За общата култура

[Roland]

Оф, поредната тема, в която Мор ще недоволства, че той за друго искал да се говори всъщност

Не знам какви спорове си водил с мен, но очевидно съм ЗА общата култура, без да смятам, че без нея човек е дебил. Уверявам те, че типичният мъдрец, набутан в смотана пещера нейде по високото и опознал тайните на всемира, НЯМА обща култура.

Оттам нататък също съм на мнение, че на висшето изобщо не му е работа да ти обогатява общата култура. Имам съмнителната привилегия да уча в може би последния ВУЗ в България, който още даяни на подписи, а не на кредитна система, и нямаме НИТО ЕДИН избирателен предмет. За сметка на това учим безумия, които са ни толкова тотално ненужни, че ми се реве. Те не ми обогатяват общата култура, а ме вбесяват и нервират и аз се СТАРАЯ да ги забравя.


П.П. Аз имам КОЛОСАЛНА обща култура (излишната скромност, казват, само вредяла), но нямам и бъкел идея от разликата между вулканични и седиментни скали. Тва па ако не е специализирано познание, не знам кое е... Но пък мен естествените науки принципно са ми безразлични в по-голямата си част...

[Interpreter]

Общата култура и начетеност са много полезни в младостта. Например за процеса на ухажването. Седиш на скамейката с Обекта на желанието, листата наоколо шумолят, катеричка притичва, взирате се в звездите и въздишате. Дотук добре, но въздишките могат да станат тягостни и магията на мига да се развали, ако мълчанието се проточи. И тук идва на помощ твоята обща култура: разясняваш на девойката етимологията на думата „скамейка”, посочваш й разликата между сталагтит и сталагмит, или с небрежна лекота й изтъкваш, че точно днес преди не знам колко века е започнала Втората пуническа война. Може да добавиш няколко уместни за случая цитати и крилати афоризми. Или да подхванеш непринудена беседа за философския естетизъм на Фихте. Тя почти сигурно ще си каже: „Ех колко съм тъпа и необразована, нищо не ми остава, освен да разчитам на този интелигентен човек.” И крепостта почти е превзета.
В зряла възраст, обаче, е добре да имаш услужлива памет, за да те освобождава от куп ненужни неща. Не е нужно, бих казал, че е и вредно сутрин след тежък махмурлук веднага да можеш да си спомниш името на заместник министъра на образованието, или годишнината от сватбата си, примерно.
От друга страна, когато човек се занимава със създаване на текст, не бива да забравя, че и при най-услужливата памет остават някои основни, изстрадани с опит знания. Аз например като читател от обща култура знам, че жената обикновено има 2 (две) ръце и че езерата обикновено са пълни с вода – солена или сладка. Поради това не е необходимо писателят да ми казва „Една от ръцете й нежно се отпусна на рамото му”. А другите няколко? Или „Тя помнеше едно езеро от вода”. А от какво да е?

[Marfa]

Т'ва беше добро!

[Roamer]

Хм... а то ще вземе да излезе, че това с вулканичните и седиментните скали е прекрасен пример за нещо, което Мор каза още в първия си пост (ето, виждате ли, всъщност мога да чета и да обръщам внимание на темата ) - това за осемдесетте процента от разговорите наоколо. Дори и човек да успее да събере достатъчно знания, че да може да се включва в 100% от разговорите в различните компании, в които се движи, това пак няма да е идеален вариант - май на "универсално компетентните" хора в повечето случаи им куцат разни други страни на характера, като примерно възможностите за общуване

На мен примерно вчера ми беше много забавно, когато, на една полянка в Южния парк, под звуците на красива българска музика, с биричка в ръка, слушах с тъпа усмивка как двама юристи се карат за апостилите - дали има смисъл да съществуват изобщо и какво показват те за отношението ни към Европейския съюз и тъкмо обратното... В един момент се ухилих, вдигнах лапичка и казах "А един много тъп въпрос може ли?" - тогава той ми обясни какво е апостил, тя го допълни, той я поправи, тя го поправи... и аз пак седях и ги слушах с усмивка - е, щом им е весело, нека се забавляват

...което пък ми припомни една случка от '99, когато с един приятел пътувахме в 280 и водехме разгорещен спор за предимства и недостатъци на различните клиенти за MUD-ове - докато не се спряхме, огледахме и осъзнахме, че хората около нас ни гледат с адски странни изражения по лицата - "бе тия че спорят, спорят... че ш'са сбият, ш'са сбият... ама за какво, в името на Ерис, спорят?! И кат' са сбият, аз на коя страна тре'а са включа във въргала?!"

Та... така... общата култура съвсем не трябва да бъде бъркана с универсалната компетентност - но все пак... ако не можеш да се включиш поне с хаплива забележка (но на място) в повечето от разговорите с хората, с които си общуваш и извън работното място... нещо не е наред...

[shayhiri]

Interpreter, тия последните цитати да не са пак от Ериксън? Иначе бият повече на Станек, ама той не ти е идвал до главата, все пак.

