ShadowDance

AlDim wrote:Чисто статистически мисля си, че е редно на ПОНЕ ЕДИН доблестен, храбър, честен,

Не може всичко.

http://www.avclub.com/article/you-might ... e-m-205364
Please God, no.

Too soon?

http://imgur.com/0DdLem5

Страхотен епизод. Много ми хареса трансформацията на Санса в Черна вдовица. Признанието й коя е пред лордовете на Долината ме накара да зяпна. Не съм сигурна доколко беше уместно, но трябва да призная, че момичето открадна епизода. А Планината като му скочи на Оберин, си турих ръцете на очите. Поне едно от предимствата човек да е чел книгата.

Marfa wrote: А Планината като му скочи на Оберин, си турих ръцете на очите. Поне едно от предимствата човек да е чел книгата.

Беше голямо КЛИШЕ.

На баба ти хвърчилото.

Колди стига спами, заминавай си в темата за корейските сериали или каквото там те вълнува силно!

coldie wrote:Беше голямо КЛИШЕ.

ОК, ще ти повярвам. Ако ми дадеш други примери за това клише. Чакам с нетърпение!

Не знам какво сте коментирали досега, но въпреки че съм чел книгите, забравил съм абсолютно всичко и смъртта на Оберин ме издразни неимоверно много. Най-свежото нещо в сезона и един от най-готините персонажи в целия сериал, който имаше огромен потенциал. И мазника Мартин го уби за пореден път, за да ни покаже кой е шефа, колко е гнусен и т.н... ами вече е тъпо и безсмислено. В този сериал все повече измира готиния каст и персонажи и остават скучни фентъзи клишета като Джон, Денерис и Бран, които не умират защото са удобни на сюжета. Хората вече откровено се дразня. И не говоря за фентъзи нърдовете като нас, а за обикновения човек на който му писна любимите му персонажи да измират по безумен и тъп начин, просто защото Мартин иска да им е гадно. В този сериал вече избиването на страхотни персонажи се превърна в огромно, скучно и вече изключително досадно клише. Като цяло усещам един циклеж в цялата история, който не се усещаше в самите книги.

Бе не съм мноу съгласен с тоя рант честно казано. Оберин не е изобщо чак толкова як в книгите, а в сеиала е як, щото актьорът е як и цикли по бардаците. На всички ни беше гадно, че си зе, но ВСЪЩНОСТ на зрителите любимите герои са Тирион и Аря. От които единият ако умре, ще е в самия финал на поредицата, а другият просто няма да умре, щото жена му на Мартин му казала, че ще се разведат, ако убие Аря...

Повечето герои са убити в книгите в периода 1991-2000, тоест далеч преди сериала. Несериозно е да се твърди, че Мартин ги убива за да прави кофти на зрителите...

Зрители или читатели - все тая.

Да ти кажа честно, на смъртта на почти никой не съм се изкефил, но някакси многото мъртви главни и второстепенни герои се вписват чудесно в историята на книгата - или играеш играта на тронове добре или си мъртъв. Средно няма.

И в сериала, и в книгите това с Оберин има една и съща функция - вкарва Мартелите в играта. Никак немаловажно.

А който още от въвеждането на Оберин не го е тагнал като иронично-трагичен герой - ОСОБЕНО в сериала както беше представен, - сякаш никога не е чел сюжетна литература от по-читавите или е решил да забрави, че е, защото Оберин е kool. Тая история си има вътрешна логика и аз лично се радвам, че никой герой не е оставен да чупи стойки (задълго).

Факт. Дори на Джон и Денерис героизъмите ги скопяват в един или друг момент, па макар и не с разчленяване.

Оберин Мартел беше принц и един от Играчите със собствени планове и кроежи - изключително коварен и изключително опасен персонаж (което се усеща много по-силно в книгите. Шегата на Тирион "колко дорнци са нужни, за да започне война", е само първият буревестник). Никога обаче не съм го съжалявал, и не съм тъжал за него. Той беше погубен от Кралски Чертог до голяма степен подобно на Нед Старк, макар да дойде далеч по-подготвен от него, и с по-ясна представа за политическата реалност в Седемте Кралства. Главата му обаче беше изядена от собствените му слабости, в случая - тъгата по изгубената сестра, и една безмерна арогантност. Жалко, че в сериала не са засегнати плановете му за бъдещето - айде, няма да спойля, че сигурно ще ги дъвчем в следващия сезон, но без да се споменава, че те са авторство на Червената Усойница на Дорн, чието влияние се усеща силно и след смъртта му.