Телефонен етикет

[Xellos]

Кефиш ме бате, щи вдигна!

[DELgado]

А Жоре ти си написал цяла новела. Сега ме мързи ама утре в офиса като ми доскучее ще я прочета.

[Corwin]

Леле, изписал си си живота.
Значи, Жоро, идеята на обратното звънене според мен не е да се правиш на пич, а да сигнализираш, че вече си свободен и може да отговориш на повикването...

[Moridin]

Се едно говоря на стената.. ;р
Да, ОК, това е идеята (очевидно, въпросът е, че когато сигнализираш, то е щото си пич), но не се ли разбрахме току-що да говорим за това дали си задължен морално и е въпрос на възпитание да звъннеш, а не дали и защо ще го направиш в крайна сметка, NYAH!

[The Dragon]

Не си задължен по никакъв начин. Нито морално, нито законно, нито от възпитанието. Отсрещната страна иска да осъществи контакт с теб.

[Morwen]

Сега, ще гледам да бъда максимално ясен. Тезата ми е, че човек не е морално задължен да звъни обратно, ако не е успял да вдигне, когато са му позвънили. Тезата ми не е, че човек не трябва да звъни обратно. Само казвам, че моралът и възпитанието не го или не трябва да го изискват.

Чак за морал е трудно да се говори, но възпитанието го изисква, да.

Първо, да конкретизираме ситуацията - говорим за случай, в който са ти звъннали, затворил си, защото не си можел да говориш, и са минали примерно 2-3 ч преди да имаш шанс да се обадиш. Трябва ли да го правиш?

Допускането, от което тръгвам, е че в едно 75% от случаите, това, за което са те търсили, е:
а) маловажно (т.е. не изисква наистина твоето участие)
б) неактуално в момента, в който се освободиш

Има случай (в) - полезно за теб да го чуеш, но тъй като това не касае твоите задължения в случая (пропуснатите ползи са си само за теб), няма смисъл да го разглеждаме.

Нека да карам по ред
а) аз почти никога не звъня на мобилен за маловажни неща. Ако е маловажно няма да се набутвам, за да ти го кажа. Значи на мен ми е важно. Виж, ако ти го смяташ за маловажно по подразбиране за теб, това е дуга работа.
б)Това пък е толкова въпрос на случай, че няма повече накъде. В повечето случаи също не е вярно, защото знам, че ако звъня на някой с някакъв актуален само за момента въпрос (свободен ли си близкия половин час да скочим за по кола) най-вероятно ще ударя на камък. Пък точно с теб е и почти сигурно.
в) Жоро, не знаех, че тук сме опрели до "изгодно ли ми е да вдигна". Отношенията обикновено не се свеждат до това. Може загубата да е за теб, но си остава обидата към другия, че дори когато той иска да направи нещо добро, ти не щеш дори да се поинтерсуваш от него. Защо, аджеба? Защото е черен и грозен ли, какво ли?

А дори само в 1/4 случаите да е важно, това са 1/4 от комуникацията ви, в която ти пренебрегваш нещо важно, за да си спестиш няколко кратки реплики.

Допускайки, че това е вярно, става очевидно, че за цялата система (аз и обадилият се) е значително по-неефективно да се обадя, в смисъл на безсмислени усилия и пари.

А е много смислено обадилият се да те търси на всеки кръгъл час, без да знае кога и как ще се освободиш? В смисъл, ако е случай б) може просто да се изпусне момента, в който и ти си бил свободен и обаждането е било още актуално, ама човекът е нямало как да знае.

Очевидно по-ефективният за всички вариант е в 25-те %, в които обаждането обратно има смисъл, е човекът да напише смс ("Обади ми се като можеш, важно е") - макар че дори това може да стане неактуално; - или да звъни настоятелно два-три пъти, за да стане ясно, че е важно (со все отрицателните ефекти, които някой тук коментира).

