Всъщност, навлизайки в дебрите на конспирацията и преглеждайки резултатите от така разразилите се събития, ето какви мисли се зародиха в моята иначе неподправено руса главица, успешно дегизирана с относително тъмна коса:
С какво разполагаме:
1. Недялко Недялков - издател на вестници със съмнителна журналистическа и библиографска стойност, фокусирани почти изцяло върху клюки и "жълта" хроника
2. Лица от ранга на Патрашкова и Дачков, които са зле дори според онтосително широките граници, в които понятието "журналистика" се е разплуло в страната ни
3. Статиите във въпросната "Галерия".
Тук вече работата е малко по-сериозна. В този, как да се изразя, вестник, с еднаква лекота се печатат както светски хроники с участието на поредната Златка, така и примерно неясно как попаднали в местната редакция флашки и тем подобни срс-та. На резонния въпрос как вестник, който се занимава със Златки, е в състояние да разполага със записи от разговорите на премиера, логичен отговор няма. Разбира се, нелогични отговори има достатъчно, като се започне от нездравото приятелство, спонтанно зародило се между Алексей Петров и Дачков, без да споменаваме топлите дружески връзки между същия този Петров и Янето, но за което нямаме доказателства, нямаме.
В тази връзка мога донякъде да разбера притеснението на бащата Недялко Йорданов, но ми става някак смеховито, като си представя "дисидентската" роля на сина му, да не говорим за черната прокоба, виснала над единствения истински журналист в страната ни, Красимира Патрашкова.
Заобикаляме поредното хергеле спрени коне и продължаваме нататък.
Ще се повторя. С какво, значи, разполагаме.
На първо място, със съмнителен вестник с несъмнено жълта репутация, който от време на време се опитва да стане някакъв фактор, размахвайки флашки и разпечатки от разговори на висши държавници.
На второ място, разполагаме с взрив. Характерното за взривовете за сплашване е, че рядко плашителят ще пропусне да обясни на заплашвания кой е и за какво се бори. В конкретния случай разполагаме единствено с показанията на Патрашкова, която пред камерите заяви с оня толкова неприятен ми провлачен изговор: "Нали не допускате, че някоя Златка ще постави взрива?"
Всъщност, ако човек погледне средата, която обитават Златките, възможността такъв взрив да дойде оттам не е кой знае колко малка. Но не в това е въпросът.
Въпросът е кой успя да извлече максимална полза от взрива.
Само няколко часа след него Премиеро се фръцкаше като ученичка пред посетилия родния ни катун еврокомисар и му се извиняваше в стил "моля другарко, пък извинете, дето черната дъска не е добре избърсана, ама Петърчо ми сви гъбата още в първото междучасие и ето на, аз сега тука се налага да я чистя със сетни сили с любимата си носна кърпичка, дето мама ми я е избродирала".
По този начин маргиналният жълт вестник "Галерия" успя да стане поне донякъде световно известен...
И естествено влезе в новините, че няма и изгледи да излезе оттам поне до следващия скаднал. Президентът взе отношение по взрива в жълтия вестник. Вероятно и патриархът би взел, ако Синодът преценеше, че това ще е добре за имиджа му. Не знам защо пловдивският владика Николай още не се е изказал и нямам обяснение.
Писмото пък, в което Недялко Йорданов се оплаква от лошия Цветанов, неглижирал дисидентското му чедо, ми е смешен някак по юлиян-вучковски. "Простете ми, премиере, аз Ви обичам, аз зная, че сте прав когато съгрешите дори, но Цветан Цветанов обиди сина ми и аз не мога да го премълча!"
Така че поне дотук от мътната вода е изплувала като че ли точно една видима рибка, която е доволна от заложения тротилов еквивалент.
Но всъщност, еврейте са виновни и искат да съсипят великата Българска нация!
