1. Теоретичните ми знания са на ниво "научно-популярно" - Уикипедия, прочетеното при begem0t, Григор Гачев, в раб-групата ни, при разговори с познати генетици и мол. биолози. (Не съм чел учебници по генетика.)Itilon wrote:Аз понеже общо-взето винаги се надявам на смислена дискусия също ще задам няколко въпроса към Калин:
1. Какво знаеш за генното модифициране като процес? Само един процес ли е или има различни? Според теб има ли фундаментална разлика между генната модификация и селекцията и - ако да - каква, ако не, защо? Чувал ли си за цисгенни и трансгенни организми?
2. Смяташ ли, че решенията по въпрос от сферата на научното познание трябва да се вземат от обществото или напротив от учените? Или има някакъв друг вариант?
3. Смяташ ли, че всяко конкретно мнение (особено) на човек с гражданска позиция и възможност да повлияе на околните трябва да бъде информирано такова - ако да, защо, ако не, пак?
4. Искаш ли ГМ храни да се отглеждат в България? Искаш ли ГМ храни да се продават в България? Имаш ли проблем с (да ги наречем) ГМ лекарствата? Впрочем всеки въпрос върви с по едно "защо".
Под "генетично модифициране" аз имам предвид директното внасяне на ген от един вид в друг вид. (Виждам съм и други дефиниции, затова уточнявам. Президентът на Европарламента Бузек например нарече генетично подобрения - чрез техниката precision breeding - ориз в Бангладеш "генно модифициран".)
Не зная колко различни процеса водят до това директно внасяне на ген. Зная за внасяне чрез вируси, чрез бактерии, чрез директен "обстрел" (gene guns), сигурно има и други.
Фундаменталната разлика между ГМ и селекцията е, че при селекция организмите, които осигуряват гените на новото поколение, са близкородствени, а процесът на размножаване е същият, който дава ново поколение в природата, а при ГМ може да се внасят гени във видове, които никога не биха имали поколение при кръстосване.
- Spoiler: show
2. Тъй като рядко решения от научната сфера засягат само научната сфера - смятам, че всяко решение трябва да се взима с участието на всички засегнати страни. Разпространението на ГМ култури засяга както всички потребители, така и околната среда - т.е. участие на техни представители в обсъждането и взимането на решение е задължително.
3. Задължително да е информирано - колкото се може повече.
ВАЖНО: Абсолютната информираност е идеално понятие, което на практика е непостижимо. Затова всяко мнение трябва да се стреми към постоянна сверка с натрупаните знания - и да подлежи на промяна, ако се появят знания, които изискват такава. Също като научните теории, впрочем.
4. Не искам ГМ храни (т.е. културите, от които те се произвеждат) да се отглеждат в България - обясних в отговора си до Amelia защо не вярвам в качествения контрол у нас и защо това би навредило на потенциала ни (огромен) като производители на екологично чиста храна и туристическа дестинация.
Нямам против ГМ храни в магазините, стига да са добре етикетирани. Нещо от тоя род:

(Е, не можах да се сдържа...)
Имам проблем с ГМ лекарствата дотолкова, доколкото имам проблем с всички фармацевтични продукти. Тоест - нямам специфични проблеми с ГМ лекарствата.
...За днес толкова смогнах.
П.П. И от мене въпрос: доколко е валидно долното описание на процеса на внасяне на гени? Може ли Amelia (или друг човек с опит в областта) да извади на едно място само верните обяснения? Моля и за препратки към научнопопулярни материали, които дообясняват процеса на внедряване на гена. В частност, интересува ме доколко мястото на внедрените гени може да се управлява точно и доколко е случайно.
Веднага ще ти кажа една убийствена разлика между селектираните и ГМ растения. Първите притежават хармоничен геном, който не излъчва в околната среда активни генни структури и няма нищо общо с изкуствения начин на промяна в генетиката на организма. ГМО, поради непознаването на работата на генома от страна на науката, притежават внедрени на случаен принцип генни структури, чиито ефект и място на свързване имат чисто хазартен характер. При тях не може да се говори за хармоничност на генома, което е основен принцип в развитието на клетките. Всички генни аномалии в процеса на делене на клетките и образуването на гаметите се изрязват и отстраняват. Генома на клетката е изключително сложна информационна машина, разделена на няколко дяла. Единият, много важен дял е нещо като хард-диска на компютъра, на който са записани цялото еволюционно, а също така и индивидуално развитите на организма. В него има копия на всички гени, които отговарят за биохимията на организма. Следователно голяма част от генните структури имат повече от едно копие. Другият дял от генома, който можем да оприличим с оперативната памет на компютъра отговаря за метаболитните процеси в организма. Да, но както споменах преди, за да работи постоянно този дял и за да може да се предава в следващото деление на клетката, той трябва да има копие в твърдия диск на клетката, защото по време на делението се спазва принципа не само на хармоничността, но и този на автентичността на генома и всичко, което не е записано в този хард-диск се изрязва и отделя. Същото е и при образуването на полените като полови клетки на растенията. При ГМО се внедрява на случаен принцип генна структура единствено в оперативната памет, което дисхармонизира генома. Все още науката не е в състояние да внедри два идентични гена на точно определени места, единия в оперативната памет - като работен ген, а другия в хард-диска като копие, защото просто не знае в коя част се намират тези два дяла. Именно за това съвременните ГМО са несъвършена технология, която компрометира и генното инженерство. Поради липсата на копие в хард-диска рекомбинантните гени се изрязват в следващите поколения или след гаметогенезата и отделят в околната среда. Те са активни генни структури, имащи вредното свойство да се прилепват на произволни места в генома на други организми както в хоризонтално, така и във вертикално направление и да предизвикват непредвидими последици в състоянието на организмите. Те имат поведението на вируси и способността да заразяват.