ShadowDance

То реално приятелство се наблюдава основно между Мат и Ранд в първата книга, нататък май са декламации отдалече

Моето мнение е доста подобно на това на @Ghibli.
Бавно начало, много WTF моменти. Неадекватно поведение на горе-долу целия каст.
А имах такива хубави и романтични спомени от трети том.

Moridin wrote: ↑

Mon Mar 09, 2020 12:09 pm

То реално приятелство се наблюдава основно между Мат и Ранд в първата книга, нататък май са декламации отдалече

По-натам Перин има сцени с Ранд и му се ръга в мислите от типа "нали бехме приятели, да ге", но да, основно други персонажи им викат "ама нали са приятели на дракона" и т.н. Освен това говорим за келеши на по 18-19, вярно че жени и отговорности им влезоха в живота, ама такива "уж" силни приятелства бая бързо ги заебаха при положение, че дори като са разделени от разстояние не е за години време. А дружбата между диваците беше една от малкото силни страни на първата книга.

Приятелствата между Мат, Ранд и Перин наистина са много теоретични от един момент нататък. Джордан е искал всеки от тях да ходи да изпълнява куестове без другите да му помагат и не му е дремело хич колко е нелепо в това в свят, в който куцо и сакато вече се телепортира. Мат пък упорито крие от всички уменията и предметите, които получи от 'финовете, защото не е като един медальон спиращ преливане да може да помогне в борбата срещу Отстъпниците... oh wait.

Иначе да се надяваме, че по-нататък трета книга все пак ще оправдае добрите спомени, защото началото е доста зле. За другата седмица ли остават следващите глави, защото никой не писа до неделя и съответно и аз нищо не четох, мислех, че продължаваме с паузата?

Аз в момента съм на осма глава, за Ян може да бъркам, но мисля, че и той не е прочел всичко.

Между другото, точно в осма глава се появява споменатият от Трубадура персонаж, така че - ок, Перин не е чак такава овца. Макар че на мен ми хрумват 5 други по-разумни начини на поведение, например да потърси помощ и съвет, вместо да къта в себе си тайната. Моарейн му е подръка, като цяло не би му отказала, въпреки че е зла вещица, която не иска да поеме своя дял от миенето на чиниите.

Аз бухам още втора, абе я кажете каква беше историята с опита за натопяване на Домон в Иллиан към 9 глава?

Spoiler: show

Кралвт на Кайриен Рахвин ли беше или няква по-сложна схема? Хем май Рахвин беше с Мургейз в Андор, хем катчели си зе в Кайриен? Но тъй де, кой точно се опита да зачисти Домон с тоя свитък, рандъм Мраколюбци? Що не го нападнат директно и да ошмулят кораба?

Moridin wrote: ↑

Tue Mar 10, 2020 12:04 pm

Аз бухам още втора, абе я кажете каква беше историята с опита за натопяване на Домон в Иллиан към 9 глава?

Spoiler: show

Кралвт на Кайриен Рахвин ли беше или няква по-сложна схема? Хем май Рахвин беше с Мургейз в Андор, хем катчели си зе в Кайриен? Но тъй де, кой точно се опита да зачисти Домон с тоя свитък, рандъм Мраколюбци? Що не го нападнат директно и да ошмулят кораба?

Това имаше ли некъв смисъл ся се чудя, при положение, че тоя герой реално има няква съществена роля чак на края. Иначе писмото не помня дали въобще му беше дадена няква тежест в крайна сметка, и май просто беше фалшифицирано, доколкото помня имаше некви абзаци обяснения за тоя занаят. Т.е. не беше от краля, съмнявам се той да подозира кво е Домон като цяло, еле па за колекцията му (която е другата му функция в книгата извън финала).

Е, няма нужда от спойлър тагове за книга от преди 30 години, която вече препрочетохме.

Що не го нападнат директно и да ошмулят кораба?

Щото така няма да се върже сюжета и в такива случаи Джордан залага на plot induced stupidity, особено ако става въпрос за лошите.

И не, кралят на Кайриен не е Рахвин, писмото е фалшификат или изпратено от някой високопоставен Мраколюбец.

Аз в момента съм на осма глава, за Ян може да бъркам, но мисля, че и той не е прочел всичко.

Добре, тогава викам да оставим глави 8-15 за понеделник.

