Може ли да сме Истински ?

[JaimeLannister]

Много точно казано, Рол. Бих казал, че за мен се отнася същото...

[Morwen]

Да де, съгласна съм с Дилвиш за момента, когато те подценяват и просто не си заслужава усилието да ги поправяш... Макар че и там понякога се получава твърде сложно:/ Обаче понякога може да бъде и маска на надценяване или просто някаква разлика, която си слагаш заради хора, които дори харесваш...

[Hagal]

Ставаше въпрос за борбата-принципно, а не да забуждаваш близките си хора.Нали трябва точно пред тях да си максимално себе си!?
Мисля, че всеки би се съгласил, че привидната слабост понякога е предимство, във много ситуаций.
А относно психолигията.Според мен тя е наука ,която се занимава в някаква степен с това ,да смъква маските на хората.Да вникне в същноста на нещата и да се опита да обясни действителните подбуди за определени действия.Предполагам , че тя би могла да отговори научно обосновано на въпроса за истиннноста на хората.

[Jaar]

Такам.... Tais, явно не се изразих правилно. Смятам, че различното ни компромисно поведение с различните хора си е една много истинска част от истинското ни аз. Боже, само как звучи!

[JaimeLannister]

Hagal- психологията се е опитала да отговори. Вследствие на това са се родили редица теории, всяка от, които със известна степен на доказаност. Но все още в психологията има твърде много неясни неща... Всъщност по- голямата част от нещата са неясни...

[Tais]

[Lannis]

Хагал, мисля, че "маски" се носят и с близките хора. Но тук опираме до дефиницията на маска. Мисля, че Джаар е прав като поставя въпроса за това, че много "маски" са си част от нас. И изобщо човек е прекалено сложна и динамична личност, за да го ограничим в някакви рамки: "това ми е истинското аз и толкоз!".

Дилвиш, това с борбата малко параноично звучи. Едва ли не, трябва да се пазиш от всеки. И изобщо човек не е чак толкова крехък, че да трябва да плаща невъобразима цена, ако бъде себе си. По-скоро е важно да е наясно със себе си, за да може да действа, съобразно с идеята си за това, що за човек е.

От друга страна и останалите хора не са чок толкова злонамерени. Най- малкото пък и си е проява на нарцисизъм да си мислиш, че всеки се чуди как точно теб да те нарани (не, че искам нещо лошо за нарцисизма да кажа ).

В крайна сметка, доколкото "маска" е липса на естественост - това води до разговора за това, трябва ли да се проявяват чувства - "feelings" topic)

[Dilvish the Damned]

Ланнис, не става въпрос за постоянна параноя (въпреки че понякога не е излишна), а за печеливша стратегия. В основата на всяка стратегия - всяка една стратегия, без изключение - лежи осигуряването на резерв - бил той от сили, продукти или какво и да е там. В случая става въпрос за резерви от самия себе си - не в смисъл да си резервиран по принцип, а просто да показваш себе си по малко (не като при чернокраките, където вожда на племето приема гостите чисто гол, за да неби да остане скрита някаква част от великолепието му).

В интерес на истината, този резерв може да се използва и спрямо приятели - постоянно да ги изненадваш с нещо ново, което те не са подозирали за теб. Така че, не опира само до параноя, а просто до здрав разум.

Що се отнася до истината и маските - ами, истината също може да се използва като маска, при това с най-голям успех, защото най-трудно се установява.

[Hagal]

А не е ли самият ни живот борба?Не се ли бори всеки за мечтите си?Но това е съвсем отделен въпрос.До колкото успях да разбера стигаме до извода , че дадена личност няма само едно истинско аз , а дори и да има е почти невъзможно то да бъде показано и разбрано , даже от самите нас.
Майка ми навремето казваше,че човек винаги трябва да има тайни.Това относно изненадата спрямо приятелите.Някак става скучно, когато познаваш някого , толкова добре, че буквално знаеш каква ще бъде следващата му реплика.Предполагам,че всеки има такива познати.
Съгласна съм с това,че човек има много истинни поведения спрямо и най-близките си хора, но дори и там личи същноста на характера.
Това за чувствата е адски спорен въпрос....
Може ли човек да бъде наистина себе си, когато се намеси Любовта?Май не, тогава винаги губиш част от себе си...

