Page 3 of 3

Posted: Sun May 21, 2006 8:11 am
by Queen_Of_Snow
както винаги преводът е пълен провал
Ейшънт – Спящата принцеса на Аргес
Днес нощта е пълна в земята отвъд гората
Воят на вълците
Е серенада за мрачните души
Сам съм, придържайки се към моят ялов дом
Ограбен,
Заминавам, оплаквайки своята мъртва съпруга
Ято гарвани се реят над величествените зимни планини
И ми шепнат мрачни песни на меланхолията
500 години преминаха, преди цветята да разцъфтят отново
А сега сивите ливади замръкнаха
И сенки обгърнаха замръзналото слънце
Сам съм...
„Все още помня... знаменитата буря
Яроста на небесата, близо до моретата
Чувствените ветрове... и тяхните симфоний
Ехтящи върху изящните дървета
Помня нощите... прекарани във твойте ръце
Докато правехме мрачна любов със животинския чар... (wtf)
А покрай нас беше непрестанният дъжд
Поливайки с кръв от вените на останалите”
Като мъгла пътувах през мрачните небеса
Хранейки моят ненаситен глад
Мечтаейки за свещи и блестящи звезди
Кървящ, от белезите на нещастно влюбен
Преди бях щастлив човек
Живеещ на великолепна земя
А сега звяр със мрачен образ...
Склонен да прекрати вечният живот
„Жадувам да те докосна... моя лбов
Да изгоря в топлината на небесата
Възхитена от прекрасният пейзаж
Намръщеното ти чело, върху гърдите ми
Копнея да усетя сладкият вкус на целувката
Да тънцувам над горящите пропасти
Побеждавайки и освобождавайки се от проклятието
Събуди ме, скъпи, от мъчителният ми сън”
Като мъгла пътувах през мрачните небеса
Хранейки моят ненаситен глад
Мечтаейки за свещи и блестящи звезди
Кървящ, от белезите на нещастно влюбен
Преди бях щастлив човек
Живеещ на великолепна земя
А сега звяр със мрачен образ...
Склонен да прекрати вечният живот
През ефирните мечти свикнах със теб
Като благ бриз върху спокойното море
Позволи вълните ми да отмият скръбта
И ми върни безмрачната душа
Отрекох се от пътищата на Христос
Развиках се пред трона му и се надсмях над лъжите му
Ще въведа ново кралство в което ще има
Вечно удоволетворение за теб и мен
Скоро ще се разхождаме сред омагьосаните знаци
Дойде времето ми, да напусна тази земя
Водобадът от сълзи, непознат до сега
Ще се събера отново със бледата ми кралица
Във ефирните мечти
Заедно ще пием от любовта си
Абсентът ще ни отведе на крилата на гълъбите
И ще ни заведе на място отвъд мечтите ни
Където грациозни нимфи господстват на сцената
И така изоставих древната си къща
Моята нещастна измислица на скръбта се развива
Видях знойното слънце
Бледо отразявайки се в смъртта
… ние сме сами…

Posted: Sun Jun 04, 2006 3:16 pm
by Hijo de la Luna
***

Posted: Mon Jun 05, 2006 6:22 am
by Queen_Of_Snow
Hijo de la Luna wrote:
Hijo de la Luna wrote:Някой беше казал, че "преводачът е убиец на автора" и от тази гледна точка наистина няма много смисъл в начинанието. Но пък от груга страна аз много се израдвах на песните на Tiamat :wink: Продължавай QoS
е това си беше чисто изнудване... добре де... като се прибера от даскало ще преведа няколко специално за теб :roll: :oops:

Posted: Mon Jun 05, 2006 11:05 am
by Hijo de la Luna
***

Posted: Mon Jun 05, 2006 12:11 pm
by Queen_Of_Snow
Тиамат – Съблечена

Несъзнаваща това което правиш
Чувстваш се удобно по този начин
Живееш в малък свят
Понякога прекалено незначителен...
Тогава дойде при мен
Молейки ме да споделя своят свят със теб
И понякога го правех
Но вече никога няма, заради самият мен
Момичето отвори устата си
Аз отворих вените си
Момичето отвори сърцето си
А аз отворих вратата... към друг свят (х3)
Самотен в килията
Все още чувам гласовете на вятърът
И управлявам великото пространство
По велик отколкото можеш да си представиш
В този момент няма време за мислене
Миналото е ограничено
Но в сънищата си постоянно мисля за него
И никога повече няма да те пусна вътре
Момичето отвори устата си
Аз отворих вените си
Момичето отвори сърцето си
А аз отворих вратата... към друг свят (х3)


