смешна. Заради искреното вълнение от гимназиалните драми на Бела почнах да чета по диагонал след 50 страница и я довърших от чист инат. Сюжетът и героите са направо втф. Древни вампири в гимназия? Не са ли малко попорастнали за училище? Всеки път като се сещах, че всъщност става дума за любовна история между 100-годишен и тийнейджър, се чувствах леко неудобно. Не че някой се държеше като за възрастта си впрочем. Върколаци вс вампири? Това не беше ли вече веднъж крадено от WоD? Бела наистина ли е толкова зле или е проекция на неосъществените гимназиални фантазии на Майер? А краят? Омг, той я заведе на бала. Имаше ли въобще нещо оригинално или свежо като идея или развитие сред хилядите описания на манджи, дрехи и коли? И цялата тази липса на сексуалност, супер нереалистична предвид възрастта на Бела - наистина една от трактовките на вампиризма е страхът от секса и загубата на девствеността, но тук е докарана до абсурд. Проблемът не е в аудиторията на романа, защото това не е YA или както там се казва, героите не са нито младежи, нито възрастни, а типични клишета от розов роман. Книга, в която героинята се заглежда по „съвършено изваяната гръд” на героя, нон стоп я побиват тръпки в присъствието му и бива спасяване от него н-пъти е точно в този жанр при все вампири и други свръхестествени глупости.

И сравненията с Ан Райс? Майер е много, много назад с материала. Вярно, че при Райс обикновено след двайсетина страница човек все едно е преял със захар и аз съм последният човек, който би си затворил очите за слабостите й, но поне има стил и въображение, вампирите й също. Тук няма нищо подобно, но глупостите са на кило – фенфикшъни от 15-годишни са по-реалистични и дълбоки.

Между другото, ако става въпрос за наистина chilling вампирска любовна история, препоръчвам горещо филма Let the right one in.

Недей така, има си й силни страни книгата. А като стил е доста над Ан Райс, откъм сюжет наистина е доста слабо да се разглежда, но вземи под внимание все пак, че това е встъпителна книга в поредицата.

thorn - съвет от познавач (не съм аз, аз само предавам):

Скочи направо във втора книга. Не розовее; бруталее.

Thorn, и аз съм на мнение, че героите са толкова зле откъм character development, че чак боли. Книжките са много четивни и леки, но това е всичко. Аз си признавам, че си падам по евтини любовни истории, но книгите не са нищо повече от това.

Spoiler: show

И аз бях тотално потресена от книги, в които имаме 100-годишен вампир-девственик (по-нататък научаваме, че бил девствен, ако съм интерпретирала правилно текста, защото четох малко набързо) готов да умре от любов. И да си призная свръхестествените сили на вампирите и способността им да искрят на слънце ме караха да се хиля.

Де не говорим как ме нервеше Бела - името й избрано да е красиво - Бела Суон. В старото даскало била сива мишка, едва ли не, а сега всички момчета се бият за нея.

Колкото до фенфикове и аз съм чела много (вкл и вампирски такива), които са класи над написаното от Майер, но жената толкова може, толкова пише. Въпреки това не мога да се оплача, книгите ми допаднаха по един много елементарен начин. Супер са за четене в автобуса или в други ситуации, когато и без това не можеш да вършиш друго или честто те прекъсват. В общи линии, това са книги писана да се чете без да си използваш мозъка за друго освен очедвигателни функции.

П.С. Не съм съгласна че втора книга бруталее, вместо да розовее. Порядъчно розова си е и има евтин тийн ангст.

Торн, част от възмущенията ти имат своя идеално обоснован отговор в книгата. Номерът е не да четеш по диагонала и да коментираш разпалено после, а просто да спреш, като до такава степен не ти влиза нещо. Или ако ще четеш, за да коментираш разпалено, да четеш внимателно.

В затворено общество, където всеки познава всеки, колко време ще отнеме преди семейство, в което ПЕТИМА младежи в гимназиална възраст не посещават местното училище, да стане силно подозрително за без друго подозрително настроените провинциалисти?

Книгата я четох толкова внимателно, колкото заслужава, тoва да не е Шекспир, че да разсъждавам върху всяко изречение. Освен това повечето от възмущенията ми няма да намерят отговор в нея, колкото и пъти да я прочета, защото некадърността няма оправдание. Не ми се спори излишно върху подобна книга. Просто ме изненада високата оценка, която сте й дали. В тоя смисъл мога да се съглася с Алексис, че романът става за запълване на времето (ако не те издразни дълбоко като при мен), но нищо повече.

Бтв, Едуард е най-младият от всички и е външно на 17, което означава, че спокойно може да мине за 19 или 20-годишен и да не му се налага да виси в гимназията. Същото важи още в по-голяма степен за останалите. А и група бледи, „неземно красиви” младежи, които не общуват с никого освен помежду си и не се хранят въобще, не биха ли привлекли доста повече внимание в училище, отколкото ако си стояха вкъщи или просто работят нещо като Карлайл? Не е ли тъпо след 100-годишно съществуване да ставаш само за гимназията?