[celibat]

Моето мнение е, че когато се намеси любовта в първичната и чиста форма тогава човек се показва какъвто е. Изкривяването по различни причини на чувствата водят до изкривяване на личността.
Иначе лицемерието е част от живота. Повечето от вас сигурно са се принуждавали да се усмихват, когато всъшност не им е било до усмивки. Ден след ден тези усмивки се превръщат в навик, като миенето на зъбите например. Постепенно това се превръща в нещо съвсвм нормално. На самите нас не ни прави влечатление, но страничен човек, особено някой по близък и стар приятел му прави впечатление начина, по който живееш и общуваш преди и след условния край на работния ден.
Възпитанието също ни принуждава неусетно да изкривяваме по мъничко от нас. Човек е създаден да се нагажда към обществото, в което живее, а не обществото да се нагажда към човека.

[Lannis]

Дилвиш, ако това за параноята го казваш на шега, мога само да се усмихна . Ако го казваш сериозно... пак ще се усмихна, но не само . Параноята пречи на общуването и на изграждането на отношения. Защото е несъвместима с доверието.

Що се касае до необходимостта от стратегия и поддържането на резерв от изненади, отново не мога да се съглася. По отношение на стратегията - да, човек наистина си изгражда някакви планове, но му е необходима голяма гъвкавост. В противен случай се подхлъзва сам, в собствените си теории за това как би реагирал другия човек. Например на някои твои приятели може и да не им хареса да ги изненадваш непрекъснато. Най-често човек има нужда от някаква сигурност. А самите изненади така или иначе са си гарантирани, защото човек се развива и променя непрекъснато.

Хагал, аз по-скоро бих казала, че човек си има едно истинско аз, което е добре да е "достатъчно интегрирано" (иначе лекари, хапчета... ). Но е прекалено сложно да се изгради нещо като наръчник за всеки отделен човек и да се обяснят механизмите, които да определят "естественото" му поведение в една или друга ситуация. Факторите, които влияят и обусляват съзнателния или несъзнателен избор на поведение, са твърде много, твърде променливи и различни в интензивността си. Като цяло мисля, че "маските" са си част от хората, които ги носят, и са част от "естественото" им поведение. Както и, че въпреки наличието им, можеш да получиш не малко важна информация за човека "зад маската". Не е толкова лесно да се скриеш .

Ден след ден тези усмивки се превръщат в навик, като миенето на зъбите например. Постепенно това се превръща в нещо съвсвм нормално.

Това важи за много неща. Но пък не пречи в един момент да преоткриеш удоволствието от това да се усмихваш не по навик.

[Dilvish the Damned]

Лан, не си ме разбрала правилно - наличието на резерви не е стратегия само по себе си, то е един от постоянните задължителни фактори за изграждане на такава (има го както в западните, така и в източните стратегически идеи, така че в известен смисъл е универсално условие).

А що се отнася до параноята - да ме гръмнеш, не мога да ти отговоря дали е на шега или наистина го мисля. Не съм сигурен, че ми се иска да разбера какъв е отговора.

[Lannis]

да ме гръмнеш, не мога да ти отговоря дали е на шега или наистина го мисля. Не съм сигурен, че ми се иска да разбера какъв е отговора.

Ехааа, Дилвиш! Това почти звучи все едно аз съм го казала, макар и не по отношение на параноята. За нея си имам сравнително еднозначно мнение (доколкото ми е възможно )

А иначе, може и да не съм те разбрала правилно по отношение на взаимовръзката между стратегия и резерви. Но това, което имам предвид е, че по принцип предварителното точно планиране на отношения с хората е доста трудна мисия. А и не е необходимо - имам предвид като стратегия. Плюс това звучи като манипулация, в тесния й негативен смисъл.

А generally смятам, че човек не трябва да крие себе си с идеята, че ако го опознаят твърде добре, може:
1. да омръзне на тези, които са го опознали;
2. да бъде използван и наранен от същите.

Отношенията не трябва да се градят на основата на страх, защото това си е празна работа.

Но пък ако желаеш да манипулираш някого, тогава действително е добре да прикриваш една или друга информация, за да постигнеш желаното внушение.

[B. Delvig]

Ей направо ме разбихте с темата!
То обаче може и да е вярно всичкото това за влиянието на обществото над индивида, маските и психологията...тежко....и Фроид и той..направо се замислих..дали човек може да бъде себе си?...естествен?..необременен?

Сега като си помисля...и на мен ми влияе..психологията тва....

Спомням си. В първи курс се опитвах да дефлорирам колкото се може повече девойки защото са ме скъсали на изпит по ботаника!

[Dilvish the Damned]

Дельвиг, дърво си и си личи, да ти кажа. Да дефлорираш? Девойки? Днес минах покрай Христо и Евлоги Георгиеви - все още са седнали, така че явно си имал нулев успех.

А да те скъсат по ботаника... Няма да коментирам.