Добре бе, Жоро, като ти звъня, не е ли ясно, че искам да се свържа с теб? Защо трябва да изпращам и смс, за да потвърдя това?Ако не е въпрос на живот и смърт колко трябва да чакам, докато отново те потърся? Не е ли по-логично ти да ми кажеш кога? Съжалявам, при мен това с 25-те процента е дълбоко невярно, а и при повечето хора явно. Бтв, ако се случи така, че аз съм се обаждала на някой за нещо неактуално и той ми позвъни, аз просто му затварям. И не мисля, че е толкова голямо усилие да си размениш две изречения с някой, нито че 30-те стотинки, които ще платиш за това (пък някои са и на служебен телефон) са много повече от 20-те стотинки в добавка, които ще плати човекът с смс-а.

Но морален импакт НЯМА или ако има, той е само-причинен (не е причинен от необаждането). Защо. Защото кое всъщност е справедливото? Ти предлагаш някакво действие (отговор). Другия се възползва от него (питане). Но в момента твойто действие не е достъпно. Очаква ли се ТИ да известиш обратно, когато стане достъпно? Естествено, че не.

А кой, ако не ти? Шестото му чувство, шпионският сателит, кой?

Естествено, че не. О, можеш да го направиш, ако искаш да си по-добър от конкуренцията (преведете си го за ситуацията) или имаш някакви други фактори като силно желание да чуеш човека отсреща или нещо подобно; но очевидно това изобщо не би трябвало да бъде задължително; никой не следва да го очаква от теб и определено не е признак за "невъзпитание".

Жоро, за втори път ти напомням, че това не е търговия. Когато някой ти се обади, ти му затвориш и не го колбекнеш ти демонстрираш, че той и това, което има да ти каже не са важни за теб. Каква конкуренция, какви пазарни механизми.

Така че моралният импакт (морален импакт => за да е нещо неморално, значи, че то причинява вреда някому и това е еднозначно решено, т.е. ясно е, че правенето му причинява вреда, а неправенето му не причинява на никого вреда) би съществувал единствено, ако човекът отсреща е обиден от това, че не си му звъннал. Защо би бил обиден? Защото очаква нещо, което не бива да очаква. Чия е вината? Може би негова, може би на традицията, която без връзка с реалните изисквания на ситуацията го е научила така - не знам. Но определено вредата е самоиндуцирана. Ти си наранен от действието А, защото си решил, че действието А (не са ми се обадили обратно) ще те нарани. Действието А всъщност няма никакъв истински ефект върху теб (освен в 25% от случаите, които като изключение се решават по-ефективно по гореописания начин с "абонирането" за отговор) и "вредата" му е материализирана от самия теб.

И въпреки всичките псевдо научни определения факт е, че всички освен теб казаха, че колбекват, ако не забравят (освен Драгън, който също колбеква, но само близки хора). Така че явно в обществото е прието така. А е прието, защото хората не приемат желанието на другите да се свържат с тях за маловажно по подразбиране. Това е въпрос на уважение. И освен това, защото е по-практично. (Ти известяваш другия кога на теб ти е удобно да говориш, след като веднъж не ти е било).
Между другото "импакт" на български е въздействие.

И така, заключението е, че няма морално, практическо или каквото и да е задължение човек да звънне обратно. Това не следва да се очаква.

А виж, тук си прав. Няма такова задължение.И никой не е задължен да не се чувства обиден от това.

P.P.S. Забавното е, че в конкретната ситуация аз не се обадих на Рольо не по някаква такава принципна причина, а защото бях в работна среща и нямаше как да му звънна пред всички или да си изляза (някой тук вече каза, че никак не върви), след като по никой начин не ми е показано, че е важно точно сега да вдигна. Аз щях да си му звънна, ако не забравя (щот съм пич ), но спорът тръгна принципно.

Няма проблем с това да не му вдигнеш, всички сме съгласни. Но да не го колбекнеш като се поосвободиш е оправдано само ако си сигурен, че се обажда за нещо маловажно.

