ShadowDance

Тая, към която най-често се връщам - и която пускам тук само защото ти си отворил темата, Жоро - е от Зинделовия "Реквием":

Who would bring light must endure burning.

Пък аз по едно време се бях изхитрил да се гледам като "пламък" - да ме боли по-малко, уж.

Морви, и за тебе е поздрав - заради грижата в ония две думи.

Живот ли бе да го опишеш.

Нийл Геймън, "Американски богове", изд. "Бард", стр.295-296:

"Никой човек не е остров", твърди Дън (Джон Дън (1573-1631), английски поет и духовник - б.пр.) и греши. Ако не бяхме острови, с нас щеше да е свършено, щяхме взаимно да се удавим в трагедиите си. Ние сме откъснати, отделени сме от трагедията на другите чрез островната си същност и чрез повтарящата се форма и вид на разказите. Формата не се променя: има човек, който се ражда, живее и после по един или друг начин умира. Нищо повече. Можете да допълните подробностите, като се осланяте на собствения си опит. Точно толкова изтъркан, както всеки друг разказ, точно толкова неповторим, както всеки друг живот. Животите са снежинки: образуват рисунък, който сме виждали и преди и който прилича на останалите точно толкова, както граховите зърна в шушулката (а взирали ли сте се някога в граховите зърна в шушулката? Питам ви дали наистина сте се взирали? Ако ги разгледате минута-две, е невъзможно да сбъркате едно с друго), но въпреки всичко е неповторим.
Без отделните личности виждаме само числа: хиляда мъртви, сто хиляди мъртви, "жертвите могат да нараснат до един милион". С разказите на отделните личности статистиката се превръща в човеци, но дори това е лъжа, защото хората продължават да страдат в бройки, които сами по себе си са вцепеняващи и лишени от смисъл. Погледнете, вижте издутото коремче на детето и мухите, които пълзят по ъглите на очите му, вижте крайниците му като на скелет: ще ви олекне ли, ако знаете името му, на колко години е, мечтите му, страховете му? Ако го видите отвътре? А дори и да ни олекне, няма ли да се отнесем несправедливо към сестра му, която лежи до него в напечената прах - изкривено, подпухнало подобие на човешка рожба? И ако ни домъчнее за тях, те по-важни ли са за нас от хилядите други деца, застигнати от същия глад, от хилядите невръстни животи, които не след дълго ще се превърнат в храна за гъмжилото от милиарди и милиарди рожби на мухи?
Ние прокарваме черта около тези мигове на болка и си стоим на нашите острови, те не могат да ни наранят. Покрити са с гладък, безопасен седефен пласт, така че да се плъзнат като перли от душите ни, без да ни причинят истинско страдание.
Белетристиката ни позволява да проникнем вътре в тези чужди глави, на тези чужди места и да погледнем през техните очи. Освен това в разказа спираме, преди да умрем, или умираме наужким, без да пострадаме, а в света извън разказа обръщаме страницата или затваряме книгата и продължаваме нататък живота си.
Живот, който като всеки друг живот не е като никой друг.
(Превод Емилия Масларова, редактор Иван Тотоманов)




Може и да греша, но имам чувството, че в този откъс Нийл Геймън си е поизлял душата...

Отговорът на всички въпроси е Пи процента Елитен.

Сега вече виждам нещата по друг начин...

"Аз знам, че нищо не знам."

Не се сещам чия беше тая мисъл, но е велика!

Mindcrime wrote:"Аз знам, че нищо не знам."

Не се сещам чия беше тая мисъл, но е велика!

на Сократ е и наистина е велика, с времето все повече се убеждавам колко е прав

"Блажени да са незрящите", както и една хубава българска(нали?) поговорка- "Пази,боже , сляпо да прогледа"(Страхотен разказ).
И няколко мои- "Имаш ли две ризи, дай на мен едната","Който се смее последен се смее последен".Много ме бива в това, а?

Да, но можеш да добавиш още една към тех: "Никога не пиши комбинацията "ий" в дума в мн.ч.".

shayhiri wrote:Да, но можеш да добавиш още една към тех: "Никога не пиши комбинацията "ий" в дума в мн.ч.".

Ам, мен ли конкретизираш, щтот не виждам подобна грешка сред постовете си?

Писал си "мой" вместо "мои"

Moridin wrote:Писал си "мой" вместо "мои"

Случва се. Въпрос на невнамание. Верно, че с правописа съм зле, ама чак толкова...

"Не вярвай на картоф" (още една мъдра мисъл).

"Какво му трябва на човека- корава длан и пишка мека."- Светльо Витков

Нямам книгата пред мен и се извинявам ако съм объркал точния изказ.

Някога Уди Алън казваше, че сексът е като игра на бридж. Ако нямаш добър партньор, то задължително трябва да имаш добра ръка...



Като за мисъл за живота май се класира.

Класира се, та как! Българският вариант май е нещо от сорта "Сексът отръки ли ти иде?"

"Не позволявай на нищо да се доближи до теб, защото ако позволиш ще поискаш да го задържиш, а човек нищо не може да задържи."

Това е цитат от една от книгите на Ремарк, само че не съм сигурен точно коя....