ShadowDance

Да се върнем на темата
Английският безспорно си има предимствата и е чудесен език, но ми е малко странно как го превъзнасяте като най-богатия и ми е много странно как твърдите (поне на два пъти в темата), че на този език била написана най-великата литература, точка.
За първото няма да тръгна да убеждавам никого, но специално за най-великите литературни произведения - е как толкова лесно отрязахте абсолютно всички останали езици? Руски? Немски? Френски? Италиански? Латински и гръцки, ако ще се връщаме по-назад?

Ммм, Е най-богатият просто щото така се е случило в исторически план, че се е развил като смесица и е имал влияние от най-много други езици. За най-великите произведения и аз не бих бил склонен да се съглася, но е факт, че МНОГО от най-великите са там. Честно казано италианския и френския не бих ги бутал в това направление, за мен освен на английски, най-великите неща са писани на руски и немски. За древните езици - ае нема нужда. Нещата, писани на тях, са велики почти единствено като историческо значение, не и като реална литература. Все пак въпросната тепърва е прохождала тогава Ся, първите крачки са много важни, ма не са спринт, нали

Пак се отклоняваме малко от темата, но аз лично не смятам, че древногръцките трагедии или Илиадата (примерно) са много по-долу от съвременните произведения. И фактът, че първопроходците в литературата не са имали векове традиция, на която да се опрат, само подчертава значимостта на сътвореното от тях.

...като исторически паметник и основа за надграждане Отново въпроса за непреходните и преходните класики. Аз щото Илиядата примерно не я броя за Влико Произведение на ниво изкуство, сори.

Е, аз пък я

И аз това викам, просто с теб няма да станем на едно мнение колкото и да говорим. Любопитно ми е Емо какво ще каже де :Р

Е, тва пък е оф-топик чат. Така че стига толкова.

Значи накратко по темата - това как се изразява човек на който и да е език зависи единствено и само от това колко добре го владее. Колкото до това дали е лесно или трудно, това също зависи от умението да се използва съответния език. Така че не виждам с какво английският е по-различен от който и да е друг в това отношение. Нещо повече, аз не одобрявам сравненията с други езици, защото на всеки отделен език човек може да се изрази както много красиво и елегантно, така и адски нескопосано.

За мен богат език е не език с адски много история и какви ли не влияния, а език, в който има думи, описващи максимално нюансите на едно действие, предмет, състояние, каквото там. Така че ми е малко странен историческият спор.

Това е много трудно да се определи. В индоевропейските езици има много повече граматика и лексика посветени на темпоралната и персоналната характеризация на даден глагол, примерно, докато в японския това е второстепенно, а граматическите форми предават главно усещането и настроението на действието. Е кой е по-богат?

Не съм чувал за език, който да е универсално богат и това със сигурност не е английският - за мен. Не съм чувал и нещо на английски, което да не мога да предам на български - макар и с друго звучене, докато знам за такива руски примери - кой е по-богат?

За мен всеки език, който е достигнал определена възраст на използване, си е достатъчно богат, на български примерно има думите сън и мечта, които го няма на никой от западноевропейските езици като различна дума (английският има daydreaming, но носи друг нюанс и е по-частно) - има милион такива примери и двете посоки.

За мен това за "богатството" на езика е абсурдна тематика. Това дали ти "звучал" е по-смислено, но пък твърде субективно.

Английският предлага много повече регистри от българския. Най-малкото от едно ниво на елитарност при нас не можеш да мръднеш, докато в английския можеш да кажеш почти ВСИЧКО с латински изрази и те ПАК са английски. Извинявай, ма представи си V-монолога и ми кажи, че подобно нещо е възможно при нас. И не знам, аз лично съм чел твърде много неща на английски, които не мога да се предадат ИЗОБЩО на бг.

Безмерно се радвам, че точно английският се налага като световен език. Заслужава го отвсякъде. Питайте хилядата ми ученици по школите. Смислен, изчистен (със спелинга се свиква), изящен, с неограничени възможности.

Като автор ми е също толкова безмерно криво, че не ми роден. Но ще го преживея някак.

Всъщност английският има доста ограничени възможности в някои отношения. Всеки, който се е опитвал да преведе някоя хубава българска (или руска, японска и т.н.) фраза на английски, го знае.
Шайхири, английският се налага като световен език не заради богатството или изяществото си, а защото е прост. С 300 думи можеш да се оправиш в ежедневието и няма кой знае каква граматика.

Рол: подценяваш жестоко българския или просто не си чел достатъчно.

Точно простотата е първото и най-важно качество за един език.

Какво означава "няма кой знае каква граматика"? Има си всичко, което е необходимо, формулирано по прост и логичен начин.

Да, фен съм на аналитичните езици. Синтетичните съдържат излишества и усложнения.

Дори само невъзможността на английския да кажеш официално Вие на глас, го дискредитира вовеки веков

Това с регистрите изобщо не е вярно, абсолютно същото и пак с латинизми е възможно и на български, да не говорим, че тук имаме осем хиляди диалекта, а там имат.. шотландски ;р

п.п. Последното да не се взима насериозно ЕСТЕСТВЕНО

п.п.2 Гибли е абсолютно права за ПРИЧИНАТА английският да е световен - това не е литературното му величие.

Само според теб, Шайхири!!! Въпрос на лично мнение!!
И аз съм съгласна с Гибли.