ShadowDance

Ръкописът на Чансълър се май наистина добре вписва в понятието "политическа антиутопия". Борн не мисля, тази книга някакси все я свързвам с Чакала vs Борн

"Алиса в страната на чудестата"?

Съгласен съм с доста от нещата, казани вече в темата, особено с това за тънката разлика между утопия и антиутопия. И аз не мисля, че „Градът на слънцето” би звучал особено утопично на днешните хора.

Но моят фаворит е “451 градуса по Фаренхайт”, която ми е доста по-любима от 1984. Може би защото виждам Градусите в доста по-голяма степен като книга за душата и душевността. Не че 1984 не е книга за душата, но тя е и за тялото. Хората в 1984 не просто страдат душевно, те изключително силно страдат и физически – живеят в ужасни сгради, хранят се с отвратителни неща, смазват се от къртовски труд. Хората в 451˚ F живеят доста по-добре, в едни наистина приятни условия, доста по-задоволени са, така да се каже. И именно в тези хубави къщички аз виждам като по-контрастна липсата на домове.

Spoiler: show

Дори на финала на 1984 душата и волята на Смит бяха по някакъв начин победени с помощта на физическа болка и физически мъчения. В 451˚ F е точно обратното, душевността и менталността са притъпени от задаволяването на чисто физическите нужди и първичните стремежи към щастие и весело ежедневие.

И двата подхода имат своите плюсове, разбира се, единият е по-всеобхватен, другият е по-конкретен. Но за мен 451˚ F е безспорен личен фаворит.

1984_Оруел
Фермата_Оруел
451 градуса по Фаренхайт_Бредбъри
Прекрасен нов свят_Хъксли
Повелителят на мухите_Голдинг
Ние_Замятин
Р.У.Р_Чапек
Фабрика за Абсолют_Чапек
Война със саламандрите_Чапек

ако ги броим за антиутопии=>
Пътешествията на Гъливер_Суифт
Процесът_Кафка
Чевенгур_Платонов

друго май не съм чел...с.кинг имаше някакви заигравания

бтв замятин ми хареса най-много

пп в "Черно слънце" има интересен анализ по темата

Хайде и аз да се отбележа, и без това не поствам често.

В последните седмици за първи път се сблъсках с този жанр, доста ми допадна.

За сега съм прочел:
451 по Фаренхайт на Бредбъри- добра книга и първият ми досег до Бредбъри, хареса ми стилът и заложената идея. Края е доста оптимистичен, но за мен това не беше минус. ( между другото, бихте ли препоръчали нещо подобно от същия автор ? )

1984 на Оруел- най-много ми хареса. Абсолютната липса на надежда, изопачаването на любовта и истината, тоталното манипулиране на човека, ужасните идеали на партията, увлекателният стил и добре развитите герои. Единственото, което мога да кажа е- страхотна книга.

Прекрасният нов свят- от трите най-малко ми хареса. Оригинална и добра идея, интересна е, но стилово нещо не ми допадна. Освен това е най-малко отблъскващата и не вдъхна в мен чувството да искам, да умра по-скоро, отколкото да живея в този свят, както стана с останалите. Песента на Мейдън е доста по-въздействаща.

братя Стругацки - Обитаемият остров
Кърт Вонегът - Механичното пиано
Alan Moore - V for Vendetta

"Пикник край пътя" е антиутопичен разбира се. След посещението, което променя света, хората имат нови източници на енергия, купища нови познания, даже и "златното кълбо", но в това модерно общество никой не е щастлив. Утопията на щастието, давано даром, е помрачена от Зоната завинаги.
Друга добра антиутопия е "Човека във високият замък" на Филип Дик. Едно чудесно построено общество в Америка, което страда от наложената им свобода от Япония. А Европа е "щастлива" под фашисткия режим, обезселил Африка.

termit wrote: "Билет за Транай" на Шекли.

Подкрепям с четири палеца.

За 1984 на Оруел мога смело да кажа, че изобщо не е преувеличена, каквото и да се е опитвал автора да хиперболизира. Моята баба, която е преподавала в 22-ро училище навремето е била отговорник по ентусиазма - да ви напомня за Министерство на Ентусиазма?

Наскоро прочетох една, която май не са издали в България още: Unwind на Neal Shusterman. Става дума за свят, където абортите са забранени, но родителите могат да пращат проблемните деца между 13 и 18 в лагери, където ги разпарчетосват на удобни за трансплантации части. При условие, че целия материал се използва, се води че хлапето не е мъртво, а продължава живота си под друга форма.

Доста интересно четиво беше. Повдига интересни въпроси за душата без да става прекалено философска.