Тиамат – Всичко остава само в сълзите ми
Духът ми лети нагоре
Във пурпурните небеса
Шепнещи ветрове в осветените дървета
Символичен златен дъб
Как исках да бъдеш тук
Преди да умрът всички цветя
Да лежим под слънцето
Преди да изчезне
Сега, камъни падат от ръцете ми
Разтърсващи любимите ми земи
Воднист поглед обратно към миналото ми
И всичко остава само в сълзите ми

Тиамат – Прекалено далеч
Минах през това милиони пъти
Сякаш всичките ми демони почнаха да чукат по адската врата
Знам че е прекалено късно да съжалявам за това което направих
Но аз все още те обичам както утринта обича слънцето
Прекалено далеч за да видя светлината
И никога няма да мога да напусна това място жив
Прекалено далеч за да видя светлината
Не, никога няма да напусна това ясто жив
Мисля че е честно да кажа че това е добър завършек за мен
Синьото небе се превърна в най- голямото нещастие
Сложих кадифен плат върху всичко което направихме
Но аз все още те обичам както куршум обича пистолет


хахахаха айде сега оправдания :D :D

утре ще преведа The Return Of The Son Nothing

Posted: Sat Jun 10, 2006 9:09 am
by Queen_Of_Snow
Лакримоза – Моето последно сбогом
(Anne)Не тук – не сега
Не със мен
Или с някоя моя сълза
Там няма болка
Там няма да има страх
Това е моето последно сбогом
Защото аз няма да умра
Не тук – не сега
Без съжаления
Това беше просто още един урок в живота ми
Затворих вратата
Почистих своето място
Това е моето последно сбогом
Преди да умра
(Tilo) И когато се проваляш
Изглежда следваш всичко което идва към теб
И ако паднеш
Аз ще съм този който ще те хване за ръка
(Anne) Не приемай тази любов
Моля те, не живей за този роман
(Tilo) Бягайки на далеч от тази любов
Ти каза сбогом
Но аз живея в развалините на любовта ти
(Anne) Аз съм само сълза на лицето ти
(Tilo) Ти си слънцето което грее за мен
(Anne) Аз ще изчезна
(Tilo) Докато аз чакам
(Anne) Това е моето последно сбогом
Там има толкова много истори
Има толкова много да се научи
Как може да правим същите грешки отново и отново?!
И никой не го е грижа
Увлечен да порасне
Увлечен е да живее
Увлечен е да решава
И понякога дори да бъде вярно
Ето стоя, съвсем сама
И сега казвам сбогом
Ще напусна това място – с усмивка
И с моето дишане
Понякога дори кървене
Не безполесната ми душа
Напускам това общество
Но не моето тяло и душа
Точно тук – точно сега
Без съжаление
Аз казвам сбогом
Аз съм кралица
И оправлявам живота си
(Tilo) И когато се проваляш
Изглежда следваш всичко което идва към теб
И ако паднеш
Аз ще съм този който ще те хване за ръка
(Anne) Не приемай тази любов
Моля те, не живей за този роман
(Tilo) Бягайки на далеч от тази любов
Ти каза сбогом
Но аз живея в развалините на любовта ти
(Anne) Аз съм само сълза на лицето ти
(Tilo) Ти си слънцето което грее за мен
(Anne) Аз ще изчезна
(Tilo) Докато аз чакам
(Anne) Това е моето последно сбогом

Posted: Thu Jun 29, 2006 10:57 am
by Queen_Of_Snow
Тиамат – Завръщането на сина от нищото...

