ShadowDance

ха ха ха
Искате ли да изкопаем още 20 дърти теми. Ще стане толкова яко.

пп. Тва май трябваше да го пусна в друга тема. Някоя от 2004.

You had to be in the moment, сега няма как да ти се стори смешно

beliefcontrol wrote:Да не те хакна Рейлайт-а?

Защо, страх ли те е, когато мъртви теми възкръсват в танца на сянката

За него не знам, но на мен ми става тъпо.

Marfa wrote:За него не знам, но на мен ми става тъпо.

И на мен ми стана обидно от коментара на прежнеговоривщия, но какво от това? Хора всякакви - мултикултурализъм, относителен морал, многоаспектна истина, толерантност, въобще, рай за интелигентните хора е 21-ви век

Няма ли съдъражние стила е просто като опаковка, е и опаковките ни привличат, но до време!

Аз пък много харесвам стила! Смятам, че съдържание в книгите не съществува!

Е крайно време беше някой да го каже!

Аз по-скоро съм на мнението на coldie - не ме ли грабне съдържанието, стила е само опаковка.

Например, тъй като изглежда не съм много философска натура, отвлечените и абстрактни книги никога не са ме грабвали, независимо на колко високо ниво е стила на автора. Така и не можах да се преборя дори и с една книжка на Бредбъри или Зелазни, Дюн съм я почвала три пъти и все я зарязвах някъде преди 50-та страница, а на Саймък май му прочетох само "Резерватът на таласъмите" и нямам много спомени за какво се разказваше... иначе всички гореизброени автори несъмнено имат и стил и са имена в световната литература.

От друга страна, Пратчет мога да го препрочитам до безкрайност. И после пак Същото важи и за Лукяненко, Уудхаус, Марк Твен, Дюма, Хайнлайн, Джек Лондон, Павел Вежинов, Любен Дилов, Фани Попова-Мутафова, Вера Мутафчиева, Антон Дончев... те също имат висок стил, но освен стила историите просто ме грабват и ме отнасят някъде си, откъдето после едвам намирам сили да се върна

Имам също ясен спомен за прочитането на Златния компас на Пулман - стила страхотен, описанията на място и кадърно писани, героите ме грабнаха, светът също... но самата история честно ми се видя изключително плоска, а на моменти автора сякаш се е чудил какво да прави с действието

Така че, при мен поне само стила не стига.

moonlight wrote:Аз по-скоро съм на мнението на coldie - не ме ли грабне съдържанието, стила е само опаковка.

Например, тъй като изглежда не съм много философска натура, отвлечените и абстрактни книги никога не са ме грабвали, независимо на колко високо ниво е стила на автора. Така и не можах да се преборя дори и с една книжка на Бредбъри или Зелазни, Дюн съм я почвала три пъти и все я зарязвах някъде преди 50-та страница, а на Саймък май му прочетох само "Резерватът на таласъмите" и нямам много спомени за какво се разказваше... иначе всички гореизброени автори несъмнено имат и стил и са имена в световната литература.

От друга страна, Пратчет мога да го препрочитам до безкрайност. И после пак Същото важи и за Лукяненко, Уудхаус, Марк Твен, Дюма, Хайнлайн, Джек Лондон, Павел Вежинов, Любен Дилов, Фани Попова-Мутафова, Вера Мутафчиева, Антон Дончев... те също имат висок стил, но освен стила историите просто ме грабват и ме отнасят някъде си, откъдето после едвам намирам сили да се върна

Имам също ясен спомен за прочитането на Златния компас на Пулман - стила страхотен, описанията на място и кадърно писани, героите ме грабнаха, светът също... но самата история честно ми се видя изключително плоска, а на моменти автора сякаш се е чудил какво да прави с действието

Така че, при мен поне само стила не стига.

Ами да, кои са тия писатели с хващащ стил, при които историята е боклук? Ще бъде необичайно съчетание, нека някой даде пример?

Е, нали дадох?

moonlight wrote: Имам също ясен спомен за прочитането на Златния компас на Пулман - стила страхотен, описанията на място и кадърно писани, героите ме грабнаха, светът също... но самата история честно ми се видя изключително плоска, а на моменти автора сякаш се е чудил какво да прави с действието

Имам чувството, че ако на пича някой му беше написал сюжета, завръзката и основния замисъл, с тоя стил книгата щеше да стане екстра. А аз и стигнах края и се запитах: абе що аджеба стана всичко и какви бяха все тия случайности, дето все се пръкват тъкмо, ама ТЪКМО НАВРЕМЕ че да се скърпи целия сюжет. Накрая сумати нишки имаше дето висяха неясно защо и с каква идейна цел. Иначе и трите книги се четат на един дъх, само после ако се замислиш що си ги чел и с какво са те грабнали, не е ясно какъв ще е отговорът...

А за мен съдържание не е равно на история - ей, споменатият Саймък няма много екшън, но за мен е съдържателен до пръсване...
Докато Удхаус ми е странно защо е цитиран при съдържателните нестилисти - той има едни истории, които след петата се повтарят, но силата му е именно в стила.

moonlight wrote:Е, нали дадох?

moonlight wrote: Имам също ясен спомен за прочитането на Златния компас на Пулман - стила страхотен, описанията на място и кадърно писани, героите ме грабнаха, светът също... но самата история честно ми се видя изключително плоска, а на моменти автора сякаш се е чудил какво да прави с действието

Имам чувството, че ако на пича някой му беше написал сюжета, завръзката и основния замисъл, с тоя стил книгата щеше да стане екстра. А аз и стигнах края и се запитах: абе що аджеба стана всичко и какви бяха все тия случайности, дето все се пръкват тъкмо, ама ТЪКМО НАВРЕМЕ че да се скърпи целия сюжет. Накрая сумати нишки имаше дето висяха неясно защо и с каква идейна цел. Иначе и трите книги се четат на един дъх, само после ако се замислиш що си ги чел и с какво са те грабнали, не е ясно какъв ще е отговорът...

Различни критерии, предполагам. За мен Компаса има изключително отличаващи идеи за жанра.

Няма такова нещо като съдържание в самото произведение. Има материал, тематика. Например "фентъзи за момче-сирак, който става велик пълководец". Това е материалът. Само че и той подлежи на страшно много вариации още в зачатък.
"Съдържанието" на една книга е ефектът, който има в главата на читателя. Този ефект се променя потенциално дори с една променена дума на дадена страница. Бтв, Зелазни и Бредбъри са сред най-конкретните автори, които някога съм чел.

Безцветни зелени идеи спят яростно?

Хайде да спорим, плс Аз ще твърдя, че съдържанието е всичко в едно произведение и че стилът е предназначен именно да създава съдържание.

пп. Забравих да добавя ей тоз емотикон