Моарейн му е подръка, като цяло не би му отказала, въпреки че е зла вещица, която не иска да поеме своя дял от миенето на чиниите.

Ненужното криене на тайни с цел разтягане на сюжета е един от големите проблеми в тази поредица.

Точно в следващата глава (девета) Перин все пак се консултира с Моарейн относно вълчата драма, не че имаше много полза от това. Но повече обсъждане - другата седмица, че и аз не съм ги дочел. Но като гледам, миналата седмица спряхме точно като почна да става интересно.

Спойлерите са за @трубадур, Рахвин е чак в пета книга, а той май е докъм края на трета?
Иначе обяснението с plot-induced stupidity ми е малко спорно, ама що не...

Ни мъ жали, аз отдавна ги минах тия началните.
Па и баш у тая поредица спойлерите не са като у малазана или песента, дека тотално да засерат четенето, плюс че и на повечето герои им чета грешно имената та понякога направо все едно за други хора приказвате

"Прероденият дракон" глави 8-15

Резюме: Перин и сие пристигат в някакво село където Ранд е пуснал на макс тавирен силите си. Там срещат и някакъв пич, който не само може да общува с вълци, но и се мисли за вълк. Перин го пуска и оня хваща гората. Нинив, Елейн и Егвийн пристигат в Тар Валон, но вместо да ги посрещнат с отворени обятия, е решено те да бъдат наказани - познахте, с бой с пръчки и домакинска работа. Сюан решава и да ги прати да ловят Черната аджа, защото не е като да и се намира някакъв магически инструмент, с който да се увери, че еди-кой си не лъже... oh wait. Един Сив замалко да види сметката на Егвийн. You had one job!

Коментар: Доста по-добри са тези глави от началните, но пак има доста фейспалм моменти, някои от които ще цитирам по-долу. Перин даже и се допита до Моарейн за вълчите си сили, не че тя му помогна особено. Това, че Белите плащове си разиграват конете в непосредствена близост до Тар Валон е поредният абсурд, свързан с тях, особено след като видим по-нататък, че Кулата с лекота може да събере армия наброяваща десетки хиляди.

Виждаме първото използване на белфир. Колко удобно беше, че Ранд се усети как става тъкмо като му потрябва.

Фен съм на Сюан, но бях забравил колко е прекалил Джордан с рибарските метафори в нейната реч. На всяко трето изречение, ако не и на всяко второ!

Приключенията на Supergirls в Култа имат прилична "сами срещу всички" атмосфера, обаче ми е неясно за какъв дявол пратиха Сив да ги трепе, като знаем колко много Черни сестри има.

Perrin kept his mouth shut, but he was not quiet inside. All these weddings and Whitecloaks are all very well, but I’d sooner know if Rand stopped here, and which way he went when he left.

Перин пак загрява бавно като албански реотан. Аз, от друга страна, се чудя как в някакво село или малко градче се намериха толкова много неженени, че да спретна куп сватби.

He was icily sure that she would.

“A world of dreams?” he said disbelievingly.

Направи ми впечатление, че чичо Боби често прекалява с наречията.

Wounding remarks did not come naturally to her, and she knew Nynaeve’s emotions concerning the Warder were like skeins of yarn after a kitten had gotten into the knitting basket.

Егвийн също е вдигнала доста нива в областта на самозаблудата.

“It . . . it was not really using the Power as a weapon, Verin Sedai.” Elayne held her chin high, but her voice shook. “We did not hurt anyone, or even try to hurt anyone. Surely—”

Същото се отнася и за Елейн.

The floorboards were almost white from scrubbing. She had done that task, on hands and knees, every day she had lived there, in addition to her other chores and lessons.

Най-накрая обяснение защо повечето седайки са изтрещели - представете си и вас да ви карат всеки ден да лазите по пода и да го търкате до блясък.

Letting yourselves be winkled out of the Tower like thoughtless children. Even an infant would never have fallen into that trap.

Първо им набивате в главите да се подчиняват на всяка заповед на седайка безпрекословно, отричате, че Черната аджа съществува, а после се възмущавате, че Supergirls правят точно каквото се предполага да правят - изпълняват заповеди на Сестра? И естествено, резултатът от куп такива идиотщини ще е, че Егвийн ще заобича почти всички тъпи традиции на Кулата.