Войнът се върна обратно в Рим
Скитниците твърдо се установиха в домовете си
Кръстоносецът се върна към езичеството...
И змията търсеше Рйската градина
Джуджето се прибра в пашкула си
И НАСА полетя обрато към Луната
И белият се върна към кораловият риф
И гейшата стъпа на водата върху листо от лилия
Всичко беше както преди
И фараона уби първородният си син
Добрият господар се върна обрато при своята курва
А курвата се върна във Вавилон
Папата се върна към милостинята си
И дядо Коледа се върна на северния полюс
Юда се върна в Назарет
И президентът в своя самолет
Гарванът се връща при Хадес
И глупоста се върна при ‘80
Елегантността се завърна
И мъртвите се върнаха към живот...

Толкова много за самоубииство – Тиамат

Оживени наркомани, мъчещи се да изглеждат луди
С вода във вените ни
Мислиш че вселената се върти около теб
И може би ще остане само едно нещо за правене
Глупави анимационни същества върху памучният булевард
Правещи се на бавно умиращи
Мама ще накара кошарите ви да изчезнат
И смъртта може да почака още един ден
Толкова много за самоубииството
Постоянно говориш но никога не пробваш
Няколко хапчета в правилната посока
Събуждаш се- все още се чувстваш добре
Черна патица и розов гумен Мики маус
С поставеа търговска марка върху опаковката
Да имах твоя талант да се самосъжелявам...
Ще имаш ли смелоста да се махнеш от този риф?!


Истина за продан – Тиамат
Прощава ти за това че мислеше че имам сърце от стомана
Прощавам ти че не си вдигаше телефона
Прощавам ти за това че мислеше че любовта ни не е истинска
Израсходих ли всичко за теб?!
Ще продам истината просто за една целувка
Така е както го обичам
О да, искам да бъде така
Ще продам истината просто за една целувка
Прощавам ти че не ме обичаш вече
Прощавам ти че не ми отваряш вратата
Прощавам ти че мислеше че любовта ни не е истинска
Израсходих ли всичко за теб?!

Posted: Thu Jun 29, 2006 8:05 pm
by Interpreter
Кралице на Сънищата, така и не разбрах къде е тази бирария "Улицата".
Да накваси човек бял мустак в половницата с ейл и да оплакне окото.

Posted: Fri Jun 30, 2006 6:30 am
by Queen_Of_Snow
Interpreter wrote:Кралице на Сънищата, така и не разбрах къде е тази бирария "Улицата".
Да накваси човек бял мустак в половницата с ейл и да оплакне окото.
ама аз съм Кралица на снега
иначе Бирарията е във ВТ :D

Posted: Fri Jun 30, 2006 12:04 pm
by Interpreter
О, да. Грешка моя :(
Макар че при тази жега и мастика колко му е кралицата на снега да се превърне в кралицата на сънищата :wink:
И благодаря за инфото. Рейнджърите-резервисти може да я навестим тези дни 8-)

Posted: Wed Jul 05, 2006 7:20 am
by Queen_Of_Snow
Лакримоза – Купонът Свърши
Загубих те сутринта
Когато снегът нахлу в нашия свят
Загубих те в студенината
Между сенките на нашите илюзии
Намерих империя от любов и болка
С тази целувка – прощалната целувка
За това пък аз никога
Няма да забравя лицето ти
Зад прозореца
На отминаващия влак
Молих луната
Да те доведе отново в ръцете ми
Накарах вятърът да те води по пътя ти
Умолявах Земята да те държи здраво
Да те пази от злото
Пратих ти целувки в съня си
Винаги ще знам
Че имахме време
Затворих вратата...
... купонът свърши...
Нашата величествена любов
През всички тези години
И сега съм сам
Минаващ през призраците на спомените
Всички тези видения в храма на мечтите ми
Пожертвах всичко което имах
За това пък аз никога
Няма да забравя лицето ти
Зад прозореца
На отминаващия влак
Молих луната
Да те доведе отново в ръцете ми
Накарах вятърът да те води по пътя ти
Умолявах Земята да те държи здраво
Да те пази от злото
Пратих ти целувки в съня си
Винаги ще знам
Че имахме време
Затворих вратата...
... купонът свърши...

