ShadowDance

Бетовен, впрочем "Бетховен" е на руски.

Иначе Ериксън рядко е като за Вагнер според мен Всъщност с никаква музика не го свързвам.

Как да е, мисля, че и за статията се каза квото можеше да се каже, нека не оспамваме темата. Ако някой има да пише нещо по броя на Старлайтер, да заповяда.

Бтв като стана дума, друг някой прави ли опити да си подбере подходящ музикален фон при работа над книга (щото и четенето си е работа, нали)?

Наистина ми е интересно. Примерно при работа над Фийст не знам защо най-добре ми пасват Andrews Sisters

Аз си слушам едно и също, каквото и да правя на компа Но пък то е смесица от какво ли не ИЛИ някой саундтрак, който ме кефи в момента.

Interpreter wrote:Мдаа... Много ме дразни като надуе някой комшия "Цуни ме тук, барни ме там" или нещо такова. Но веднъж в Аспарухово реших да си взема вечерната биричка в едно заведение, където дуеха яко чалга и някъде към третия джин, при гледката с кършещите крехки снаги 17 г. момета, на фона на твърде сантиментални стихчета солени сълзи сами рукнаха по бели образи, заради улетяла младост В смисъл, както казваше един добър приятел от рейнджърските години, върл естет и душевед, всеки има право на лош вкус понякога

Картинка. Добре, че е Преводачът да пуска чат-пат погледа и от друга страна.

Аз обикновено превеждам на компилация от саундтраци и малко X Japan. Това за Анита Блейк книжките де. Моето ФБР към края го туширах с Рамщайн и малко трашец

Добре де, темата все пак е за коментари по списанието...

Roland wrote:Аз пък мисля, че по това каква музика слуша един човек, можеш да си направиш доста точна сметка какъв е. Сори, ма разликата е ДОСТА по-съществена от тая между футболните отбори.

Искам в една отделна темичка да ми спретнеш профилче, съкровище. Визирайки факта, че според настроение слушам сичко от чалга до метъл, от рап до кънтри и от класическа музика то хардкор техно

Roland wrote:Ми виж, музикални помияри като Пъгсли примерно няма да седна да им правя психопрофил по това, че част от нещата, които слушат, са чалга (макар че последно време имам чувството, че само това слуша), но за човек, на когото това му е предпочитаната за слушане музика, определено ще си извадя съответните изводи, пък ако ще и изобщо да не му е важна.

Кой не чете внимателно, съкровище?

[примирен]Е, добре. Отивам да коля девици и да изнасилвам петли.[/примирен]

Та, Морви, няколко страници по-рано: Не конкретно ти. Просто има някаква такава тенденция метълчетата да са много чувствителни на тема "тру метъл", включая и аз преди десетина години. Естествено тогава не знаехме, че Хетфийлд ще се остриже и ще почне да се опитва да пее, та бяхме малко "по-тру".

Понеже аз написах "тру" ще си позволя да предположа, че визираш мен (наречи го гузен негонен бяга ако искаш). Апропо "метълчето" е почти на 26 и далеч не слуша само метъл. Просто чалгата е тотално противоположна като тип музика на рока. От тук за мен е малко показно да се водиш са фен и на двете. Не искам да обидия Пъгс, ама аз никога не съм приемал сериозно че е фен на чалгата просто

Съжалявам за офтопика, но просто искам да отбележа, че е много яко да забележа моя стар добър приятел да поунва някой за пръв път .

Ми всъщност не, не визирах теб. От задочния разговор с Морви до тази страница не съм прочел и думичка.
Но като стана на въпрос. Годините в случая нямат много общо, нали тъй. Ако можеш и да ми дефинираш "тотално противоположна". А и да се водиш фен на два, добре, "тотално противоположни" стила е далеч по-малко показно от това да твърдиш, че слушаш само един. Да не говорим, че и не е толкова тесногръдо.
Личното ми виждане по въпроса предполага да харесваш дадена песен или състав, защото намираш нещо в тях - гласови данни, музика, концепция и т.н., а не защото принадлежат на даден стил, на който ти разбираш ли, си фен.

П.С. Какво по дяволите е "поунвам"?

Принципно в чалгата освен гърди друго не съм намерил до сега, а и тях самите старателно ти ги бутат в лицето, защото иначе надали щяха да имат и половината от феновете си.
Метълът е поджанр на рок музиката. Да кажем негова крайност.
Чалгата е поджанр на фолк музиката. Пак можем да кажем нейна крайност с оглед на прстотията в нея.
Хубавото на това да слушаш рок музика, според мен, е че те прави доста по-отворен за другите стилове. Пак не е общовалидно като теза, защото мнозина не слушат друго освен метъл, да не говорим за случите, когато дори хеви метъл-а им се струва твърде лек. Един фен на чалгата вероятно ще хареса сръбско/гръцко/турско и т.н., но шанса да хареса Black Sabbath да кажем е прилично малък. Пак казвам, има изключения.
А двата стила са крайно противоположни като идея. Рок музиката е музика на бунта нали. Е фолк музиката е музика на Х на брой мерцедеси, пачки, квартални кръчми и разбира се балади. Сравни аудиторията на един метъл концерт с аудиторията на турнето на Планета Прима или там както се казва. За мен това е все едно да сравниш публиката на концерт на Доли Партън с тази на Тупак примерно.

Значи ако говорим за българска чалга, горе долу мога да се съглася. Само да добваим това, че е поджанр на поп-фолка.
Рок музиката във всичките й подстилове има един много добър момент и той се нарича развитие. Но рок музиката и бунтът се срещат далеч не във всички случаи.
Та в крайна сметка визирах хората, които слушат нещо, защото е такова, каквото те слушат (това май не се разбра) и нищо друго. Е, интересно, но точно метълите се оказват най-зле в това отношение (поне по мои наблюдения).
Така или иначе идва един момент, когато надрастваш самоналожения си вкус и почваш да слушаш това, което ти харесва. За забавление, за избиване на отрицателна енергия, за депресия. Блек метъла не върши работа във всички тези случаи, уви.
Само че, когато човек не е меломан и не се интересува много много от музика, той обикновено слуша или това, което се слуша в компанията, което е модерно или нещо лековато. Е, чалгата е направо "лека". Ама също и диското, рока... Това за нормалния човек, не за подивелите фенове на циците на Преслава или устните на Виле Вало.