“What are you talking about?” Nynaeve demanded. The Amyrlin looked up at her, and she moderated her tone as she added, “Forgive me, Mother, but are we to be punished more? I do not understand this talk of trust. If you want my opinion, Moiraine is not to be trusted.”

Нинив просто изби рибата тук.

“If the Black Ajah is still here, Nynaeve, and if they even suspect what we’re doing. . . . I hope you didn’t mean what you said about acting as if we are already bound by the Three Oaths. I don’t intend to let them kill me, not if I can stop it by channeling.”

Много странен диалог - Трите клетви позволяват да използваш Силата срещу Мраколюбци и/или за самозащита, та не виждам дилемата. Също така, колкото и глупава да беше атаката срещу Белите плащове, ония и без това ги мразят и в червата, та няма накъде повече да пострада имиджа на Кулата сред тях.

Скокливец е жив! Sort of. Вече и Светът на сънищата почва да става по-консистентен, а не "everything goes" както досега.

Страхът на Перин от това, че ще се овълчи е интересен, но от друга страна лесно е човек да се досети, че това няма как да стане, защото е главен герой.

Следващата седмица - първите глави от гледната точка на Мат!

Останах с по-добро усещане от тази порция глави, историята се задвижи на по-бързи обороти, появиха се нови интересни сюжетни нишки.
Перин: мислех го за много тъп, че се дърпа от общуването с вълците, но тук се оказа, че е бил прав да се страхува. Смразяваща беше срещата с човека, у когото не беше останало нищо освен животинските инстинкти. След този шок Перин все пак реши да разговаря с Моарейн , което ми хареса - не че му помогна с нещо, но беше някакво активно действие, вместо само да гледа в пода.

Светът на сънищата беше интересен с разни детайлчета, както и с поредното потвърждение за живот след смъртта. Ех, защо тия хора не си обменят информация, Перин дори не разпознава Ланфеар, въпреки че е прекарал последните няколко месеца с Мин, която я е виждала. Появата на Ранд беше кратка, но ефектна. Това с ефекта от преминаването му през селото също беше забавен детайл.

Девойките: срещата им със сина на Борнхалд беше епична. Човек няма как да не съчувства на Верин, трите приятелки просто избиха рибата с поведението си. Любимият ми момент:

Verin opened her mouth as if for idle conversation, but before she could speak, Elayne jumped in, voice ringing with command. "I am Elayne, Daughter-heir of Andor. If you do not move aside at once, you will have Queen Morgase to answer to, Whitecloak!" Verin hissed with vexation.

По каква логика Елейн смята, че може да респектира Чедата с името и титлата си? Белите плащове създаваха сериозни проблеми на майка й в Кемлин и дори пратиха потеря да я гони до Бялата кула - лично нея, това не би ли трябвало да е оставило някаква следа в съзнанието й? Не приляга на наследницата на трона чак толкова да не е в час с политическата обстановка.

Верин ми стана много симпатична с това как стоически понесе кифленските им изпълнения

Хюрин се прости скромно и трогателно с жените и им предложи приятелска помощ, ако някога имат нужда от него, Нинив не пропусна да вмъкне презрителна забележка как мъжете за нищо не стават. Аргх.

За Сюан Санче и на мен ми направи впечатление прекалената концентрация на специфични изрази в речта на човек, който си е общувал с крале и благородници през последните 20 години. You can take the girl out of the fishing village...

Заплитането на интригата в кулата ми хареса, мистериозни асасини и тайни врагове, добре, добре Нинив както винаги е дразнеща и командореща от външна гледна точка. Почна се с активното дърпане на плитката

* * *
И един цитат, който пропуснах да отбележа като коментирахме първите глави, но си е важен предвестник на значим за сюжета герой:

They were not as tall as he, nor as big - years as a blacksmith's apprentice had given him arms and shoulders to make two of most men's - but he had began shaving every day to stop their jokes about his youth.

Аз тупуркам през втората и се възхищавам какви тъпотии сте намирали, яко
Наистина не се бях замислял как така не пращат стотици айезседайки след Рога и как го оправдават въобще...

Доста по-добри глави тази седмица. При Перин най-накрая се случва нещо по-интересно и има причина да се притеснява сериозно относно връзката си с вълците. Моарейн не му помоган особено, но поне той се реши да поиска помощ от нея, което за тази поредица си е крайно необичайно действие.