Posted: Sat Jul 22, 2006 11:18 pm
by Queen_Of_Snow
нещо ми дойде музата неска да превеждам Xandria... :D

Xandria – Като роза върху гроба на любовта
Идваш като здрач
Като роза върху гроба на любовта
Ти си моя похот
Като роза върху гроба на любовта
Проклинам деня, когато те видях за първи път
Като роза която е родена за да разцъфне
Не ме гледай по начина по който го правиш
Като розите, те се страхуват от мрак
Бодлите ти, те целуват кръвта ми
Красотата ти лекува, красотата ти убива
И кой знае по добре от мен?!
Преструвай се че ме обичаш!
Наистина, реалността изглежда далеч
Когато роза е влюбена в теб
Роби на душата, това сме ние
Ние обичаме и умираме когато розите порастнат
Те ни гледаха тихо
Розата е свободна, розата е дива
И кой знае по добре от мен?!
Розите не са направени за любов...

Влюбена в тъмнината
Без повече сълзи
Не ме е страх вече
Не ме боли вече
Аз съм навън при дъжда
Аз нежно ще отмия
Светлината на деня
Влюбена съм в тъмнината на нощта
Влюбена съм във всичко което е извън зрението ми
Влюбена съм в магията на новото
И тъмнинта ме обича, също
Най- накрая, тя ме покри
Кара ме да чувствам
Това със сигурност е прегръдка
Аз нежно ще отмия
Тъгата от деня
Излез, където и да си
Не се крии наблизо или надалеч
Не се крии...

Кои сме ние и кои искаме да бъдем
Едното око е зелено, едното око е черно
Животът ме хвърли настрани, люовта пречупи шията ми
Направих грешки, аз съм просто едно момиче
Кой иска да живее животът и?!
И ако съм била грешна, съм се опитвала да се оправя
Исках да оцелея
Кой сме ние и кои искаме да бъдем!?
Не е същото през цялото време
Това което казваме
И това което сме искали да кажем
Не е същото понякога...
Без съмнение съм добре
Сърцето ми е прекалено тихо, гласът ми е прекалено висок
Защо ме нараниха?!
Защо аз нараних тях?!
Защо ме е грижа?!
Искам да започна всичко отначало
Но не смея
Кой сме ние и кои искаме да бъдем!?
Не е същото през цялото време
Това което казваме
И това което сме искали да кажем
Не е същото понякога...


Танцьор
Тя върви върху осветеният от луната сняг
Казваш че има зимно сърце
Но не го виждаш
Тя е танцьорка върху стъкло
Което е стчупено като миналото и
Тя никога няма да избяга
Прелест е нейното име
Тя танцува на вятъра
Почти танцува всичко
Всеки момент от живота и
Тя ме взема с нея
Със музиката във сърцето си
Тя разчупва всеки лед
Тя говори със света
Свободно патуваща птица
Нейната душа е нейния дом
Виж колко светли са всичките и движения
Прсто следва собствените си правила
Но тя не е сама
Прелест е нейното име
Тя танцува на вятъра
Почти танцува всичко
Всеки момент от живота и
Тя ме взема с нея
Със музиката във сърцето си
Тя разчупва всеки лед

Черно и сиво
Аз съм забавление
Изглежда ме обичаш
Но се сдържаи
Преди да ми се разсърдиш
Аз съм използвана от победите
Имам нужда от слава
И ако ме докоснеш
Това ще е моят срам
Всички твой детски мечти са напразни
За мен, твоята нежност е все същата
Огряно небе
От черно и сиво е моето сърце
Моето последно сбогом
Те кара да ме желаеш дори повече от преди
Сива е моята слава
Черна е моето име
Аз съм кралица
И ако пълзиш
Аз ще плъзна моето отрие
Спокойно като по вода
Аз съм мечта
Приказка
Безкрайното ти търсене
Свещенния граал
Благодаря ти за твоето объркване
Аз ще бъда твоята загубена илюзия
Дълбочина отвътре
Сивото сияе, черно е колкото се може повече
Моята маска
Вълк между овцете
Ти ме искаш
За мен, твоята нежност е все същата