ShadowDance

Второ ниво на Санаториум. Дето има някфи деформирани дечица и някво извънземно растение, което ги беше деформирало и психирало и ги беше накарало да избият родителите си. Рецитираха постоянно:
Mother is good. Mother is the way...
играеха си на морски шах и си тананикаха. Ужас.

Ей тфа няма да го забравя никога. Побиват ме тръпки като се присетя и започвам да преосмислям вегетарианството си.

То и нататък имаше разни изродщини, бати психарската игра, ама нищо не може да се сравни с това второ ниво.

cradle, cradle.... просто няма такава мисия в никой от тиифовете! първия път като я играх и се качих на тавана и като се чу оня писък и звука от нещо падащо направо подскочих...

първия авп с маринеца.
всички нива.

нема такова посиране,чесно.
в интерес на истината не успях да я врътна играта,просто прекалено нангорно ми дойде:oops:

Аз на първия AvP така и не заиграх - по онова време можеше да се играе само в клубче (не заради друго но поради факта че в Габрово никой не снабдяваше с дискове а шефчето на клубчето където се играеше не шеше да записва дискове които се играят при него) - а в клубче трудно се постига атмосфера докато 10 човека ти висят на главата:).
Обаче си спомних един случай покрай тема- като бях в университета един пич се беше надрусал с някакви хапчета и седнал да играе на Silent Hill на плейстейшъна в квартирата. В 3 часа през ноща. И така се стреснал от нещо че си падна от стола и си глътнал езика. Добре че ни събуди с падането че му го извадихме с една лъжица.

Един момент с Nemesis от Resident Evil 3. Кофти камера + кофти управление + 2 часа през ноща = единствения път, когато съм се стряскал от игра.

Като се замисля, най-страшното ниво беше с рибата от commander keen. толкова адреналин имаше там ...

Amelia wrote:Второ ниво на Санаториум. Дето има някфи деформирани дечица и някво извънземно растение, което ги беше деформирало и психирало и ги беше накарало да избият родителите си. Рецитираха постоянно:
Mother is good. Mother is the way...
играеха си на морски шах и си тананикаха. Ужас.

Ей тфа няма да го забравя никога. Побиват ме тръпки като се присетя и започвам да преосмислям вегетарианството си.

То и нататък имаше разни изродщини, бати психарската игра, ама нищо не може да се сравни с това второ ниво.

Хвала!!!! Гениално ниво, репликите там бяха просто... после и в цирка беше доста шашаво, но това с децата...

+1
Много яко ниво беше. То цялата игра беше супер. Даже сега, като се замисля, май се сещам каде са ми дисковете и може да зарежа ВоВ за ден два да я врътна отново

Нощния Wasteland във Fallout 3 - като цяло: Насрах се на първия mole rat...

Преигравам Vampire: Bloodlines и преди малко си припомних как ми вадеха акъла онези гадинки в Холивуд. Онези, които бяха само ръце и глава. Просто всеки път когато съборят някоя врата с кански крясъл, съм подскачал на стола (дори когато знам че са зад проклетата врата). Първият път като играх каналите по Холивуд съм треперел на всеки ъгъл (но пък това има повече общо с факта че бях слязъл там без амуниции и торбички с кръв )

Sanitarium второто ниво наистина и някои от другите, примерно това с лунапарка, бая стряскат на моменти

Shivers 2, (най-добрият quest за мен) със скандално психиращата си музика, това че е снимана и параметърът "живот" (в играта се умира ако те понабият). Имаше една призрачка, която си прави ташак с главния герой, направо ми пръсна сърцето...

Condemned цялата. Играя я по 20 мин на ден...

AvP 2 с marines, включително и мултиплейър, ако е настроена по подходящ начин и играеш срещу готини aliens.

Blood 1 също си я биваше за времето.

System Shock 2, особено ако не си развиеш героя на някакъв мачкащ отблизо тип.

The witcher в началото, когато за първи път се сблъскваш с разни уроди из крипти и подобни, но бързо си губи "страшната" част, когато започнеш да ги размазваш... Мисля че трудността не е добре разпределена през играта или е разпределена за по-малко минати quest-ове (xp)

Ocean House хотела във Vampire.

Maledictus wrote:Ocean House хотела във Vampire.

това май ще спечели по точки ако има класиране почти всеки се сеща за него

Е то и Крейдъла си делят май 1 место . Тва щото малко народ е пуцал волфенщайна и дуумеца първия... когато усещанията от игрите бяха свежи. Хем ти се вие свят от графиката хем те дебнат некви неща на талази зад вратата.

Мен хотелът ми въздействаше именно защото всъщност нищо не те дебне открито. Просто атмосфера и усещане за появата на нещо, което така и не се появява. Нито имаш какво да ритнеш, гръмнеш и соу он - просто бързаш напред, за да намериш поне нещичко, с което изпълниш куста и да си биеш камшика....