В Тар Валон също нещата започват добре, параноичната атмосфера в Кулата е хубаво описана. Обаче не е особено логично Сюан веднага да реши да се довери на нашите смели героини до ловят черни седайки. Обяснението, че нямало начин да са Мраколюбци понеже Лиандрин и аверките са се опитали да откраднат ангреали и терангреали и след това са напуснали Кулата преди те да се върнат не е кой знае колко убедително. Съвсем спокойно може да няма никаква връзка между връщането на нашите и опита за кражба на ангреалите.

Sweeping her thick wool cloak back out of her way, Egwene let herself drop down in the high-cantled saddle, and smoothed her skirts in a gesture of impatience. Her dark eyes filled with distaste. She had worn the dress, divided for riding by her own skill with a needle, for far too long, but the only other she had was even more grubby. And the same color, the dark gray of the Leashed Ones. The choice all those weeks ago, on beginning their ride to Tar Valon, had been dark gray or nothing.

Верин или е тръгнала да гони Ранд и Ингтар с твърде малко пари със себе си, или е уникален скъперник. Да беше купила една рокля в друг цвят на горката Егвийн...Елейн след цял живот лукс първо ѝ се наложи да живее в Фалме няколко седмици с минимални средства, после да пътува 4 месеца с най-стиснатата седайка на света, не си е работа, даже е странно, че не се оплаква въобще.

“We cannot hope to rely on Morgase,” Nynaeve said. “She is in Caemlyn, and we will be in Tar Valon. No, we may be in enough trouble already for going off as we did, no matter what we’ve brought back. It will be best if we stay low, behave humbly, and do nothing to attract more attention than we already have.”
Another time, Egwene would have laughed at the idea of Nynaeve pretending to be humble. Even Elayne managed a better job of it.

Липсата на self-awareness при Нинив винаги ми е била забавна. Естествено, малко след това Нинив се сопна няколко пъти на самата Амирлин, после и на Шериам. Самочувствието ѝ, че може да излекува Мат сама, нищо, че е почти необучена и дори Моарейн не успя да го направи, също е забележително.

Цялата история със Сивия така и не ми е ясна дори и след няколко препрочитания. Какво правеше там, кой го уби и най-вече защо.

Много странен диалог - Трите клетви позволяват да използваш Силата срещу Мраколюбци и/или за самозащита, та не виждам дилемата.

И аз забелязах това и проверих споменаванията на тази клетва в този том. Оказа се, че тя позволява силата да се използва само срещу Shadowspawn и/или за самозащита:

TDR Glossary:

Never to use the One Power as a weapon except against Shadowspawn, or in the last extreme of defense of her own life, or that of her Warder or another Aes Sedai.

Верин след сблъсъка с Белите плащове

An Aes Sedai does not use the Power as a weapon except against Shadowspawn, or in the last extreme to defend her life

В някои от другите томове и Мраколюбците са включени в позволените цели според клетвата, та малко се е поомотал Джордан.

Какво седайките считат за използване на Силата като оръжие също се изменя от том на том. В шести том Ранд седайките го биеха брутално с потоци Въздух, примерно, и никой не го считаше за използване като оръжие. През повечето време те са на принципа "Всичко, което не е предназначено да убива, е ОК". А и максималното разтягане на клетвите си е стандартната им политика, затова реакцията на Верин тук и особено коментарът ѝ за splitting hairs е доста странен.

“It . . . it was not really using the Power as a weapon, Verin Sedai.” Elayne held her chin high, but her voice shook. “We did not hurt anyone, or even try to hurt anyone. Surely—”
“Do not split hairs with me!” Verin snapped. “When you become full Aes Sedai—if you ever become full Aes Sedai!—you will be bound to obey the Three Oaths, but even novices are expected to do their best to live as if already bound.”

Особено отчитайки, че Белите плащове са си убедени, че клетвите са лъжа anyway. Вярно, че Егвийн и Елейн се държаха неадекватно в тази сцена, но и Верин за мен не се покри със слава. Белите плащове са им най-малката грижа с оглед на всичко случващо се по света.

А и наглостта на Белите плащове в тази сцена е доста странна, при положение, че са на няколко часа път от Тар Валон, който разполага с немалка армия. Плюс това двайсетина от тях нямат абсолютно никакъв шанс срещу четирима преливащи, дори и няколко от преливащите да не са съвсем обучени.