Котки, мррррррррр...
Moderator: Moridin
Къшоттамгадинопроклета-та гадинка в нас.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Женска е пък ;р
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Пухи се е разтегнал като ластик. По мързелив и лигав е и от куче.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Пробвай на жираф ;р
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Дребен разказ, непридружен от снимки, за последните подвизи на моя Божидар (или още Божидар Христинин Жеков по паспорт).
Моят Божидар разви буца на гърба си, подозирам заради това, че му бяха бити инжекции с антибиотик покрай безкрайния му и неизлечим цистит. Тоя цистит между другото е някво свръхестествено явление, неповлияващо се от лекарства и храна и по няква причина неубиващо животното вече трета година. Почвам да си мисля, че нашият си го поддържа и развива нарочно, щото знае, че ще бъде скопен в мига, в който е достатъчно здрав за това...
Та, буцата. Тя се разду бая, щото докато се направи логистиката селската ни котка да стигне до София на лекар при супер заетото битие на родителите ми, минаха месеци. И в крайна сметка се оказа, че трябва да се изреже половината животно в някаква доста сериозна хирургическа интервенция на стойност сериозната сума от 160 лева (това без парите за кръвните изследвания, рентгените и хистологията). Та отиват нашите и го оставят сутринта в клиниката в клетката, която му бях купила преди време. На клетката залепят лейкопласт, на който пишат, че въпросната е собственост на Божидар, а не на клиниката. Идеята е нашите да идат да си вземат квото е останало от котката вечерта, след като (ако) тя се е събудила.
Та отиват и заварват една много жалка гледка на един все пак жив Божидар, с обръснат гръб и огромен шев в средата на обръснатото, за който майка ми каза, че е правила по-красиви като е пълнила и зашивала зайци за печене. От шева стърчат две тръбички-дренаж, от които църцорят кръв и лимфа. На едната му лапичка стои забучен абокат. И нещастното създание гледа изцъклено и невярващо нашите, защото явно е мислел, че е изоставен завинаги. Гузен негонен бяга е това неговото - и аз да бях опикала всеки квадратен милиметър в една 240+ квадратни метра къща и аз щях да се съмнявам в добронамереността на стопаните й. Та, лекарите връчват котката на майка ми против касова бележка, за платена операция и й обясняват, че Божидар не трябва да бъде хранен него вечер, понеже изхвърля упойка и може да драйфа. Освен това й казват, че трябва да водят Божидар всеки ден за някви инжекции, които можело да се бият САМО И ЕДИНСТВЕНО в клиниката. Как ще стане тоя всекидневен преход на селската ни котка до София, не ми е ясно, но нашите се заричат, че ще го постигнат.
Та, закарват в къщи нещастната обръсната твар, барабар с църцорещите тръбички и прочее. Тя прекарва вечерта в максимална близост до хората в къщи, защото все още не може да се оттърси от страха, че може да я изоставят. Подминава водата си с презрение, реве за храна и получава купичка с прясно мляко. През нощта опикава маратонките на нашите и обръща не знам колко саксии на майка ми. И накрая сутринта успява да хване гората с всичките абокати и тръби, които висят по него.
Интересното е, че сега вечерта се е прибрал и всичкия дренаж висящ по него продължава да си виси необезпокояван, все едно кретена не е вилнял из целия вилает. Не си е разкъсал шефовете. Но си е пропуснал първата инжекция с антибиотик.
Изумителна котка. Може би най-интелигентната мъжка, която съм имала, не знам. Другите ми котки много бързо ги хваща липсата в суровия селски живот, ма тоя оцелява вече 4та година да му се ненадеваш. Но със сигурност е най-откачената ми котка. От малък си е луд за връзване, а на село съвсем е подивял.
Моят Божидар разви буца на гърба си, подозирам заради това, че му бяха бити инжекции с антибиотик покрай безкрайния му и неизлечим цистит. Тоя цистит между другото е някво свръхестествено явление, неповлияващо се от лекарства и храна и по няква причина неубиващо животното вече трета година. Почвам да си мисля, че нашият си го поддържа и развива нарочно, щото знае, че ще бъде скопен в мига, в който е достатъчно здрав за това...
Та, буцата. Тя се разду бая, щото докато се направи логистиката селската ни котка да стигне до София на лекар при супер заетото битие на родителите ми, минаха месеци. И в крайна сметка се оказа, че трябва да се изреже половината животно в някаква доста сериозна хирургическа интервенция на стойност сериозната сума от 160 лева (това без парите за кръвните изследвания, рентгените и хистологията). Та отиват нашите и го оставят сутринта в клиниката в клетката, която му бях купила преди време. На клетката залепят лейкопласт, на който пишат, че въпросната е собственост на Божидар, а не на клиниката. Идеята е нашите да идат да си вземат квото е останало от котката вечерта, след като (ако) тя се е събудила.
Та отиват и заварват една много жалка гледка на един все пак жив Божидар, с обръснат гръб и огромен шев в средата на обръснатото, за който майка ми каза, че е правила по-красиви като е пълнила и зашивала зайци за печене. От шева стърчат две тръбички-дренаж, от които църцорят кръв и лимфа. На едната му лапичка стои забучен абокат. И нещастното създание гледа изцъклено и невярващо нашите, защото явно е мислел, че е изоставен завинаги. Гузен негонен бяга е това неговото - и аз да бях опикала всеки квадратен милиметър в една 240+ квадратни метра къща и аз щях да се съмнявам в добронамереността на стопаните й. Та, лекарите връчват котката на майка ми против касова бележка, за платена операция и й обясняват, че Божидар не трябва да бъде хранен него вечер, понеже изхвърля упойка и може да драйфа. Освен това й казват, че трябва да водят Божидар всеки ден за някви инжекции, които можело да се бият САМО И ЕДИНСТВЕНО в клиниката. Как ще стане тоя всекидневен преход на селската ни котка до София, не ми е ясно, но нашите се заричат, че ще го постигнат.
Та, закарват в къщи нещастната обръсната твар, барабар с църцорещите тръбички и прочее. Тя прекарва вечерта в максимална близост до хората в къщи, защото все още не може да се оттърси от страха, че може да я изоставят. Подминава водата си с презрение, реве за храна и получава купичка с прясно мляко. През нощта опикава маратонките на нашите и обръща не знам колко саксии на майка ми. И накрая сутринта успява да хване гората с всичките абокати и тръби, които висят по него.
Интересното е, че сега вечерта се е прибрал и всичкия дренаж висящ по него продължава да си виси необезпокояван, все едно кретена не е вилнял из целия вилает. Не си е разкъсал шефовете. Но си е пропуснал първата инжекция с антибиотик.
Изумителна котка. Може би най-интелигентната мъжка, която съм имала, не знам. Другите ми котки много бързо ги хваща липсата в суровия селски живот, ма тоя оцелява вече 4та година да му се ненадеваш. Но със сигурност е най-откачената ми котка. От малък си е луд за връзване, а на село съвсем е подивял.
А аз си мислех че нашите са трудни.П.П. When you see it... you'll shit your pants.
http://www.youtube.com/watch?v=opGVNLImgw4
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests