Post
by Amelia » Wed Mar 11, 2009 8:49 pm
Въпрос на нагласа. Обяснението на нещата в един изумително прекрасен и сложен свят като нашия е безкрайно красиво и на мен ми носи повече възторг, задоволство и наслада от къвто и да е там продукт на човешката фантазия. Щото човешката фантазия е бедна (и по презумция би трябвало да е по-бедна от "божията фантазия", ако бог беше антропоморфен) и никога няма да може да създаде нещо толкова комплексно и многопластово, колкото това, което реалния живот ни предлага. Да не говорим колко безкрайно необятен е светът - човек никога няма да има капацитета да научи всичко. Имаме знание за няколко стотин човешки живота, а още не знаем толкова много неща. Можем да научаваме, откриваме и обясняваме нещо ново всеки ден, докато умрем и пак няма да сме изчерпали и 10% от наличното знание. Светът никога няма да спре да е интересен за индивида, щото индивидът има ограничен умствен капацитет и време на живот и не може да научи всичко. Рольо, не знам как може да си сляп за това. Обяснението на света, на бога, на квото там ти хрумне, не убива красотата, стремежите, изкуството и т.н. Обяснява ги само.