Хуморът кат такъв

[Amelia]

Повечето тъпи вицове са от абсурдисткия тип хумор и без тва.

[Marfa]

А аз само да се съглася с Гибли за американския клозетен, ъм, хумор. Отнася се към смешните работи така, както се отнася протоамеба към високоинтелигентно същество, еволюирало дотам, че да може да си сменя формата и да пътува от едно измерение в друго.

[Trip]

Ъъъъъ... Хмф. Тако'ата. Тук вероятно искаш да кажеш "неразбираем за повечето хора в текущата компания". Като се замислиш, в един момент не се ли оказва, че почти всичкият хумор предполага някакво ниво на общи знания между разсмиващия и смеещия се? Примерно песента на Еди Изард за католическия свещеник ще е напълно неразбираема и дори малко отвратителна ("този пък с какво се подиграва?!") за някой, който не знае почти нищо за обвиненията срещу католическата църква; вицът за блондинката, която прекарала часове във взиране в кутийката със сок, защото на нея пишело "Concentrate", е напълно неразбираем за някой, който не знае английски (или някой друг език, в който е възможно съществителното и заповедната форма на глагола да съвпадат като думи), а и би бил също толкова напълно неразбираем за някой, който няма знанията, които "всички" имаме, за производството на безалкохолни напитки в днешно време.

Повечето вицове, които "всички" намираме за смешни, предполагат доста познания за западната цивилизация в днешни дни. Повечето вицове, които само програмистите или само математиците или само гробарите намират за смешни, просто предполагат малко повече познания за някоя *малко* по-специфична част от циливилизацията - и са си съвсем смешни и съвсем добре приети от хора, които имат тези малко повече познания. Ми всъщност една доста голяма част от хората, които обитават планетата Земя в този момент, няма да схванат идеята на нещо като "Как вика котката? Мяу, мяу. Как вика мишката? Клик, клик!" - а смея да твърдя, че на доста от четящите този форум това ни се струва смешно. А ако тръгнеш да обясняваш на случайно спрян на улицата човек защо на някого може да му се стори смешна размяната на реплики "- И 1008 с. Мартин не плаши толкова, колкото 1200 с. Ериксън. - Теб и 12 страници Ериксън те плашат!"... хич не ми се мисли колко време ще ти трябва

Eми аз имах предвид точно нещата тип "хумор между информатици/литератори". На теория си прав за споделеното познание, но на практика всеки съвременен човек с АйКю над 80 ще намери повечето тия неща смешни. Въпросът не е в това дали ще се схване бъзик или не, а какъв е шансът. Шансът да схванеш информатическия хумор за по-малко от един час е почти нулев; същото и за литературния - "- Колко думи написа днес? - Седем... - Ъъ, ами че това е...ъм, добре! като за теб. - Да, ама не знам в какъв ред да са!!!"

Който си има понятие какъв психопат е Джойс, ще му е забавно поне донякъде. Ама някой да знае кой е Джойс? В общия случай, не.


А това дали е на нечий гръб отново е въпрос на практика vs. теория. Ако мароканският французин беше чул моя приятел да му вика така, нямаше да се обиди, щото е наясно до какви истерии стигат футболните фенове по време на мач. В тоя случай смехът "за сметка на някого другиго" е чисто на теория. Друго си е, когато видиш някоя дебелана на улицата и ей-така решиш да пуснеш нещо остроумно по неин адрес, пък даже и в обсега на слуха й.

[thunder]

Не всеки съвременен човек ще зацепи какво е смешното на "sudo get mе a sandwich" Шансът да схванеш информатическия хумор за теб е почти нулев, за мен е почти 100%. При литераторския сигурно обръщане процентите. Затова и с теб не си разказваме взаимно вицове, които не можем да разберем. Ако аз реша да кажа някой виц за програмисти ще го разкажа на Пенчев, понеже той ще го разбере. На Трип обаче конкретно този виц очевидно няма да му го разказвам - защо да се хабя, като няма да му е смешно?

Та идеята на целия пост е, че не разбирам защо трябва да се обръща толкова внимание на някакъв малковероятен частен случай (въпреки че току що направих същото )

[Trip]

О, срещал съм доста хора, които си мислят, че са повсеместно смешни, разказвайки неща, които си ги разбират само те и тия от тяхната порода.

[passer-by]

Да, за да е хумористично дадено изказване, трябва да е подходящо подбрано за приемащия го. Ама пак се случват недоразумения поради погрешна преценка.

Иначе аз се кефя на доста разнообразни видове хумор в зависимост от настроението. Но най-голямо удоволствие май ми доставят умели каламбури като един в спам-темата преди няколко седмици. За огромен револвер иде реч.

Yan wrote:
9 неща, които компенсират малък член


Quote:
The owner lives for the day that some punk tries to mug him and he can unveil their hand cannon, but a total length of 15 inches and weighing 4 pounds, the gun takes slightly longer to draw than the Sistine Chapel. By the time Billy Beergut Redneck gets the thing clear of his crotch ("No, honestly, it's the fastest place to draw from") he'll already have been mugged.

[dellusion]

Аз не се наемам да категоризирам хумора, това е една доста сложна задача. Най-общо може би наистина сществуват категории като абсурдистки, просташки, черен, интелигентен... но на практика почти всяка смешка се разпростира върху повече от 2 жанра.

Навремето с един приятел навъртяхме хиляди милиони байтове чат лог, умувайки над това, кое кара хората да се смеят. В края стигнахме до извода, че хумора се състои в това, да накараш човек да погледне на нещата от различен ъгъл.

Иначе аз май най се смея на абсурдисткия хумор. Като съм с компания и реша да изръся нещо смешно, почти винаги гледам да кажа нещо неочаквано, което на пръв поглед е свързано с темата, но всъщност няма нищо общо. И мисля че хумора на Тери Пратчет е точно такъв(гениален! ).

[thunder]

О, срещал съм доста хора, които си мислят, че са повсеместно смешни, разказвайки неща, които си ги разбират само те и тия от тяхната порода.

Тези обикновено и сред собствената си порода или не са смешни, или са отдавна изтъркани