Roland wrote:В затворено общество, където всеки познава всеки, колко време ще отнеме преди семейство, в което ПЕТИМА младежи в гимназиална възраст не посещават местното училище, да стане силно подозрително за без друго подозрително настроените провинциалисти?

Виж кво, това са Щатите. Фъндита, които имат една сюрия деца и си ги хоумскуулват, за да не ги заразят с хомосексуализъм в държавните училища, не са нещо необичайно. Достатъчно е било да споменават достатъчно честичко името Б-жие, за да не се усети никой.

(Това само в рамките на написаното в подписа ми.)

И извън рамките на това, което казах. Те искат да бленднат. Това е градче с ЕДНО училище с под 300 ученика в него. Къв хоумскулинг, кви пет лева, като веднага ще им се лепне етикет "отцепници"?

thorn wrote:Хора, вие сериозно ли? Прочетох ревютата за Twilight, после се оказа, че Майер е и автор на броя. По едно време реших, че за нещо друго става дума. Книгата е неописуемо слаба, не, тя направо е смешна. Заради искреното вълнение от гимназиалните драми на Бела почнах да чета по диагонал след 50 страница и я довърших от чист инат. Сюжетът и героите са направо втф. Древни вампири в гимназия? Не са ли малко попорастнали за училище? Всеки път като се сещах, че всъщност става дума за любовна история между 100-годишен и тийнейджър, се чувствах леко неудобно. Не че някой се държеше като за възрастта си впрочем. Върколаци вс вампири? Това не беше ли вече веднъж крадено от WоD? Бела наистина ли е толкова зле или е проекция на неосъществените гимназиални фантазии на Майер? А краят? Омг, той я заведе на бала. Имаше ли въобще нещо оригинално или свежо като идея или развитие сред хилядите описания на манджи, дрехи и коли? И цялата тази липса на сексуалност, супер нереалистична предвид възрастта на Бела - наистина една от трактовките на вампиризма е страхът от секса и загубата на девствеността, но тук е докарана до абсурд. Проблемът не е в аудиторията на романа, защото това не е YA или както там се казва, героите не са нито младежи, нито възрастни, а типични клишета от розов роман. Книга, в която героинята се заглежда по „съвършено изваяната гръд” на героя, нон стоп я побиват тръпки в присъствието му и бива спасяване от него н-пъти е точно в този жанр при все вампири и други свръхестествени глупости.

И сравненията с Ан Райс? Майер е много, много назад с материала. Вярно, че при Райс обикновено след двайсетина страница човек все едно е преял със захар и аз съм последният човек, който би си затворил очите за слабостите й, но поне има стил и въображение, вампирите й също. Тук няма нищо подобно, но глупостите са на кило – фенфикшъни от 15-годишни са по-реалистични и дълбоки.

Между другото, ако става въпрос за наистина chilling вампирска любовна история, препоръчвам горещо филма Let the right one in.

+infinity

Няма да се въвличам в някакъв спор по темата, защото всеки има право да харесва каквото иска, но ДА, ДА, ДА, СЪГЛАСЕН СЪМ. Книгите се движат без никакви отклонения по американското гимназиално клише, където несигурната в себе си ревлива героиня се мята между двамата мъже на мечтите си, агонизира над облеклото и думите си, ходи да си купува дрехи, говори по телефона, яде шоколад, губи говорно-когнитивни функции пред мраморните перки на принца си, притеснява се за някакви балове и спортни събития, бива мачкана от всемогъщите мажоретки и т.н. ВСЕКИ ПЪТ, НАВСЯКЪДЕ, ВИНАГИ. Говорете за стил, увлекателност, уот-фъкинг-евър, обаче не намесвайте оригиналност в дискусията.

А пък ако вземем да четем какво пише в ревютата цена няма да имаме

Историята е повече от тривиална

Без да блести с впечатляващ стил и сложни езикови конструкции, авторката знае как да разкаже интересно една доста тривиална история и да изгради пълнокръвен свят.

+ Оригинална концепция за вампиризма.

С две ръце заставам зад твърдението, щото волю или неволю съм чел болшинството представители на ърбан фентъзито + леля Ан Райс и да вампиризмът при Майер бяга от клишето

Тъй като The Host надали скоро ще види бял свят...

"Сиела" са купили правата за The Host.

Отивам да строша нещо...

EDIT: ...можеше да я издадем ние. Или поне някой, който ще я преведе... с уважение към оргинала.

Направо ми се реве, честно...

Какъв е проблемът? Според мен е добре, че ще излезе.

Е, знае ли се кой ще превежда. Може да се случи някой кадърен преводач, който да й отдели достатъчно внимание. Недей така, Калине ^^.

От твоите уста в ушите Сиелови, Elayne...

(Само че... само че, само че - кой ще му плати на тоя кадърен преводач колкото трябва, че да не се спомине в пост и молитви, докато я преведе както трябва? Охх...)

Аз се поуспокоих малко, без да троша нищо. Намерих си нов любим цитат във "Време разделно"... и перспективата ми пак се смени.

Важните неща ще останат, все едно чрез кого и как.