ShadowDance

REGSA wrote:А случайно някой от вас да е попадал на Автобиографията на Бранислав Нушич.

ъфкорш то тва си е класика

Това наистина беше нещо безумно смешно просто.

Аха:)))) Не мога да не се сетя веднага за онова с хипотенузата:Р

На мен любимият ми момент е когато в час правеха модел на Слънчевата система. Това винаги успява да ми оправи настроението. А и няма по-оригинален и точен начин да опишеш латинския и старогръцкия от това да ги наречеш "онези мъртвородените езици".
А сега се сетих и за Ерих Кестнер. За "Летящата класна стая" и "Какво се случи на 35 май".

Бе най-култов си е спорът за това, какво виждаме първо на хоризонта и защо, щом идва параход...а пък аз се подсетих, незнайно защо, за Джани Родари и "Приказки по телефона" - " - А сега, моля, ударете ми два плесника.
Джованино зяпнал, сякаш се готвел да глътне цяла торта наведнъж:
- Моля Ви се! Не искам да ме бутнат в дрънголника за посегателство над служебно лице! По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.
- Но тук е прието така - обяснил вежливо пазачът - Цяла глоба - четири плесника, половин глоба - два плесника.
- Ама на пазача ли?
- На пазача.
- Но това е несправедливо, това е ужасно!
- Разбира се, че е несправедливо и разбира се, че е ужасно! - отговорил пазачът - Това е толкова противно, че хората, за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и не вършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте." - Такива неща не се срещат всеки ден :)))

Ghibli, този момент с пътуването на котката ми е един от любимите!!! Другата сцена, на която съм се смяла с глас е обяснението, как се дава хапче на котка . Определено Пратчет има сериозни наблюдения по отношение на котките - сцените с Грибо са много автентични

Мен ми харесва и оня момент, кгато котката уж се е загубила, доакто се пренасят в нова къща, връщат се на бензиностанцията, дето са спирали, че да си я търсят, а тя най-накрая се оказва, че кротичко си спи сред багажите и им се чуди:) И също когато трябваше да варди хамстери ли бяха, бели мишки ли бяха, на някакъв комшия, дето котката се навряла вътре вкъщата, че се чудил как да я изкара:))))))

Докато сме на тема котки чуйте и това!
"-Ти си коте, което мяука, а такива сега се срещат рядко, или по-точно, изобщо не се срещат. Сега котките лаят като кучета и, разбира се, лаят твърде зле, защото не са родени за това."
"Джелсамино в страната на лъжците"
(и това е Джани Родари)

Марфа, хамстери бяха:)

Котката седи върху масата в трапезарията, лигите й текат, и наблюдава как треперещата колония от хамстери откача. Колелцата за тичане трескаво скърцат в нощта.

Цялата книга си е резултат на сериозни и задълбочени познания за котките и голяма доза хумор. Описанията са толкова реалистични, че ми извикват различни спомени за котките, които съм имала или съм наблюдавала

Амброуз Пиърс - "Речникът на Дявола"
На това не може да не се нахили човек просто
(прилагам случайна извадка...)

CYNIC, n. A blackguard whose faulty vision sees things as they are,
not as they ought to be. Hence the custom among the Scythians of
plucking out a cynic's eyes to improve his vision.

REGSA, welcome
и поздравления за избора на аватар, много е готин този

Понеже ми се наложи за известно време да си прекарвам дните в лелото, реших да започна да си препрочитам книжките на Пратчет. Започнах с поредицата за Ринсуинд и се подхилквам по цял ден. И реших да споделя с вас някои от любимите ми изказвания на този "магесник":
"Ринсуинд се напъваше да изпищи през стиснатите си зъби.
- Няма да летя на вълшебно килимче! - изсъска. - Страх ме е от земята!
- Искаш да кажеш от високото - поправи го Конина. - И престани с тези глупости.
- Знам какво искам да кажа! Не високото те убива, а падането на земята!"

"Ринсуинд въздъхна. Обичаше репички. Те бяха невероятно скучни. А той години наред се стремеше към скуката, но тъй и не я постигаше. Тъкмо започнеше да си въобразява, че е станало скучно и животът му се препълваше с почти гибелно интересни случки. От самата представа, че някой доброволно би се отказал от 50 години скука, краката му омекваха. Размишляваше, че ако има пет десетилетия пред себе си, можеше да извиси еднообразието до форма на изкуство. Какво изобилие от постъпки, които би отбягвал..."

ами Румпцайс каде го забравихме?

Имаше една убийствено смешна детска книжка - Малкият Никол'а - просто класика в жанра. Автор не мога да ви кажа сега, защото книжката я отмъкна племенницата ми и от тогава никви новини от фронта...

Ако не сте я чели - доставете си това удоволствие;)

Drizzt Do`Urden wrote:ами Румпцайс каде го забравихме?

Че, може ли да се забрави подобно нещо? Никога. Въпреки че, не съм я препрочитала в скоро време. Но мен лично тази книга ме натъжаваше малко, сигурно заради малкия, зелен, вечно тъжен воден дух и заради факта, че хората така и не проумяват, че е по-добре в пистолета ти да се мътят пиленца, отколокото да има куршуми.

Termit, благодаря за милото посрещане!

Не знам дали някой се сеща за Маншон, Полу-обувка и Мъхеста Брада, но за мен това беше една от classиките в жанра, заедно с Емил от Льонеберия и преждеспоменатия Бранислав Нушич.