ShadowDance

Точно "Под игото" ли трябваше да изберат - за мен това е най-слабия от всичките в списъка, които съм чел.

Не че има някакво значение де...

"Време разделно" за мен е една от много качествените български книги. В наше време не е политически коректна , но помня, че много ми хареса, когато я четох преди години. А не съм патриотар, просто ми допадна като книга. Води се една от най-превежданите на чужди езици български книги и не съм сигурен дали това е станало от политическо-поръчкови причини. Аз лично бих я препоръчал на всеки чужденец дори днес.

Не че бих я поставил на второ място в класация, в която участват и чуждестранните автори от цял свят.


П.П. Интересно как "Мечо Пух" не се добра до финала.

passer-by wrote:"Време разделно" за мен е една от много качествените български книги. В наше време не е политическа коректна , но помня, че много ми хареса, когато я четох преди години.

Не че бих я поставил на второ място в класация, в която участват и чуждестранните амтори от цял свят.

е то това е класация за любима книга на българина а не за най- добра книга изобщо.

И останалите книги в първите 100.

http://4etene.bnt.bg/bg/web/default/res ... dex/top100


Какво зърнах от пръв поглед - "Алхимикът" на 16-о място, "Мечо Пух" на 25-о.

малко манекенки са гласували явно, иначе Коелю с лекота влизаше в топ 10.

Иначе Топ 100 не изглежда зле, изключвайки малко прекаления патриотизъм, но той си е неизбежен.

Да, всички, които съм чел измежду първите 100 като цяло са добри заглавия (освен Коелю и Дан Браун).

Само подредбата им леко ме смущава. Още един пример - "Шифърът на Леонардо" на 49-о място, а като видях кои заглавия са останали след него, онемях.

Добре де, мама му стара, това нали беше класация за качествени книги, не за такива, които са ни поизкефили? Или има хора, които сериозно приемат Коелю и Дан Браун за върхове в литературата?!

да не забравяме и всичките Хари потъровци
явно не е можело да бъде гласувано по много пъти от едно IP иначе щяха да са на първите десет места.
Като казахте "колкото съм чел" Колко всъщност сте прочели като бройка (или процент- то е едно и също) от стотицата?
Аз току що преброих 63

Браво!

Аз само 6 от първите 12 и 18 от останалите до номер 100.

passer-by wrote:Аз също израснах с преводна литература, но изобщо не съжалявам за това. Може би защото когато се запознавах със света на книгите (от края на 70-те нататък) преводите бяха по правило изключително качествени и обогатиха познанията ми по езика роден наш. Нещо, което трудно мога да кажа сега, когато все повече по-млади от мен хора (включително тук) говорят и пишат с английски конструкции.

А чуждите автори са ми дали много, много повече от българските.


Чуждите не си чел? Пробвай поне "Малкият принц", "Граф Монте Кристо" и "Пътеводителя". Като за начало. Пък ако ти харесат, продължи и с другите.

Аз започнах да чета с Джордан на български, продължих със Салваторе, Хари Потър и така нататък... Все издавани след оная злокобна граница, когато качеството на преводите спада (не знам къде е, но мисля, че е към средата на 90-те).

Как да се изразя сега... ако трябва да избирам нещо за четене между книга на български автор и преводна книга, като качеството на двете не се различава много:

Едно: езикът на превода не е толкова добър, колкото езикът на българския автор и/или преводът е по-лош от чуждестранната книга в оригинал. Тук по-умното е да се вземе българската книга, защото това на какъв български са написани книгите, които четеш, има голямо влияние върху това колко добре можеш да се изразяваш ти самият.

Две: езикът на превода е толкова добър, колкото и езикът на българския автор. Тук вече зависи основно от качествата на книгите.

Номерът е, че книгите, с които аз се научих да чета, бяха в категория едно. Имам опит основно с фентъзи книги, да, и затова постът ми може би не беше много информиран; извинявам се. Останал съм обаче с впечатлението, че почти всички преводи, правени наскоро, не са особено добри. Затова бих предпочел хората да започнат да четат с българска литература: просто те учи да говориш свястно Има и малко патриотизъм, да: изтървал съм много хубави български книги, защото в някакъв момент мислех (заради това, което бях чел, тоест преводи), че българският е просто по-зле от английският за писане и четене. А тогава защо просто не чета на английски?

И сега се улавям, че мятам английски изрази по средата на изречението и ми се е случвало по средата на разговора да обърна на английски, защото не мога да измисля как да се изразя на български. Което дразни.

И така. Далеч съм от мисълта, че българските автори са върхът на литературата, но определено не са и дъното; исках да спестя на други моята ситуация и затова гласувах за българска книга.

От трите посочени съм чел "Малкият принц", започнах книгата на Адамс като малък, реших, че не е за мен, и я зарязах, и не съм чел "Граф Монте Кристо". Това ще се поправи, но не е то темата

Чел съм точно 50 от първите 100.

За Гибли - 44 (или 51, ако броим онези, от които има само смътен спомен).

@ RAT400 - Радвам се, че си чел "Малкият принц".

А "Пътеводителят" не е за съвсем малки читатели. Трябва да си попораснал, за да му се насладиш. Същото важи и за Пратчет, впрочем. Колкото си по-голям (или пък по-зрял за годините си), толкова повече отсенки и смислови нива хващаш.

В общия случай Дан Браун пише по-интересно и по-реалистично, и изгражда по-добри герои от Антон Дончев.

Не се заяждам - лично мнение .

Аз лично съм потресен от предната позиция на "Естествен роман" на Георги Господинов, който за мен е някъде на границата на литературата, и от още по-предното място на "Бай Ганьо", който пък съвсем не е част от нея. Историческо натрупване, какво да се прави!

А Гор Видал и Изабел Алиенде са ми прекалено назад.

П.С: Аз съм прочел 6 от първите 12 и общо 25 от първите 100. Има още поне 15-тина, които съм започвал и съм оставял разочарован. Има какво да се желае, мда !

Май в случая на Дан Браун преводът всъщност е качил качеството на книгата – мненията за стила му, които намирам по английски форуми и сайтове, не са точно добри.

Коелю... не е толкова зле. На мен книгите му продължават да си ми харесват, макар и не толкова, колкото преди. Верно, че лее философия за живота с кофи, но нещо в него просто ме радва.

От книгите в Топ 100 (след 12) съм чел точно 30. От първите 12: 6.

Странното е, че една от тия в топ 100 я чета в момента, а друга ми стои под леглото в чакане да я почна

RRSunknown wrote:Аз като израсъл с книгите от комунизма ще кажа че не съм чел само сто години самота , не само не съм я чел ами не съм я и чувал че съществува.

Винаги има хубави книги, за които не сме чували... (Но като се има предвид, че "Сто години самота" e от най-четените книги на Маркес, ми е странно, че ти е толкова неизвестна.)

...Както и лоши книги, за които чуваме отново и отново. Като например "Под игото". Прекалено много ми се спи в момента, за да произведа тирадата на тема "Колко мразя Вазов и българското образование", която напира на пръстите ми, но искам да отбележа, че символичният избор на тази книга за любима на българите, заедно с оплакването на Парламента по повод тоалетната инсталация в Брюксел и един ред подобни изяви и изцепки, за пореден път утвърждава културната недоразвитост на тази страна.

В някоя от старите теми се бяхме занимавали с оплюване на Вазов, "Под игото" и образователната система, та можеш да се разтърсиш.