ShadowDance

Особеното при Мелисандра е, че тя наистина си вярва. Не използва своя бог като параван, зад който да си прикрие амбициите за власт и могъщество. Тя най-искрено вярва, че на света има добро и зло, има Светлина и Мрак, има Истина и Лъжа. И е действително убедена, че Станис трябва да седи на трона, че той е призван от бога, че това би направило света по-добър, по-светъл. Наистина вярва, че само така кралството ще бъде спасено. Не си измисля, че е видяла нещо в пламъците – убедена е, че го е видяла.
Друг е въпросът, че заради тази си вяра и убеденост е готова да изгаря хора и да пролива кръвта на малки дечица. Но пак, въпреки фанатизма си, е един от малкото герои, които са водени от по-големи идеали, а не от лични амбиции за власт или мъст.

Няма какво да е убедена - тя наистина вижда неща в пламъците, това е част от завръщането на магията и драконите - Торос също говори за това. А и по-нататък

Spoiler: show

Джон вижда с нея в пламъците през своята гледна точка

Иначе да - мотивацията й е искрена, просто методите й са брутални на моменти и не подбира - за нея вестеросите са си пушечно месо в голямата битка реално, дори Станис не е нищо повече от пионка с дадена семантика

На въпроса защо пророчествата ги няма в сериала - може би защото е тъпо да ги има? Принципно подходът "предсказано е, значи така трябва да стане накрая!" подхожда на по-наивното и по-детинско фентъзи.

Не бих казал, че това е вярно за точно тази поредица. Пророчествата са доста умело втъкани, доста неясни и често селф-фулфилинг. Определено са сред най-яките елементи в поредицата и е фейл, че ги няма (ОСОБЕНО това за Принца), но все пак все нещо трябва да се реже.

Ми не виждам що да е тъпо. В книгата тъпо ли е съществуването им и правят ли я по някакъв начин детинска и наивна? Въобще, квото вика Жоро. И разбирам нещо да е орязано, ама чак пък всичко...

Moridin wrote:Не бих казал, че това е вярно за точно тази поредица. Пророчествата са доста умело втъкани, доста неясни и често селф-фулфилинг. Определено са сред най-яките елементи в поредицата и е фейл, че ги няма (ОСОБЕНО това за Принца), но все пак все нещо трябва да се реже.

Точно селф-фулфилинг пророчествата са една от възможно най-досадните и изтъркани неща в фентъзи жанра. Колкото по-малко пророчества по принцип, толкова по-добре. Особено когато са за сирака-юнак, който ще спаси света

Spoiler: show

АКА Jon Snow the Super Special Snowflake.

Силно се надявам малоумното пророчество на Maggy the Frog за Церсей да го няма в сериала.

Според мен селф-фулфиинг пророчествата са си доста правилен подход, който - ако и клише - демонстрира човешката глупост нон-стоп, освен това са яки от логическо-темпорална гледна точка!

Пък и да не говорим, че Мартин досега успя да натири всички клишета във фентъзито да седят в ъгъла и тихичко да плачат. Много са си добре пророчествата в книгата пък.

Dr Horrible, личните амбиции за власт и мъст също са идеали. Всяка трайна идея, която човек си избира като ръководещ принцип, всяка дългосрочна цел, която си поставя, влиза в категорията на идеали. Не е добре да се губи обективната семантика само защото един вид идеали обикновено носят стигма за сметка на други, които по исторически и възпитателни причини са се утвърдили да носят тази дефиниция.

Та, общо взето, месианските претенции за идеали на Мелисандра я правят не по-малко егоист от Джофри, докато не стигнем до резултати, които наистина да ги оправдаят. Доста ми е интересно това, че наистина може да прави магия, а пък по-често предпочита да мами и заблуждава, за да постигне целта си.

Друго, което съм забелязал, е развитата й способност да омаловажава всичко, което другите мислят и говорят. Обикновено дори не си прави труда да отговори директно, а безцеремонно измества темата на разговор с нещо грандиозно и пророческо. първата й cреща с Аря примерно беше нелепа:

"You're a witch. You're going to hurt him ."
"I see a darkness in you... And, in that darkness eyes staring back at me" ...

Това е адската добра маневра да дискредитираш някого без да му дадеш възможност да отговори, да звучиш мистично и неясно с цел да привлечеш внимание и да вземеш пълно надмощие в един вербален дебат. Убеден съм, че пророчеството й ще се сбъдне, но също така не искам да ми убягва манипулативността й, която е също толкова важен елемент от вещерството й. Искам да намеря пряка връзка...

EDIT: Може би идеята е да се смеси фантастичното (истинска магия) с реалистичното (магията е измама). Хм.