[The Dragon]

Морви - тук има и други гледни точки - аз примерно не ползвам друг телефон освен мобилния. При всички които сме със служебен телефон ние го ползваме ексклузивно.

Така че имам навика да звъня за едно 'здрасти как си', 'айде по бира' и 'разхождам се и ми се скучно дай да убием 15на минути'.

Когато някой ми затвори, не очаквам особенно силно да отговори в близките няколко минути. А ако е важно - ами звъни се на пожар и се пращат смс-и. Няма задължение за колбек.
Аз примерно на клип-ове не отговарям и много ме дразнят.

[Pugsley]

Жорето и Морви обаче дали не са се обосновали яко, а ?

Аз след един следобед дет бех решил да прекарам с благоверната у нас, си изключвам телефона кат не ща да ми звънят.

[Moridin]

И какъв е ботъмлайна от огромното ти количество праведен гняв, Морв

Че се съгласяваш с твърдението ми. Губейки сумати време и текст, за да добавиш колко е ужасно изобщо да повдигам въпроса (въпреки, че изрично помолих да не се прави това).

Изобщо не стана ли досадна тая ситуация, в която аз настоявам за някакви принципни свободи, от които не се възползвам лично, защото така съм решил, а ти ми редиш колко е ужасно да се възползваш и какво съм безчувствено чудовище? Не, не съм и не ме вълнува това, което и сам знам (кое е добре да правиш). Вълнува ме само мнението ти дали имам свободата (моралната) да правя нещо или не. На което си отговорила като мен. Тъй че случаят е приключен, мисля?

Само по последното ти изречение ще кажа нещо - да, не си задължен да не се обиждаш, но си е изцяло твоя вина, ако го правиш.

И на нещата, които явно не си разбрала -

А кой, ако не ти? Шестото му чувство, шпионският сателит, кой?

Ами нищо не се очаква. Ако разчита, че ще му отговориш, те познава и ще чака. Ако знае, че няма да отговориш, звъни пак. Както не очакваш, че община Триадица ще те уведоми, когато опашката се разнесе, за да си платиш данъка на колата, понеже в момента е заета и не можеш. Нищо не очакваш по подразбиране и не се обиждаш, когато не го получиш. АКО човекът ти е приятел И си свикнал да очакваш от него подобно нещо, или сте се разбрали как да постъпвате, имаш някакви основания да очакваш нещо, които пак не са особено задължителни.

Мисля, че това отговаря на повечето въпроси.

Можем да спорим за 75те срещу 25те, ако искате, понеже някои следващи твои въпроси, например този

Code: Select all

А е прието, защото хората не приемат желанието на другите да се свържат с тях за маловажно по подразбиране. Това е въпрос на уважение. И освен това, защото е по-практично. (Ти известяваш другия кога на теб ти е удобно да говориш, след като веднъж не ти е било). 

поставят под съмнение именно това допускане.

ЕСТЕСТВЕНО, че ако мислиш, че ще е важно, ще се обадиш. Ако мислиш, че не е и разчиташ на статистиката, си решаваш натам - можеш да се обадиш, щото така си приел да правиш, можеш да се обадиш щото си пич, етц етц. Това отговаря на въпроса с търговията.

Аргументи като "в обществото е прието" са невалидни - много неща са приети в обществото по навик, включително ходенето облечен по бельо в жегите.

[Corwin]

Горе долу същото като Морви.
Не си задължен от морал или възпитание. Те препоръчват.
След като някой те е потърсил значи е имал причина. Ти си му затворил - следователно е добре да го осведомиш, че може да говориш. Иначе просто го игнорираш, което не е добър тон, как вика чичо Кук.

[Moridin]

Т.е. възпитанието налага да се проведе разговорът "Търсил си ме" - "А, да, еми едиквоси, ма както и да е, няма значение" - според моето твърдение примерно 30% от случаите, и още 45%, в които въпросът спокойно може да изчака разговорче в кю на този или следващия ден. Аз примерно мразя да говоря по телефон и не виждам що трябва да се тормозя с това излишно. Въпреки че го правя.

