ShadowDance

Много точно казано, Рол. Бих казал, че за мен се отнася същото...

Да де, съгласна съм с Дилвиш за момента, когато те подценяват и просто не си заслужава усилието да ги поправяш... Макар че и там понякога се получава твърде сложно:/ Обаче понякога може да бъде и маска на надценяване или просто някаква разлика, която си слагаш заради хора, които дори харесваш...

Ставаше въпрос за борбата-принципно, а не да забуждаваш близките си хора.Нали трябва точно пред тях да си максимално себе си!?
Мисля, че всеки би се съгласил, че привидната слабост понякога е предимство, във много ситуаций.
А относно психолигията.Според мен тя е наука ,която се занимава в някаква степен с това ,да смъква маските на хората.Да вникне в същноста на нещата и да се опита да обясни действителните подбуди за определени действия.Предполагам , че тя би могла да отговори научно обосновано на въпроса за истиннноста на хората.

Такам.... Tais, явно не се изразих правилно. Смятам, че различното ни компромисно поведение с различните хора си е една много истинска част от истинското ни аз. Боже, само как звучи!

Hagal- психологията се е опитала да отговори. Вследствие на това са се родили редица теории, всяка от, които със известна степен на доказаност. Но все още в психологията има твърде много неясни неща... Всъщност по- голямата част от нещата са неясни...

Хагал, мисля, че "маски" се носят и с близките хора. Но тук опираме до дефиницията на маска. Мисля, че Джаар е прав като поставя въпроса за това, че много "маски" са си част от нас. И изобщо човек е прекалено сложна и динамична личност, за да го ограничим в някакви рамки: "това ми е истинското аз и толкоз!".

Дилвиш, това с борбата малко параноично звучи. Едва ли не, трябва да се пазиш от всеки. И изобщо човек не е чак толкова крехък, че да трябва да плаща невъобразима цена, ако бъде себе си. По-скоро е важно да е наясно със себе си, за да може да действа, съобразно с идеята си за това, що за човек е.

От друга страна и останалите хора не са чок толкова злонамерени. Най- малкото пък и си е проява на нарцисизъм да си мислиш, че всеки се чуди как точно теб да те нарани (не, че искам нещо лошо за нарцисизма да кажа ).

В крайна сметка, доколкото "маска" е липса на естественост - това води до разговора за това, трябва ли да се проявяват чувства - "feelings" topic)

Ланнис, не става въпрос за постоянна параноя (въпреки че понякога не е излишна), а за печеливша стратегия. В основата на всяка стратегия - всяка една стратегия, без изключение - лежи осигуряването на резерв - бил той от сили, продукти или какво и да е там. В случая става въпрос за резерви от самия себе си - не в смисъл да си резервиран по принцип, а просто да показваш себе си по малко (не като при чернокраките, където вожда на племето приема гостите чисто гол, за да неби да остане скрита някаква част от великолепието му).

В интерес на истината, този резерв може да се използва и спрямо приятели - постоянно да ги изненадваш с нещо ново, което те не са подозирали за теб. Така че, не опира само до параноя, а просто до здрав разум.

Що се отнася до истината и маските - ами, истината също може да се използва като маска, при това с най-голям успех, защото най-трудно се установява.

А не е ли самият ни живот борба?Не се ли бори всеки за мечтите си?Но това е съвсем отделен въпрос.До колкото успях да разбера стигаме до извода , че дадена личност няма само едно истинско аз , а дори и да има е почти невъзможно то да бъде показано и разбрано , даже от самите нас.
Майка ми навремето казваше,че човек винаги трябва да има тайни.Това относно изненадата спрямо приятелите.Някак става скучно, когато познаваш някого , толкова добре, че буквално знаеш каква ще бъде следващата му реплика.Предполагам,че всеки има такива познати.
Съгласна съм с това,че човек има много истинни поведения спрямо и най-близките си хора, но дори и там личи същноста на характера.
Това за чувствата е адски спорен въпрос....
Може ли човек да бъде наистина себе си, когато се намеси Любовта?Май не, тогава винаги губиш част от себе си...