[Interpreter]

Interpreter, тия последните цитати да не са пак от Ериксън? Иначе бият повече на Станек, ама той не ти е идвал до главата, все пак.

Абе не са от него, но започвам да загрявам, че на Canadian English му има нещо - явно така си говорят/пишат хората, иначе е хубаво, интересно... Гледам колкото може да ги чистя тези работи уж.
Ей на пак: "She was barefoot, moving dancer-like over the floor..." Не знам, може да е професионална деформация, но... по тавана ли да се движи?

[shayhiri]

Това, лично, го оправдавам със смислов акцент върху over. Но погледът ти към нещата е непреодолимо забавен.

[Xellos]

Не се уливайте.

Не смятам да коментирам много по темата аз . Така или иначе всичко е предъвкано и в изтърканата форумна игричка - кой разбрал другия, кой не разбрал, и кой какво искал да каже, не ми се набутва. Човек трябва да се развива, което става с помощта и ръчкането на другите, достъп до информация и нещо като свобода на избора. Е и природни дарби като добра памет /от което аз съм лишен/ както и от желание да се спра на нещо конкретно в живота. I'm jack of all trades and master of none.

[Interpreter]

Е да де, пърха тя над пода там, ще се опрай Просто ме дразнят излишните уточнения и логореята понякога, но да не се отклоняваме от темата на Георги: сещам се как ДесиСлава ВИП-ката въздишаше, че не била чела книжки да се образова, а си давала парите за грим и тоалет, и изцепките на Еврото, докато "селянката" ги сложи в джоба си, и шегата настрана, но Жоро си е прав все пак - добре е човек да поназнайва това-онова, но без да го натрапва примерно като старшината Шайскопф от "Швейк", който обясняваше подробно за какво служи тротоарът.

[Corwin]

Според мен има два вида "обща култура":
1. Широка обща култура - това е личен избор на всеки човек. Това е да знаеш разликата между вулканичните и седиментните скали, в същото време да си информиран за какво се отнася принципа на разпределението на Хайзенберг, а и да поназнайваш кога аджаба е роден Шекспир и кой е написал "Сън в лятна нощ". Широката обща култура е нещо хубаво. Да тя помага за завързването на социални контакти, за правенето на впечатление на хора, които иначе не биха ти обърнали внимание. Но според мен прави и нещо повече - дава ти повече разбиране и удоволствие от ... живота.
Поглеждаш звездите - казваш си - да това е "Голямата мечка", гледаш в youtube ефектни клипчета демонстриращи интересни физични ефекти и се замисляш за законите които ги предизвикват. Пускаш бтв и дават концерт - познаваш композитора и се заслушвапш, или футболен мач -знаеш кои са отборите за какво играят, става ти интересно и започваш да гледаш. Доста глупави примери, тъй че ще дам още един. Да живееш живота си като "кон с капаци" е като да гледаш пародия на филм, чийто оригинал не си гледал.
Разбира се това си зависи от човека - дали има времето, интереса и възможността да се интересува от подобни неща. Ако някой приятел не се интересува и не знае коя е Мария Кюри, това не би променило изобщо отношението ми към него - всеки си има различна гледна точка към живота...

2. Базова обща култура. Тук вече нещата са малко по различни. Според мен е въпрос на елементарно уважение да не се допускат правописни грешки. Да се знае колко страни има триъгълника и евентуално кой е в момента президент. Ако някой иска да живее в/заедно с обществото, трябва да спазва няколко елементарни правила - не убивай, не кради, знай колко страни има триъгълника...

Сега покрай тази тема да си излея и личната болка:
Според мен правописните грешки при постовете във форум са недопустими - след като искаш да кажеш нещо и очакваш другите да го чуят и да отговорят си е чиста подигравка да не отделиш минималното време да го напишеш както трябва. Ако не знам как се пише нещо - дори вече няма нужда от речници - има интернет - гугъл, уикипедиа - въпрос на секунди е. След постване - нищо не пречи да си погледнеш поста - стават случайни грешки - мен ми се е случвало много пъти да си едитвам постове заради тайпинг ерорс. Да не говорим за латиницата...

П.П. Кселосе не знам дали е случайно или нарочно но уливам се пише с о.

[Amelia]

И тук идва на помощ твоята обща култура: разясняваш на девойката етимологията на думата „скамейка”, посочваш й разликата между сталагтит и сталагмит, или с небрежна лекота й изтъкваш, че точно днес преди не знам колко века е започнала Втората пуническа война. Може да добавиш няколко уместни за случая цитати и крилати афоризми. Или да подхванеш непринудена беседа за философския естетизъм на Фихте. Тя почти сигурно ще си каже: „Ех колко съм тъпа и необразована, нищо не ми остава, освен да разчитам на този интелигентен човек.” И крепостта почти е превзета.

Всъщност не. Тя (в днешно време) ще си каже: "Тоя е бахти гийк-а! А и пари няма. Зарязвам го."

А за това как еди коя си се движела over the floor - ми във всичките езици ги има тези уточнения.