Та, ако възпитанието те кара да правиш това, не значи ли очевидно, че възпитанието е грешно и лежи на глупава традиция?

[Morwen]

Морви - тук има и други гледни точки - аз примерно не ползвам друг телефон освен мобилния. При всички които сме със служебен телефон ние го ползваме ексклузивно.

Така че имам навика да звъня за едно 'здрасти как си', 'айде по бира' и 'разхождам се и ми се скучно дай да убием 15на минути'.

Когато някой ми затвори, не очаквам особенно силно да отговори в близките няколко минути. А ако е важно - ами звъни се на пожар и се пращат смс-и. Няма задължение за колбек.
Аз примерно на клип-ове не отговарям и много ме дразнят.

Е, не говорим за случаи, когато наистина сте навикнали на чатите по телефона и сте в група. Също така не става дума за близките минути, а да пита "ти за кво ми звъня?", чак като по случайност се засечете другаде. За клиповете - дразнят ме принципно, но зависи кой клипва

[ifadriana]

Според мен, когато някой ти звъни и не е удобно да разговаряш, вдигаш и казваш нещо в смисъла на "Не мога да говоря сега, ще ти звънна по-късно". Когато дори и това не е възможно, човекът отсреща предполага в още по-голяма степен, че не можеш сега и, съответно, очаква това да стане впоследствие. Аз лично не връщам неприети повиквания в много редки случаи, когато са дразнещо настоятелни. Егаси, кво ми звъни някой 10 пъти поред, като е очевидно, че ако можех, щях да вдигна на втория

[Corwin]

Т.е. възпитанието налага да се проведе разговорът "Търсил си ме" - "А, да, еми едиквоси, ма както и да е, няма значение" - според моето твърдение примерно 30% от случаите, и още 45%, в които въпросът спокойно може да изчака разговорче в кю на този или следващия ден. Аз примерно мразя да говоря по телефон и не виждам що трябва да се тормозя с това излишно. Въпреки че го правя.

Та, ако възпитанието те кара да правиш това, не значи ли очевидно, че възпитанието е грешно и лежи на глупава традиция?

Значи не е неучтиво самото непозвъняване след това. Неучтиво е игнорването на човека. Няма значение важно неважно - самото заявяване - "Болят ме тарелките за теб и за това, че си ме търсил" не е добър тон.

[Morwen]

Т.е. възпитанието налага да се проведе разговорът "Търсил си ме" - "А, да, еми едиквоси, ма както и да е, няма значение" - според моето твърдение примерно 30% от случаите, и още 45%, в които въпросът спокойно може да изчака разговорче в кю на този или следващия ден. Аз примерно мразя да говоря по телефон и не виждам що трябва да се тормозя с това излишно. Въпреки че го правя.

Та, ако възпитанието те кара да правиш това, не значи ли очевидно, че възпитанието е грешно и лежи на глупава традиция?

Не празното възпитание, уважението към човека и неговите 1/4 важни случаи. Които всъщност при повечето хора са 3/4. Ако може да изчака кю, човек не се набутва за телефон. А говоренето по телефона не е чак толкова различно от говоренето на живо, така че това налага аналога, че просто не искаш да говориш с човека.

Че се съгласяваш с твърдението ми. Губейки сумати време и текст, за да добавиш колко е ужасно изобщо да повдигам въпроса (въпреки, че изрично помолих да не се прави това).

В момента говориш точно като Шайха. Аз смятам, че уважението към човека и възпитанието включват колбекването, а ти не.