Моето мнение е, че когато се намеси любовта в първичната и чиста форма тогава човек се показва какъвто е. Изкривяването по различни причини на чувствата водят до изкривяване на личността.
Иначе лицемерието е част от живота. Повечето от вас сигурно са се принуждавали да се усмихват, когато всъшност не им е било до усмивки. Ден след ден тези усмивки се превръщат в навик, като миенето на зъбите например. Постепенно това се превръща в нещо съвсвм нормално. На самите нас не ни прави влечатление, но страничен човек, особено някой по близък и стар приятел му прави впечатление начина, по който живееш и общуваш преди и след условния край на работния ден.
Възпитанието също ни принуждава неусетно да изкривяваме по мъничко от нас. Човек е създаден да се нагажда към обществото, в което живее, а не обществото да се нагажда към човека.

Дилвиш, ако това за параноята го казваш на шега, мога само да се усмихна . Ако го казваш сериозно... пак ще се усмихна, но не само . Параноята пречи на общуването и на изграждането на отношения. Защото е несъвместима с доверието.

Що се касае до необходимостта от стратегия и поддържането на резерв от изненади, отново не мога да се съглася. По отношение на стратегията - да, човек наистина си изгражда някакви планове, но му е необходима голяма гъвкавост. В противен случай се подхлъзва сам, в собствените си теории за това как би реагирал другия човек. Например на някои твои приятели може и да не им хареса да ги изненадваш непрекъснато. Най-често човек има нужда от някаква сигурност. А самите изненади така или иначе са си гарантирани, защото човек се развива и променя непрекъснато.

Хагал, аз по-скоро бих казала, че човек си има едно истинско аз, което е добре да е "достатъчно интегрирано" (иначе лекари, хапчета... ). Но е прекалено сложно да се изгради нещо като наръчник за всеки отделен човек и да се обяснят механизмите, които да определят "естественото" му поведение в една или друга ситуация. Факторите, които влияят и обусляват съзнателния или несъзнателен избор на поведение, са твърде много, твърде променливи и различни в интензивността си. Като цяло мисля, че "маските" са си част от хората, които ги носят, и са част от "естественото" им поведение. Както и, че въпреки наличието им, можеш да получиш не малко важна информация за човека "зад маската". Не е толкова лесно да се скриеш .

Ден след ден тези усмивки се превръщат в навик, като миенето на зъбите например. Постепенно това се превръща в нещо съвсвм нормално.

Това важи за много неща. Но пък не пречи в един момент да преоткриеш удоволствието от това да се усмихваш не по навик.

Лан, не си ме разбрала правилно - наличието на резерви не е стратегия само по себе си, то е един от постоянните задължителни фактори за изграждане на такава (има го както в западните, така и в източните стратегически идеи, така че в известен смисъл е универсално условие).

А що се отнася до параноята - да ме гръмнеш, не мога да ти отговоря дали е на шега или наистина го мисля. Не съм сигурен, че ми се иска да разбера какъв е отговора.

да ме гръмнеш, не мога да ти отговоря дали е на шега или наистина го мисля. Не съм сигурен, че ми се иска да разбера какъв е отговора.

Ехааа, Дилвиш! Това почти звучи все едно аз съм го казала, макар и не по отношение на параноята. За нея си имам сравнително еднозначно мнение (доколкото ми е възможно )

А иначе, може и да не съм те разбрала правилно по отношение на взаимовръзката между стратегия и резерви. Но това, което имам предвид е, че по принцип предварителното точно планиране на отношения с хората е доста трудна мисия. А и не е необходимо - имам предвид като стратегия. Плюс това звучи като манипулация, в тесния й негативен смисъл.

А generally смятам, че човек не трябва да крие себе си с идеята, че ако го опознаят твърде добре, може:
1. да омръзне на тези, които са го опознали;
2. да бъде използван и наранен от същите.

Отношенията не трябва да се градят на основата на страх, защото това си е празна работа.

Но пък ако желаеш да манипулираш някого, тогава действително е добре да прикриваш една или друга информация, за да постигнеш желаното внушение.

Ей направо ме разбихте с темата!
То обаче може и да е вярно всичкото това за влиянието на обществото над индивида, маските и психологията...тежко....и Фроид и той..направо се замислих..дали човек може да бъде себе си?...естествен?..необременен?

Сега като си помисля...и на мен ми влияе..психологията тва....

Спомням си. В първи курс се опитвах да дефлорирам колкото се може повече девойки защото са ме скъсали на изпит по ботаника!

Дельвиг, дърво си и си личи, да ти кажа. Да дефлорираш? Девойки? Днес минах покрай Христо и Евлоги Георгиеви - все още са седнали, така че явно си имал нулев успех.

А да те скъсат по ботаника... Няма да коментирам.