[Regsa]

Не исках да се намесвам в тази тема, защото благодарение на средното си образование имам тежки психически деформации. Много тежки деформации. Изразяват се във факта, че (признавам си с риск да ме намразите) всички, които не притежават неутолима жажда за опознаване на света и стремежът към самоусъвършенстване, произтичащо от натрупването на полезни и неособено полезни знания са самоограничаващи се хора. Едни такива леко сивеещи същества.
Осъзнавам, че това е крайно изказване, но е моята позиция по този въпрос. Позиция, основана на това, че истинската полза от богатата обща култура не е нещо друго, а увеличаването на възможността да избираш. А колкото по-голям избор имаш, толкова по-пълноценно ще изживееш живота си. Освен това заедно с общата култура вървят собственото мнение и изявената лична позиция.
Разбира се класическото образование е отживелица. Грубо звучи, но сега е времето на тясната профилираност, а не на енциклопедичните знания. От собствен опит го знам. Но това не би трябвало да значи, че трябва да сведем правото си на избор до почти нулеви граници само, за да живеем в кротко и подредено общество.
Така де, може да си пчела-работничка, но това не пречи в свободното си време да си мечтаеш да си кралицата-майка.

[Trip]

Аз само един малък офтопик за glided over the floor-a, че го обсъждахме с Жоро и Симеон преди някой друг ден. Акцентът пада на glided всъщност, на това колко елегантно се движи (а не на това по какво или накъде се движи) а като имаш glided, требе да си се бучне едно допълнение след него.

А по темата - абсолютно съм за общата култура, също така съм съгласен с Рол и Дем за нещата, които уж се водят такава, но са неприятни за учене за съответния човек. Но има и нещо друго - аз лично съм открил, че в почти всеки случай, на който съм бил свидетел, проблемът не е че хората не се интересуват от нещо, а че се интересуват от нещо друго повече.
Така примерно съм заебавал физиката и химията в даскало не щото не ги понасям (в редките моменти, когато съм си сядал на задника да се поинтересувам, вече извън средното даскало, даже са ми ставали интересни), а щото нещо друго ми е било интересно повече - в моя случай, английския, литературата и футбола.
И по същата логика кретените в днешно време не хващат да прочетат една книга не щото не би им станала интересна при никакви обстоятелства, а щото главите им са постоянно пълни с алкохолни изпарения, автомобили и пички. В тоя случай, дори да хванат да четат нещо, ще стигнат до пета страница без да са осъзнали въобще какво са прочели, щото дори в тоя момент главите им са пълни с гореизброените неща и прочетеното им се струва "скучно".
Просто не могат да си освободят умовете от нещата, които са им интересни (или които просто са се татуирали върху нервните им синапси, така както човек не може да си изкара от главата песен, която е слушал няколко пъти един след друг), за да вложат необходимата доза концентрация.

Затова е хубаво човек да се хване да си развива интересите, квито и да са те, още отрано, щото като си на 40 и си свикнал през последните 20 години да си лежиш на дивана, волята, необходима за това да станеш и да научиш нещо ново, е неимоверно по-голяма. И ако успее да развие широк кръг от тях, още по-добре. По тоя начин, дори да трябва да се специализира в нещо (а то неизмоенно трябва), после няма да му е толкова трудно да се върне към (или пък да поддържа) интересите си.

А разликата между седиментни и вулканични скали е, че първите се образуват от слягане на пластове...неща (кости, пясък и тнъ), а вторите - от изстинала магма.

Ериксън, бтв, вдига неимоверно общата култура, що се отнася до геология и антропология. Тоя човек си описва скалите и равнините (и немитите диваци) толкова старателно, колкото и главните си герои (прилична част от които всъщност са немити диваци)

[трубадур]

Няма да се впускам в размисли, относно общата култура, тъй като се свежда до едно - или я имаш, или я нямаш, а това, колко широка е, зависи от интереси, памет, все пак и тя може да се развива и куп други неща, свързани с функционирането на мозъка, а и е важен речевия набор.
А относно скалите искам да вмъкна едно уточнение.
Седиментните или утачените, наистина са от слягане на неща, но не и на кости. Труповете на живтони и изгнили растения (с други думи органичен материал) бива затрупан от неорганичен, докато самите кости не се разлагат, а приодбиват свойствата на камък, просто казано. Това се отнася и за черупки, зъби и подобните, все пак, ако всичко се слягаше и образуваше скала, нямаше да има динозаври в музеите Знам, че от слегналите и разбъркани растения се получава и нефт, но зависи от периода и мястото на слягането. Също седиментните скали са най-горния и тънък слой на земната кора, под него са магмените, заедно с метаморфните и още едни, но сега ги забравих. Изключения са някой друг вулканичен остров, където седиментните и магмените се срещат, но магмените основно са във втория пласт на кората.

[Roland]

Ериксън, бтв, вдига неимоверно общата култура, що се отнася до геология и антропология. Тоя човек си описва скалите и равнините (и немитите диваци) толкова старателно, колкото и главните си герои (прилична част от които всъщност са немити диваци)

Аз май съм единственият човек на планетата, който така и никъде в тая поредица не видя и едно описание на скала