The Last of Us Ту Партс си е 9/10 или 8/10 най-малко с некви уговорки за геймплей и писането на места. Тая оценка я заслужава дори чисто визуално, с безумното количество детайл, дребни анимации, voice acting, motion capture и прочие. Абсолютно безумно и даже непропорционално ниво на детайл и усилие, предвид че става дума за наративна 3rd person shooter игра и тъпичко, че в Naughty Dog явно всичко се върши с крънч, но поне за разлика от Cyberpunk крънча тук резултатите са видни във всеки един момент. Сичкото геймерчета дето мрънкаха да ходят се онождат. Същото да правят и тия обаче които хвалят играта за прогресивност (в смисъл да, има главни герои ЛГБТ, но изобщо не го усещам като чак толкова голям наративен фокус, просто сега могат и ЛГБТ да се колят и мизерстват в ААА игра
) и че във финала имало нотка надежда... к'ва надежда, к'ви пет лева, чист нихилизъм и отчаяние си е, това му е якото. Вече кадъра на лоудинг скрийна след като превъртиш играта и какво човек си ПРЕДСТАВЯ че прави Ели след играта, да, там може да има надежда и няма лошо. Ма показаното в самата игра и сюжет...
За геймплея нямам забележки, подобрява спрямо първата и боя е още по-дивашки. От друга страна хем имах напрегнати моменти с малко ресурси, хем ми се струваше на места че се къпя в тях на Survivor+ (бидейки втора ръка PS4 с играта играна преди, възползвах се от сейва за да ъпгрейдна всички оръжия и скилове естествено
), като купя петица и преигравам на Grounded с chapter permadeath ще видя. Виж, ако са очаквали убийството на кучета и (полу)реалистичните разчленявания, черва и писъци на враговете да действат на емпатията на играча, са сбъркали. Аз след като превъртях разбрах че когато са на един шамар живот враговете се молели или ти говорели, лично не съм го видял просто защото никога не съм ги оставял живи толкова дълго, мислех че ако им дам шанс ще се осаферят и ще ме погнат пак. Че и човешки щитове не съм ползвал. На Аби половината сработи достатъчно добре на емпатично ниво, че когато дойде ОНЗИ момент на третия ден от нейната перспектива, наистина ми стана гадно и можех да осмислям случващото се от две наистина противоположни перспективи. Другото е че по-бомбастичните и "сюжетните" моменти на играта всичките са наблъскани в нейната половина, та и това помага. Бе добра работа, по-добра от първата игра която харесах, ама на почти всякакво ниво е дребна риба в сравнение с тази, а ги изиграх само с месец разстояние. Дръкман бил казал в Туитър, че има готов сценарий на трета част, което се надявам да не се работи скоро по него, защото не виждам какво могат да правят повече с тия персонажи, пък нечия чисто нова история е финансово рискова. Нека хванат някое ново IP.
Иначе след триста зора и година пауза превъртях
Sekiro, но Great Shinobi Owl, Isshin Sword Saint и Demon of Hatred ми ебаха мамата накрая, освен задължителния бой с Owl, всеки друг ми е отнел 33+ опита
Добре, че тия игри не изискват задължително да си добър, а просто да си магарешки инат. Обрах трите възможни края със savescum на USB, сега ми остава четвъртия като се прибера в София при PS4-ката. Феноменална игра, наистина се надявам след
Elden Ring от Фром да направят пак нещо такова което е достатъчно различно от Souls формулата. Те и още един PlayStation ексклузив имат да правят по договор със Сони, та ако имаме късмет, ще съчетаят нещо по-ново с тоя ексклузив. Или барем направят реална стелт игра, като Тенчу продължението, което Секиро е планирана да бъде в началните стадии на разработка.
Mortal Shell е приятна, но и дотегва на моменти. Има вдъхновени environments и един-два дизайна на врагове и един меланхоличен вайб, който май е по-депресивен и от Dark Souls 3, ама чисто и просто си личи първо че е дебют, второ - липсата на бюджет като за инди заглавие. Въпреки това, в бойните анимации с 2-3 от оръжията има неща, които съм виждал в YouTube от специалисти по средновековна фехтовка и бойни изкуства, които заедно с harden механиката която те замръзва по средата на дадена анимация, придават на комбата задоволителна тежест. Само язък за визуалната монотонност и некохерентният lore/свят, както и за леко баламските босове. Във
Virtuous Cycle DLC-то, което е дефакто roguelike режим в духа на Hades, има наченки на доразвиване на света и сюжета към някакъв задоволителен край, на за тая цел ще трябва да го изиграя цялото. Което не звучи чак толкова неприятно, но май няма да е сега. Бих им дал 6/10 на братушките (има и други имена, но като гледах надписите поне 3/4 бяха украински и руски, та...)
П.П. Има опция да си смениш музиката в бос битките с инструментали на
Rotting Christ, взех че се позарибих малко по тях така
Сега разцъквам
Blasphemous на скоро 9-годишния лаптоп с единия Дуалшок. Арт стила, испанската/андалуската култура и целия кървав измъчен католицизъм зад светостроенето и метафизиката на света ме бутат напред, заедно с metroidvania eлементите на второ място. Самият геймплей не е толкова полиран както примерно
Hollow Knight, dodge-а се усеща муден и сякаш има лек input delay, на моменти не се захващаш за платформи както трябва и прочие, но като цяло си е стабилна metroidvania с внушителни пейзажи и картини. И затвърждава мнението ми, че дори калвинистите не са толкова себененавистни в светогледа си като хардкор католиците
Испанския voiceover е мед за ушите, от някакъв редит пост научих че разработчиците са успели да привлекат най-добрите и тачени дубльори от филмовите и игрови индустрии, които участвали в локализациии на Metal Gear и нз колко още франчайзи и изпълненията им допринасят неимоверно за атмосферата. После преслушах английския дъб и е малко като да гледаш аниме в оригинал и после на английски - дори дъба да е реално ок, тотално бледнее.