Вчера го гледах и аз, така че като голям почитател на поредицата чувствам за свое задължение да споделя мнението си с вас.
Най-напред цялостното впечатление: Филмът доста ми хареса с изключение на някои
конкретни и много лесни за изброяване забележки към екшън сцените, подобни на които съм имал единствено към "Храмът на обречените". Вярно е, че събитията във филмите за Индиана Джоунс на места са доста хиперболизирани или бутафорни, но си има някои граници на физиката и логиката, които е по-добре да не бъдат прекрачвани, защото последвалото впечатление е по-скоро леко дразнещо и защото бутафория и зрелище без особен смисъл има във всички последвали имитации и инспирации като "Мумиите" например. Индиана Джоунс винаги се е отличавал с добър сюжет на фона на реалистичен екшън, поради което зрителите все са си мислели, че с малко повече физически упражнения и четене на исторически книги ще заприличат на Инди

Това още повече важи за ерата на дигиталните спец-ефекти в киното, които претърпяват революционни промени в рамките на няколко години и единственият начин един филм да се задържи на върха, е да не ги пре-експонира, а да ги комбинира с много стабилен сюжет.
Но да карам по ред. На най-важният въпрос - беше ли това филм за Индиана Джоунс? - моят отговор е твърдо "да". Това беше Инди - с камшика и шапката, това беше Стивън Спилбърг - зад камерата и това беше Джон Уилямс - зад диригентската палка (как се е справил - малко по-долу). Стилът на старите филми е запазен и се усеща буквално навсякъде, а от това по-важно няма. Индиана Джоунс си е Индиана Джоунс с наглата му усмивка, с желязното спокойствие и самоувереност, с неговите си шеги - разбира се много поостарял и съвсем малко помъдрял. Екшън сцените са напрегнати и заснети в мащаб, с ясна визия, с натрупване на напрежението, с голям вкус и класически професионализъм в стар осемдесетарски стил. Сетингите са перфектно изпипани до най-малкия детайл - грандиозни и впечатляващи, с максимално за изискванията на сюжета архитектурна достоверност, с подобаващото creepy усещане, пролазващо иззад всеки ъгъл.
Музиката, обаче, наистина е с идеи назад. Не че съвсем отсъства или не е добра - тя би била достатъчна за всеки приключенски филм, но при Индиана Джоунс сме свикнали да очакваме много повече. Във всяка от старите серии имаме поне по няколко мелодии, които всеки с малко музикален усет може просто да запомни и да си тананика - те са толкова силни като звучене, красиви и запомнящи се, че създават около една трета от усещането във филмите. Тук такива мелодии просто липсват - слушах саундтрака доста пъти преди да гледам филма, защото харесвам такъв тип музика и Уилямс ми е любимец - истината е, че в крайна сметка доста ме зареди, но е значително по-слаб от предните и със сигурност далеч не толкова емблематичен.
След като изказах силно положителното си мнение за екшън сцените, за да не навлизам в подробности, ще изтъкна какво не ми хареса -
- Spoiler: show
- Това са най-вече маймуните и мравките. Не толкова, че маймуните скачаха след Мът и уж му помагаха, а лекотата, с която той летеше от лиана на лиана. Да се беше запънал поне веднъж, да му трябваше допълнителен тласък, да беше паднал някъде, а то човек остава с впечатлението, че цял живот е прекарал по дърветата в джунглата. Хищните мравки и още повече малкото квадратче, което образуваха около черепа - дразнещо и твърде нереално. За атомния експеримент няма да коментирам - нека някой физик да изкаже преположение. Останалото е в рамките на допустимото - На Индиана Джоунс му се полагат малко по-невъзможни каскади отколкото е правил преди и освен това нали никой не очаква, че случайно може да се убие през колкото и водопада да падне
Сюжетът беше напълно приличен - извънезмни в комбинация с древни загадки - повече от приемливо и типично като за Инди, според мен. Сцените накрая - забележително красиви и силни. Наистина се вълнувах. Забележките ми тук са следните. Ако някой може да ми разясни, моля да заповяда:
- Spoiler: show
- Не остана ясно какви сили обхващат черепите и защо привличат метали, какви са психическите им възможности - "говореха" ли си с Инди и те ли разбираха какво на кого да кажат?
Никак не разбрах защо Оксли е върнал черепа обратно в гробницата, но още по неясно ми стана как когато е бил пред храма не се е сетил какво и как да разбива, а после ей така му дошло на ум в лудницата. И загадките със стиховете той ли ги беше измислил или идваха от другаде.
Някои от тези неща ще се разберат на второ гледане, предполагам.
Краят на злодеите - до болка типичен за Инди сериите. Надявах се Ирина поне да изчезне в космическия кораб, както руските военни и да не се разбере какво се случва с нея. Същото се отнася и за Мак. Оксли беше леко досаден.
Хуморът във филма също беше много готин, а последната сцена размазваше, но истината е, че се натъжих. Натъжих се защото виждах колко е възрастен Индиана и дори по време на сцените с преследването в джунглата той често свиреше втора цигулка. Приключението с него е пред своя край и самата идея, че бъдещи филми са почти невъзможни или ако ги има трябва да бъдат направени веднага обвързва всичко с един болезнен избор и с представата, че времето на Инди, както всичко хубаво, безвъзвратно свършва.