Доиграх я най-после и сега ще си напиша каквото ми е на сърдце.
1. Графика и дизайн - грозна в техническо отношение, за сметка на това красиво нарисувана. Което е абсолютен плюс, защото играта успях да превъртя на дъртия си лаптоп. Нивата са красиви до едно. Не мога да кажа, че по-красива игра не съм виждал, но със сигурност съм виждал много по-грозни. Дизайнерите са се постарали дори на страничните мисии. Много по-малко е рециклажа на пейзажи, така често срещан в предните две игри (not to mention Dragon Age 2 dungeons). Фоновете също бяха приятни за окото. Така чаканите гледки от планетите на консулските раси бяха малко, но за сметка на това качествени. Също така е добре да се запише в аналите и първата в историята на ME поява на готини врагове, които не се държат като обикновени зомбита. Лично на мен ми харесаха Асари телепортиращите се избягали от Тихия хълм кучки, както и мамка им пак ме убиха снайпер нинджите Немезис. За сметка на това босовете бяха слаби до един и ни най-малко креативни.
2. Музика и озвучаване - озвучението на персонажите - адекватно с изключение на Ева. Изобщо не си представях такъв глас за кроганките. Музиката - пюуууууук. Единственото, което помня от нея(а превъртях играта снощи) е единствената нота, която се чува при пуснато меню. Един път оставих менюто и взех да хапвам и след 10 минути осъзнах, че това нещо се чува от играта. Абсолютно съм сигурен, че точно така звучи индоктринацията, точно преди да започнеш да чуваш гласовете. Слабо, много слабо, не че Bioware някога са имали прилична музика.
3. Геймплей и AI - изпипани. Левел дизайни и той е пипнат малко и вече поне имаш по два успоредни коридора, вместо само един. Интелектът е доста добър, както при враговете, които се местят и прикриват, когато ги обстрелваш и се опитват да те заобиколят, така и при приятелите, които не се пречкат много. Отвреме на време пак застават пред мерника ти, но нищо фатално. За сметка на това се местят другаде, ако решиш да се прикриеш зад тяхното прикритие, и най-важното - правят дмг. През по-голямата част на играта само мятах дрони и кулички и оставях Гарус и Джеймс да се оправят.
4. Съотборници - отново неинтересни. Единствените, за които ми пукаше бяха Гарус и Джеймс. Забавното е, че явно Bioware знаят това, но да не спойля. Сексуалните отношения са ми през знаете къде. Много ме изкефи обаче един бъзик, пуснат по време на разговора с Джеймс.
- Spoiler: show
- James: I'll be getting back in the shuttle's bay, it's geting too soft here for my taste. Male Shepard: Ohh, believe me, the bed is really hard James: I..'ll take your word for it. И се изнася

5. Диалози - репликите на Шепърд - адекватни до добри. Връзката между описание на репликата в кръгчето и истиската реплика - никаква. Значение на избора ти в диалога върху геймплея и върху самия диалог - почти никаква. Като цяло първите две игри повече ми харесаха по този параграф.
6. С(т)ори - първо да кажа, че основната идея за играта да събираш подкрепа под формата на точки не е най-добрата, но е добра - първо аз не мога да измисля по-добър вариант и второ показва ни се, че всичкото сближаване с нпц-та е нещо много хубаво, но само с добри намерения нищо не се постига и накрая всичко опира до числа, Вселената е гадна и т.н. Началото - силно. Историята беше поднесена ненатрапчиво и балансирано. Дразнещо беше, че Церберус някакси успяваха да си клонират пехота от нищото, че Норманди така и не гръмна с това оръдие, което инсталирах в 2-ката(нито го направи по-късно в играта), галактическите раси бяха идиоти(явно е трябвало да се направи пойнтът, че човек не се задвижва, докато не му се падпалят гащите, но мисля, че този пойнт вече беше направен в предните игри - все пак разбирам Bioware - ако бяха направили всички да слушкат Шепърд, какво щяхме да правим цялата игра), и други, но общо взето съм доволен. Средата - някъде след Тучанка имерсията започна да се скапва. При мен това се случи точно, когато три нпц-та едновременно ми пратиха съобщение, че много биха искали да си побъбрим на Цитаделата. Спрях да съм участник в една история, вместо това започнах да играя игра. Тук някъде всеки 2-ри войник в Галактиката беше на Церберус, и това включително Рийпърите. Все пак нещата бяха на ниво, ако и ръшнати. Все повече избори от предните игри се появяваха и завършваха неудовлетворително, но сериозно, какво очаквахте. Биоуеър не са чак толкова добри

Като основно оплакване мога да кажа, че ми се искаше третата игра да е доста по-горчива като усещане. А тук през цялото време всичко беше цветя и рози. Успях не само да стигна максималните точки, но и да ги подмина с много. Изпълних си всички мисии успешно. Никой не умря. Отчаянието беше изкуствено. Единственото по-гадно нещо, което ми се случи беше, че
- Spoiler: show
- Wrex разбра за измамата ми(която направих, защото това беше най-логичния избор, ако искам да спася живота в Галактиката) и беше гръмнат от охраната в една идиотска кътсцена. Не можех да го оставя жив, не можех да излекувам кроганците, а да излъжа саларианците.
Липса на възможности, но отново, да не бъдем прекалено строги към Биоуеър, който знае поне малко математика може да предположи колко би усложнило сглобяването на историята добавянето само още на по един избор във всяка мисия, а какво остава за повече от един. Но като изключим това нещата бяха прекалено розови. Исках Галактиката наистина да се разпадне. Половината нпц-да да измрат, въпреки усилията и успехите на Шепърд. Изобщо, вкарайте малко живот в тази пиеса. Таа, достигаме до Marauder Shields, гръмваме го най-несправедливо и достигаве до. Края - разочароващ, но не най-разочароващото нещо. Всъщност не е толкова нелогичен.
- Spoiler: show
- Илюзив Ман - естествено, че ще е индоктриниран, иначе как да обяснят защо е толкова тъп. Все пак неговата част в историята беше доста добре направена, не ми харесва, но е логична, а и имаме нужда от антигероя, за който целта оправдава средствата. Все пак би било яко, ако можеше ренегад Шепърд да се съюзи с него и края да е избор дали да го предадеш и сам да управляваш рийпърите или да му ги дадеш, например. Лапето - разбирам, че това е нещо като колективния разум на рийпърите, или поне VI на създателя им.
Но защо толкова тъпо бе. Това е основния проблем в цялата игра, но това си го знаете.
7. Финална оценка - висока. 9/10 ми се вижда честно или 8, ако си графична кучка. Да, финалът беше усран, но съвземете се бе хора, Био да не са богове, и те правят грешки. Отдавна не ги уважавам(щото са успешни, а ние българите, мразим по-успелите от нас, а и взеха много да приличат да едни други хипер успешни фейлъри от последно време наречени Близард), но точно тук не заслужаваха това, което им е изсипа на главата. Просто и ясно - ME е най-мащабния проект, сглобяван някога и, дори да не е перфектен, е най-доброто нещо, което може да се направи засега. За справка, проверете действителността. Да, Вещерът е с по-влияещи на историята решение, но Вещерът не трябва да се съобразява с решения от предишни игри, нито с отношенията с хиляда нпц-та(само с 400). Затова и най-голямото ми разочарование е от community-то и реакцията на целия интернет, включително и SD.
За който го е прочел до края. Бонус 20 точки към рединеса.