Изобщо не стана ли досадна тая ситуация, в която аз настоявам за някакви принципни свободи, от които не се възползвам лично, защото така съм решил, а ти ми редиш колко е ужасно да се възползваш и какво съм безчувствено чудовище? Не, не съм и не ме вълнува това, което и сам знам (кое е добре да правиш). Вълнува ме само мнението ти дали имам свободата (моралната) да правя нещо или не. На което си отговорила като мен. Тъй че случаят е приключен, мисля?

Ам, посочи ми къде съм казала, че си безувствено чудовище. И темата е озаглавена "телефонен етикет", а не "човешки свободи". Всеки има и свободата да се оригва на масата с мелодията националния химн, но това не го прави особено възхитителна постъпка. (в смисъл, до някаква степен ще си е майсторлък да докараш мелодията, но все пак...)

Само по последното ти изречение ще кажа нещо - да, не си задължен да не се обиждаш, но си е изцяло твоя вина, ако го правиш.

А това, което аз ти обяснявам е, че не си задължен да се държиш с уважение, но си е изцяло твоя вина, ако не го правиш. Въобще винаги ми се е струвала странна тезата (за други случаи говоря), че виновният е този, който се обижда, а не този който обижда нарочно (специално в нарочното е разликата със сегашния, не казвам, че ти обиждаш нарочно). Вижда ми се малко като да оправдаеш крадеца с "е как да не обере човека, минал е през тъмна уличка, сам си е виновен".

Ами нищо не се очаква. Ако разчита, че ще му отговориш, те познава и ще чака. Ако знае, че няма да отговориш, звъни пак. Както не очакваш, че община Триадица ще те уведоми, когато опашката се разнесе, за да си платиш данъка на колата, понеже в момента е заета и не можеш. Нищо не очакваш по подразбиране и не се обиждаш, когато не го получиш. АКО човекът ти е приятел И си свикнал да очакваш от него подобно нещо, или сте се разбрали как да постъпвате, имаш някакви основания да очакваш нещо, които пак не са особено задължителни.

Жоро, тук ти говориш за някакви частни случаи. Да, и ако е човек с който всеки ден се чувате само да клюкарствате, пак няма нужда. Но в общия случай човекът не знае, че няма да му отговориш или кога ще се освободиш, нито сте се уговаряли нещо. (И ти не си община Триадица, с този човек имате малко по-различни отношения. Да не говорим, че в общината чакаш и виждаш кога опашката е намаляла, а човекът, който те е търсил няма как да знае кога си се освободил). Така че, да, чака. Именно чака. Теб. И тъй като те чака е въпрос на възпитание ти да му отговориш, когато се освободиш (никой не говори за на минутата или да се измъкваш от оперативка за целта.) Но не и да се освободиш, да влезеш в кю-то и като видиш, че го няма да решиш, че ще видиш дали евентуално ще се засечете, ако не - все тая, болят те тарелките, както се изрази Коруин.

За статистиката - ми тя противоречи на статистиките на всички останали явно. Освен това, ще ме прощаваш, аз не помня в последната половин година да си ме търсил по маловажни въпроси или просто, за да си поговорим. Май и твоята статистика не е точно такава.
И между другото, нека пак напомня - ако колбекнеш за нещо маловажно, нищо чудно човекът да ти затвори. Само че ако не колбекнеш за нещо важно, дори това да е 1 на 4 случая, това може да струва на непотърсения човек много повече услия, отколкото твоите 3 евентуални половинминутни разговори. И не, не говоря за въпрос на живот и смърт, за който той ще ти счупи телефона. Но най-малкото за нещо, което на него ще му отнеме повече време от тези 3 минути. И нещо, което би било същото и за теб, ако се окажеш в същото положение. Затова говоря за практичност.

Аргументи като "в обществото е прието" са невалидни - много неща са приети в обществото по навик, включително ходенето облечен по бельо в жегите.

Сравнението е остроумно, но не особено меродавно. Да не говорим, че и бельото си е важно - комарите не те хапят по много нежни места Освен това ние не сме точно хора, които спазват правилата ей така, само заради религиозния плам, би трябвало да знаеш.