Marfa wrote:Пък и да не говорим, че Мартин досега успя да натири всички клишета във фентъзито да седят в ъгъла и тихичко да плачат. Много са си добре пророчествата в книгата пък.

Па кои са тия "клишета във фентъзито"? И преди други хора са споменавали нещо такова.
Зомбитата не са ли клише? Мелисандра и двата бога не са ли клише? Warg-овете не са ли клише? Пророчествата? Да не ме разбереш погрешно, не казвам, че Играта е клиширана или глупава...

Моридине, защо ми е да знам как ще свърши определена история? Ако няма конкретна причина, не искам, така че и пророчеството не го искам.
Например Станис пусна 3 пиявици в огъня и каза 3 имена. Двама са мъртви, познай кой следва... Примерът не е достатъчно точен, но вярвам хващаш идеята. Третото име въобще не ме интересува и е на герой, който нито обичам, нито мразя - напълно безразличен ми е. Виж, ако Станис беше предпочел Денерис... ето това е интересно пророчество, защото предвещава нещо гадно да се случи на обичан герой. Но докато не заобичам 3тия герой или докато не го намразя... за какво ми е пророчеството? Като цяло съм против такива пророчества, изглеждат ми детски и в повечето случаи хич не са интересни; само ми спойлват и без това достатъчно спойлнатите истории...

LFbg wrote:

Marfa wrote:Пък и да не говорим, че Мартин досега успя да натири всички клишета във фентъзито да седят в ъгъла и тихичко да плачат. Много са си добре пророчествата в книгата пък.

Па кои са тия "клишета във фентъзито"? И преди други хора са споменавали нещо такова.
Зомбитата не са ли клише? Мелисандра и двата бога не са ли клише? Warg-овете не са ли клише? Пророчествата? Да не ме разбереш погрешно, не казвам, че Играта е клиширана или глупава...

Моридине, защо ми е да знам как ще свърши определена история? Ако няма конкретна причина, не искам, така че и пророчеството не го искам.
Например Станис пусна 3 пиявици в огъня и каза 3 имена. Двама са мъртви, познай кой следва... Примерът не е достатъчно точен, но вярвам хващаш идеята. Третото име въобще не ме интересува и е на герой, който нито обичам, нито мразя - напълно безразличен ми е. Виж, ако Станис беше предпочел Денерис... ето това е интересно пророчество, защото предвещава нещо гадно да се случи на обичан герой. Но докато не заобичам 3тия герой или докато не го намразя... за какво ми е пророчеството? Като цяло съм против такива пророчества, изглеждат ми детски и в повечето случаи хич не са интересни; само ми спойлват и без това достатъчно спойлнатите истории...

3-те пиявици на Станис не са пророчество, а по-скоро някакво заклинание.
Относно пророчествата, това за предречения принц, пророчествата на немрящите към Денерис не са напълно разтълкувани.

Фентъзи клишета:

Сиракът-юнак (или обикновеният човечец от народа), при когото отива могъщ вълшебник и му разкрива, че той е Избраният, Който ще Спаси Света от Злото.

Самото Зло е персонифицирано от една-единствена личност, която е склонна да носи гугла и да се хили със зловещ смях.

Добрите са красиви стройни индивиди със смели сърца и остри умове, Лошите обикновено са гадни пъпчиви орки, често пъти страхливи и с различни степени на умствена изостаналост. Трудно успяват да си завържат обувките без изричните напътствия на Хихикащото Загуглено Зло.

Накрая Добрият успява да победи Злото в единоборство, след което всички ядат, пият и се веселят три дни.
---------

И да - пиявиците никакво пророчество не са, а "кръвна" магия.

Още в моя пост казах, че пиявиците не са най-точния пример.

Накрая Добрият успява да победи Злото в единоборство, след което всички ядат, пият и се веселят три дни.

Хах, доброто винаги побеждава злото, защото историята винаги се пише от победителя...
Мартин се спуква от използване на клишета. Истината е, че няма никакво значение. За мен Бейлиш стана абсолютно клиширан мастърмайнд, за теб, Марфа, може би не, но и на двама ни е интересен. Пука ми, че е архитип, щом ми доставя удоволствие да го виждам на екрана.
Цитирам Трипа(по памет): "Всичко от библията насам досега е изписано."
С клишета или не, Мартин определено знае как да преплита историите и да изгражда героите си.

И кое точно му е клишираното на Бейлиш? Не питам, за да се съгласявам или не, просто ми е интересно за какво си се захванал.

Лоши новини за хората, които мразят пророчества.
http://io9.com/meet-the-new-characters- ... 662086/all
Забелязва се дефицит на Грейджой, обаче.