ShadowDance

the terminator boy wrote:WarCraft

И на мен ми повлия тази поредица. След нея избягвам подобни книги. А и така всяка следваща книга е шедъовър.

Аз лично започнах да чета по-редовно след "Том Сойер" и "Конникът без глава" на Майн Рид. Но определено ВнП засега ми е повлияла най-много ако изобщо може да се каже, че има такива книга на този етап.

В началото бе "Тил Уленшпигел" на Шарл дьо Костер - това е една от онези книги, които ти отварят очите за разни неща. Като другото лице на религията например. И нещата, заради които наистина си заслужава да живееш.
"Да убиеш присмехулник" - с тази книга дадох шанс на съвременната американска проза. И не съжалявам.
"Дюн" на Хърбърт - заради тази книга излязох от Класическата гимназия с дипломна работа, посветена на арабската експанзия през първата половина на 7-ми век. Може да изглеждам малко луда отстрани, но до момента май няма друго литературно произведение, което да ми е повлияло толкова силно. Най-малкото молитвата против страх действа безотказно

Илияда е първата книга, която прочетох и тази, която ми е оформила ранните детски идеали и по-късните такива При всяка възможност препрочитам всякакви версии и всеки път ме обзема въодушевение (подскачам насам-натам, представяйки си, че съм Диомед, раняващ Арес, а скоро ставам пълнолетен)... Много силна книга, с много, силни и дълбоки личности, действие, чувства и тн.

Да кажа че някоя книга ми е повлияла сериозно или е била повратна точка в живота ми , не мога.......но Граф Монте Кристо, 3'та Мускетари (10 и 20 години по-късно) абе общо взето А.Дюма ме запали по четенето (и то в ранния детски период когато единственото което исках е да отида и да си похарча паричките за Мортал Комбат 1 в близкото гаражче)

shayhiri wrote:Станек променя дефинитивно. Доколкото след него вече всичко ти се вижда толкова по-хубаво. Кяр отвсякъде. (Ян... )

Иначе Толкин (като отдаденост) и късен Пратчет (като интелект).

Единствена книга... още не е излязла. Приказки за господаря Ли (Бари Хюгарт) и Една нощ през самотния октомври (Зелазни) са близо, обаче.

Поне при мен филмите като че ли бяха по-важни.

"Истории на господаря Ли" къртят... Поне първите две, де, третата не съм я виждал никъде.

А иначе, първият художествен роман, който прочетох, беше "Властелинът на пръстените" - преди мнооого, много отдавна. Бях на приблизително осем годинки, прочел разни книжки от сорта на "Птиците на Балканския полуостров"(и тази книга оказа голямо влияние върху развитието ми като личност). Иначе, обожавам историите от Света на Диска, което си е нормално. "Шогун" ме попромени твърде сериозно, "Хрониките на Амбър" също, "Ръкописът на Чансълър" на Робърт Лъдлъм е може би най-великият трилър, който съм чел(макар че не съм чел много от този жанр, де), и по този повод напълно си заслужава споменаването... "Хамлет". Сериозно. "Граф Монте Кристо" също. "Робинзон Крузо" също - тая книга изобщо не ми харесва. Честно, чудя се за какъв дявол я учихме в училище - та Даниел Дефо я е написал, за да си покрие дълговете с хонорара, а не с цел да създаде нещо красиво...

Бе, не са това, ама за момента за друго не се сещам...

Обаче гледайте какъв хаотичен пост стана...

Джери Даръл пропуснах.

и аз, за което съжалявам. И Бернхард Гжимек за всичките му книги за Африка, които дълго време ме караха да искам да ставам зоолог. И "лъвицата Елза" и всички книги на г-жа Адамс. ако не се лъжа така се казваше жената.

Продължавам да се сещам и да се допълвам.
Автобиографията на Бранислав Нушич - формирала ми е чувството за хумор дет се вика.
"Четиримата танкисти и кучето" и продължението й, което не помня как се казваше.

PrivateRaio wrote:И "лъвицата Елза" и всички книги на г-жа Адамс. ако не се лъжа така се казваше жената.

Джой Адамсон!
Убиха я бракониери, както Дайан Фоси, края на 90-те години в Афкрика! Имаше и други прекрасни книги освен Лъвицата Елза!!! А Джералд Даръл е невероятен феномен и в моят живот!!! Обожавам го!!!

Благодаря ви много за темата! Навежда на много спомени от миналото и кара човек да си направи равносметка за някои неща. Пък и като се замисля колко книги съм прочел се чувствам някак умен

Приключенската литература на Салгари, която намирам за доста по-добра от тази на Май, ми показа защо е хубаво да си бахти пича Особена заслуга има "Последната битка на Сандокан"
Навлизайки в пубертета "Пътят на Икар" на Любен Дилов (баща естествено) и "Облакът на Магелан" на Лем ми показаха, че не само аз съм замечтан пън, имащ проблеми с разбирането на света и хората населяващи го :>

Трилогията за Спрол на Гибсън, хуманистична литература... в много особен период ми попадна.

Поредицата за "Дюн". Ей тва направо ми еба майката. Благодарим ти Франк, че се погуби за нас.

И много други знайни и незнайни шедьоври на войните на перото :>


P.S. В момента чета "Алхимикът", пък да видим докъде ще я докараме с малкия овчерин :>

dogmeat wrote:Приключенската литература на Салгари, която намирам за доста по-добра от тази на Май

Аз пък не.

Май е доста по-добър от Салгари,както и от Рид

herairness wrote:Май е доста по-добър от Салгари,както и от Рид

По-добър в смисъл пълен с досадни и безсмислени описания от по 5-7 страници във всяка глава...

Ми не. Просто много по-интересен и с човечни истории

Спрямо Салгари де. Рид си има други достойнства, в частност пише за други територии и има по-завършени сюжети.

Съгласен съм с Моридин. Наистина голяма част от историите на Май са еднотипни, но доста повече "влизаш" в неговите книги според мен. За описанията - който се кефи на описания ще му харесат много, който не се кефи - да скипва.