Post
by Moridin » Tue Jun 12, 2007 4:57 pm
Това е много трудно да се определи. В индоевропейските езици има много повече граматика и лексика посветени на темпоралната и персоналната характеризация на даден глагол, примерно, докато в японския това е второстепенно, а граматическите форми предават главно усещането и настроението на действието. Е кой е по-богат?
Не съм чувал за език, който да е универсално богат и това със сигурност не е английският - за мен. Не съм чувал и нещо на английски, което да не мога да предам на български - макар и с друго звучене, докато знам за такива руски примери - кой е по-богат?
За мен всеки език, който е достигнал определена възраст на използване, си е достатъчно богат, на български примерно има думите сън и мечта, които го няма на никой от западноевропейските езици като различна дума (английският има daydreaming, но носи друг нюанс и е по-частно) - има милион такива примери и двете посоки.
За мен това за "богатството" на езика е абсурдна тематика. Това дали ти "звучал" е по-смислено, но пък твърде субективно.
This is it. Ground zero.