Posted: Sun May 21, 2006 8:11 am
както винаги преводът е пълен провал
Ейшънт – Спящата принцеса на Аргес
Днес нощта е пълна в земята отвъд гората
Воят на вълците
Е серенада за мрачните души
Сам съм, придържайки се към моят ялов дом
Ограбен,
Заминавам, оплаквайки своята мъртва съпруга
Ято гарвани се реят над величествените зимни планини
И ми шепнат мрачни песни на меланхолията
500 години преминаха, преди цветята да разцъфтят отново
А сега сивите ливади замръкнаха
И сенки обгърнаха замръзналото слънце
Сам съм...
„Все още помня... знаменитата буря
Яроста на небесата, близо до моретата
Чувствените ветрове... и тяхните симфоний
Ехтящи върху изящните дървета
Помня нощите... прекарани във твойте ръце
Докато правехме мрачна любов със животинския чар... (wtf)
А покрай нас беше непрестанният дъжд
Поливайки с кръв от вените на останалите”
Като мъгла пътувах през мрачните небеса
Хранейки моят ненаситен глад
Мечтаейки за свещи и блестящи звезди
Кървящ, от белезите на нещастно влюбен
Преди бях щастлив човек
Живеещ на великолепна земя
А сега звяр със мрачен образ...
Склонен да прекрати вечният живот
„Жадувам да те докосна... моя лбов
Да изгоря в топлината на небесата
Възхитена от прекрасният пейзаж
Намръщеното ти чело, върху гърдите ми
Копнея да усетя сладкият вкус на целувката
Да тънцувам над горящите пропасти
Побеждавайки и освобождавайки се от проклятието
Събуди ме, скъпи, от мъчителният ми сън”
Като мъгла пътувах през мрачните небеса
Хранейки моят ненаситен глад
Мечтаейки за свещи и блестящи звезди
Кървящ, от белезите на нещастно влюбен
Преди бях щастлив човек
Живеещ на великолепна земя
А сега звяр със мрачен образ...
Склонен да прекрати вечният живот
През ефирните мечти свикнах със теб
Като благ бриз върху спокойното море
Позволи вълните ми да отмият скръбта
И ми върни безмрачната душа
Отрекох се от пътищата на Христос
Развиках се пред трона му и се надсмях над лъжите му
Ще въведа ново кралство в което ще има
Вечно удоволетворение за теб и мен
Скоро ще се разхождаме сред омагьосаните знаци
Дойде времето ми, да напусна тази земя
Водобадът от сълзи, непознат до сега
Ще се събера отново със бледата ми кралица
Във ефирните мечти
Заедно ще пием от любовта си
Абсентът ще ни отведе на крилата на гълъбите
И ще ни заведе на място отвъд мечтите ни
Където грациозни нимфи господстват на сцената
И така изоставих древната си къща
Моята нещастна измислица на скръбта се развива
Видях знойното слънце
Бледо отразявайки се в смъртта
… ние сме сами…
Ейшънт – Спящата принцеса на Аргес
Днес нощта е пълна в земята отвъд гората
Воят на вълците
Е серенада за мрачните души
Сам съм, придържайки се към моят ялов дом
Ограбен,
Заминавам, оплаквайки своята мъртва съпруга
Ято гарвани се реят над величествените зимни планини
И ми шепнат мрачни песни на меланхолията
500 години преминаха, преди цветята да разцъфтят отново
А сега сивите ливади замръкнаха
И сенки обгърнаха замръзналото слънце
Сам съм...
„Все още помня... знаменитата буря
Яроста на небесата, близо до моретата
Чувствените ветрове... и тяхните симфоний
Ехтящи върху изящните дървета
Помня нощите... прекарани във твойте ръце
Докато правехме мрачна любов със животинския чар... (wtf)
А покрай нас беше непрестанният дъжд
Поливайки с кръв от вените на останалите”
Като мъгла пътувах през мрачните небеса
Хранейки моят ненаситен глад
Мечтаейки за свещи и блестящи звезди
Кървящ, от белезите на нещастно влюбен
Преди бях щастлив човек
Живеещ на великолепна земя
А сега звяр със мрачен образ...
Склонен да прекрати вечният живот
„Жадувам да те докосна... моя лбов
Да изгоря в топлината на небесата
Възхитена от прекрасният пейзаж
Намръщеното ти чело, върху гърдите ми
Копнея да усетя сладкият вкус на целувката
Да тънцувам над горящите пропасти
Побеждавайки и освобождавайки се от проклятието
Събуди ме, скъпи, от мъчителният ми сън”
Като мъгла пътувах през мрачните небеса
Хранейки моят ненаситен глад
Мечтаейки за свещи и блестящи звезди
Кървящ, от белезите на нещастно влюбен
Преди бях щастлив човек
Живеещ на великолепна земя
А сега звяр със мрачен образ...
Склонен да прекрати вечният живот
През ефирните мечти свикнах със теб
Като благ бриз върху спокойното море
Позволи вълните ми да отмият скръбта
И ми върни безмрачната душа
Отрекох се от пътищата на Христос
Развиках се пред трона му и се надсмях над лъжите му
Ще въведа ново кралство в което ще има
Вечно удоволетворение за теб и мен
Скоро ще се разхождаме сред омагьосаните знаци
Дойде времето ми, да напусна тази земя
Водобадът от сълзи, непознат до сега
Ще се събера отново със бледата ми кралица
Във ефирните мечти
Заедно ще пием от любовта си
Абсентът ще ни отведе на крилата на гълъбите
И ще ни заведе на място отвъд мечтите ни
Където грациозни нимфи господстват на сцената
И така изоставих древната си къща
Моята нещастна измислица на скръбта се развива
Видях знойното слънце
Бледо отразявайки се в смъртта
… ние сме сами…