Mного е тъп филмът. Което е естествено - при Бол няма друго, освен степени на глупост. А докато гледахме, научих от Ян, че е правен по игра, в която реднек трепе реднеци за спорта.......
Имаше и смешни смешки, макар да го отдавам не толкова на оригиналост (омг, тази дума в мнение за филм на Бол

), колкото на ония моменти, когато нещо просто те поразява с абсурдността си/тъпо е по-смешен начин (реакциите на the Dude бяха много яко нацелени на места). Откъслечните телевизионни коментари също бяха добри.
Като цяло, видно е, че хер Бол има
някакъв усет за комедия, може би по начина, по който Голдинг е имал усет за литература, когато е бил на 7. Само дето Бол е на 43 и подозирам, че творбата на живота му е вече зад него. Да не говорим, че той просто не иска да прави нищо, доближаващо се до определението "свързано кино", камо ли добро. На колкото места е уцелил тона, на два пъти повече се е омазал тотално.
И дори да има
някакъв усет за комедия, хер Бол все така няма никакъв такъв за кинорежисура, писане и всичко, свързано с тях.
За "социалната сатира" - стереотипно намацани клишета. Ако реша да напиша скеч с ислямски терористи в 3:30 сутринта след купон, изпълнен с "Афтършок" и фалшив "Флирт", вероятно бих родил нещо подобно. Бол се опитва да компенсира липсата на подход към тия неща с мозък на корейска баба, пръснат от лошо черно ченге, с drawn-out безвкусни шеги с онзи дебел олигофрен в инвалидната количка, кръв, пишки, сране и мозък. Заеби.
Случи ми се обаче нещо безумно странно в последната сцена - получих едновременно асоциации с два филма Кубрик! Атомната бомба от "Д-р Стрейнджлав" и марша през нощен Виетнам на американските войници, пеещи "Мики Маус"....а, да, и ефектите на бомбите бяха добри.