С оглед на това да внеса малко примерна яснота (може би ненужна, но все пак) по въпроса, смятам да онагледя за какво иде реч:
Представете си, че на 9 Юни сме получили общо 6 разказа. Тези разкази се постват като отделни теми във новооткрития форум. Хората ги четат. Всичките. Набелязват си какво точно, или относително точно, не им харесва в разказите. Или обратното - набелязват си какво им е харесало и накъде мислят че може да се разгърне потенциалът на съответното произведение. Или най-добре и двете. Пишат си определените забележки. Може да го направят преди да бъде отключена темата (за да не си забравят критиките примерно, а и по принцип това е по-добрият вариант), или след това.
След като бъде отключена темата, си постват критиките. Поотделно, без да гледат каква критика е постнал някой преди тях и без да се водят по нея. Повтарящи се елементи от критиките на различни хора може да има, но няма проблем. Даже е хубаво. Ако няколко човека са на мнение, че нещо в дадена творба не работи, то най-вероятно наистина не работи. Така авторът е улеснен в решението си дали да се вслуша в думите на някой сътворец или не. Не забравяйте, че критиките ще включват само предложения, авторът е свободен да реши кои от тях му харесват и кои - не.
Авторът може да отговаря на който си пожелае, като най- хубаво е това да става поотделно. С други думи, ако аз искам да отговоря на критиката на Роланд, пиша в поста си "@ Роланд - .....", и почвам да се обяснявам. След това, в същия пост, пиша "@ Грую", и повтарям процедурата. Ако иска да отговори на няколко човека наведнъж, авторът, естествено, трябва отново да уточни. Както пише в правилата, лични нападки не се позволяват, най-малкото защото е абсурдно да се съди за автора по произведението му. Дискусията продължава докато не се установи, че вече няма какво да се обсъжда и че вече е станала спорадична и разфокусирана. Във връзка с това държа да отбележа, че искрено се надявам дискусиите да са
активни - много ми се иска постове да не се пускат веднъж на 2-3 дни, а ако е възможно, всеки ден, докато темата не се изчерпи. В края на краищата,
именно дискусията е основният елемент на уъркшопа.
А идеята само написалите нещо да имат право на критика се крепи, от моя страна поне, на няколко предположения:
Писането е мъчна работа, сигурен съм че знаете това, а напредъкът е в най-добрия случай бавен. От друга страна, философстването по отношение на написаното от някого (т.нар. критика

) е нещо далеч по-разпространено, поне сред нас, мисля. Много е лесно човек да се откаже от първото, и от дъжд на вятър, като му скимне, да пуска някаква критика на някое разказче. Аз самият съм го правил достатъчно често, за да го отбележа като сериозен свой недостатък.
И ако се позволи коментар на хора които не са положили усилия, крачката от качествената дискусия, до момента в който двама пишат, а двадесет критикарстват, е една. Да не говорим, че сегашното правило осигурява някаква реципрочност и всеки от авторите знае, че може да отвърне на критиката (не в отрицателния смисъл, разбира се) на свой колега, като на свой ред критикува плодотворно неговата творба.
Също така, това правило осигурява най-малкото някаква стегнатост и организация на самата дискусия. Представете си че ограничението го нямаше, и примерно 12 души, които по принцип нямат нищо общо с уъркшопа, решат да драснат 2 реда критика на някои от разказите. Това, в комбинация с постовете на самите автори, според мен ще доведе само до хаос и непостоянство. А в нещо като писането поне елементарен ред и дисциплина са нужни, за да се върви в някаква възходяща посока.
Ако тези, които не са написали нищо, искат да кажат нещо по някоя творба, винаги могат да измолят от авторя неговия мейл.
Относно жанровото ограничение, това е направено, имайки предвид факта че Шадоуденс е все пак тематично списание, а и поради това което каза Рол - за да не се събират твърде широк кръг разкази, поне не в началото. Аз ще добавя още една причина - повечето нефантастични разкази от млади автори (всъщност съдя предимно по себе си, извинявам се ако това не е вярно за някой/я от вас) са с твърде есеистичен характер, и рядко са това което може да се нарече "история".
Но нищо не пречи да бъдат включени и такива, ако нещата тръгнат добре.
Толкова от мен засега, ако не сте схванали нещо/нищо, надявам се нещата да се изяснят на девети. А за други въпроси сте добре дошли.