ShadowDance

Бе ти остави известност, в оксфордския речник на думата "borough" един от примерите е следния:

The Bronx is one of the five boroughs of New York.

За какво си говорим сега, след като фразата се дава като пример в речник, някак си е логично да допуснеш, че е широко разпространена, нали ...

Ми точно това имах предвид, че не е непростимо по принцип. Но за толкова ивестен културен референт като Ню Йорк, сигурно щещ не щещ, намиращ преводи за най-дребните нещица!!!

zhivik wrote:Ами Валери, кажи сега, че да не говоря и аз наизуст - по твои наблюдения, повечето преводачи у нас имат ли интернет, или не?

Ами не съм им правил статистика, честно. Някои може и да пестят средства
Но помня, че на времето в стария форум на "Бард" един попита как превеждали преводачите - на лист хартия, на пишеща машина или на компютър. А Марфа му отговори: На ум

Един нерус човек пише
Тоя чиклит съм го чела някога си и не беше лоша книжката.. но странното е, че въобще не си го спомням това за Уил Смит, чудя се къде съм бляла
И относно чиклита - това си е точно за отмора, книги, които се гълтат за има-няма няколко часа. Не виждам какво пречи от време на време да се прочете нещо от сорта.. не натоварва и ако човек(тук визирам основно жените) има време за губене и е в мързеливо настроение, този тип книги са съвсем подходящи (аз съм чела Бриджит, тази и още една-две най-много)

Elayne wrote:Мани ти, редакторите имам чувството, че верно са се изпарили , виж, коректорите човек може да ги прежали, ако редакторът е налице и си върши работата.

Хаха, вицове

Иначе не мисля, че жената е за уволняване, ако си е превела книгата качествено иначе. Просто е дебил и трябва да й се обясни кво да прави, че да не се излага повече

Сега и ако обясниш, защо са вицове?
Ако има редактор, който да си свърши работата добре и междувременно, познавайки си българския език, би могъл да поправи някои правописни грешки, не виждам защо да не може да се изпусне коректорската работа (ако сроковете не позволяват преводът да мине и през коректор). Та какво толкова смешно казах?

Тва, че повечето редактори са също толкова грамотни, колкото и преводачите, т.е. "средно". За сметка на това добрият коректор МОЖЕ да върши и редакторска работа.

Странни изводи...

Moridin wrote:Странни изводи...

Уел, говоря от моя опит естествено, не знам как е НАВСЯКЪДЕ...

Мда, ако си се хванал с редакторска работа е виц това, че не познаваш правилата на езика, който коригираш, демек български. Та ако един редактор не може правилно да постави запетая, да пише пълен/кратък член и прочие, за какъв редактор си говорим изобщо? В 'неграмотен редактор', за мен, едното противоречи на другото, или поне така трябва да бъде.

Редакторът се занимава със стил. Естествено, че познава българския, но не и всички специфики на граматиката, изключенията и т.н. Иначе нямаше да има нужда от ДВЕ професии, нали?

Да, това му е работата, но аз казах, че ако е грамотен редактор би могъл да коригира, защото се подразбира, че познава езика, който коригира. А вече зависи и от формата и жанра на текста това дали ще са нужни двама или един е достатъчен. Примерно, ако се превежда поезия ще е нужна по-друга помощ при оформянето на текста на български.

Аз не виждам какво толкова общо с превод има тази култова бележка под линия, по-скоро проява на малоумие. Но аз по принцип силно се дразня от излишни бележки под линия от рода "Наполеон - френски император от началото на 19-ти век".

Иначе за превода, много често се получават трагикомични грешки от липса на обща култура и/или игнориране на контекста. Примерно някакъв документален филм за нацизма, в който думата feud бе преведена не като вражда/вендета, а като феодализъм и излезе, че нацизмът наложил в Европа феодален режим, което е абсурд. Или petty criminal, преведено като "крадец на домашни животни". Едно че словосъчетанието, просто няма такова значение, а и от контекста беше очевидно, че въпросния престъпник нямаше нищо общо с никакви домашни любимци.

Защо спорим за глупости? Имаш две професии при всеки текст (не разбирам поезията за какво я набута, но и там се спазва граматиката) - редактор и коректор. Редакторът НЕ МОЖЕ да коригира пълноценно, коректорът НЕ МОЖЕ да редактира пълноценно. Въпреки че второто е много повече до усет, докато първото е доста повече до конкретни познания и практика.

Аз не отричам съществуването на двете професии и нуждата от тях. Ти се обади на коментара ми, че ако редакторът е грамотен може да отмени коректора. Според мен редакторът не кара само на усет, както си написал, защото би било смешно да коригираш художествен текст на български език, тва да ти е работата и да караш на усет. Мисля, че и при един 'грамотен', както написах по-горе, редактор има познания за езика и структурата му, граматиката му и прочие. Та, нека, верно не спорим за глупости и признаем, че е най-добре текста да мине и през редактор и коректор, но не винаги това е възможно.