Posted: Tue May 10, 2005 9:24 pm
Слънцето залязва. Никога не е имало такъв залез и никога вече няма да има. Слънцето умира всеки ден и се връща, за да умре отново, същото, но никога едно и също, и от това ме боли и плача. В небето горят всички възможни цветове, розово, синьо, виолетово, нежно сиво, оранжево и ярко червено... Великолепие, каквото не бих могла да си представя. Никога повече няма да го видя и болката е разкъсваща. В този момент съм готова да повярвам в съществуването на бога. Иска ми се да има дявол, на когото да кажа "съгласна съм", за да спре мига.
