ShadowDance

Лично мен огромната популярност на Urban Fantasy жанра и конкретно стотиците клонирани вампирски поредици силно ме озадачават.

С удоволствие бих прочел една статия в списанието, макар да подозирам, че от екипа не са от най-запалените фенове на този тип. Интересно ми е какво изпускам и дали предубедеността ми към подобни книги е основателна.

Какво във всеки жанр има силни и слаби неща. Статията е замислена от бая време, но върви бавно по обективни причини.

Jim Butcher и романите му за Хари Дрезден ги препоръчвам с две ръце. Всяка следваща е по-добра. Анита Блейк в първите 6-7 е добра, после стават едни ми ти оргии. Charles de Lint има много добри неща. Patricia Briggs и серията и за Мърси Томпсън са също прилични. Проблемът на жанра е в прекомерно дългите поредици...

Синът на Набоков издаде недовършения роман на баща си - The Original of Laura преди дни. Интересно ми е дали въобще става за четене.

Е, Набоков е За четене поне ще става със сигурност. Дмитри Набоков се справя прекрасно с управлението на литературното наследство на баща си.

Доколкото разбрах, по-малко от 1/4 от него е реално написана, останалото е под формата на бележки.

Еми, 1/4 Набоков си е 1/4 Набоков. Сюжетно сигурно някак я е вързал Дмитрий, баща му никога не е бил най-сюжетният автор. Но е факт, че кой знае дали е успял да наподоби стила на баща си - щото писанията на Набоков са 99% стил, тъй че...

Не, не го е дописвал май. На мен лично ми е странно защо не се е съобразил с молбата на баща си да унищожат романа. Недовършената книга е гадно нещо.

Щото литературното наследство на един велик писател е по-важно от личните му желания. Ако беше обратното, нямаше да имаме Кафка въобще, както и нито една от пиесите на Шекспир. Романите на хора като Набоков не са само за да им се кефи средният читател все пак, те попадат и в общия световен културен фонд.

Набоков не е искал да се унищожи всичко написано от него като Кафка, а само недовършените му неща. И е разбираемо, мисля. Доколко става дума за запазване на културно наследство и доколко за меркантилност е въпросът всъщност.

Еми да, ама обвинението в меркантилност винаги е твърде елементарно, освен ако не става въпрос за следсмъртните албуми на Майкъл Джексън примерно. Набоков никога не е бил бестселър. Дмитрий се е трепал над тоя роман (както и над преводите на разказите на баща си), само за да спечели някаква мизерна сума пари, без която определено може? В смисъл, Дмитрий е една твърде по-интересна личност от баща си (освен в литературно отношение естествено) и от млад е бил напълно финансово независим. Да положи толкова труд буквално за няколко лева повече ми се струва малко тъпо. В семейство Набокови подобни неща винаги са били въпрос на чест, а не на пари, доколкото съм запознат с историята им. Ако беше въпрос на пари, щяха да спастрят нещо полуиздаваемо от тоя роман още веднага след смъртта на Набоков, със сигурност щеше да е по-успешно.

А може да чувства и някакъв дълг към почитателите на баща си, както семейството на Голдинг, което публикува "Двойният език" без да е завършена.

Нямам лични впечатления от семейство Набокови. Не смятам обаче, че романът няма да е печеливш, още повече заради драмите ще го издам ли, няма ли да го издам. Набоков не ли доста популярен автор всъщност? Романът не се издава дълго време, защото съпругата на Набоков въпреки нежеланието си да го унищожи, все пак донякъде се е съобразила с волята на мъжа си. Може естествено синът му да има съвсем благородни подбуди, де да знам. Казвам само как на мен ми изглеждат нещата.

Ето нещо интересно - българска фентъзи трилогия ( или за момента така и се надяват хората ), мисля че основно насочена към young adult-а, и силно напомняща ми една великолепна и недовършена трилогия на Весела Фламбурари - Мина и магиите...

Страната на сънищата - от Юлия Спиридонова

http://www.helikon.bg/books/11/643827_s ... techo.html

Книга първа от българската фентъзи трилогия "Страната на сънищата"

Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря – млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо.

Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега – малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика й до лодката:

– Попътечо, любими попътечо!

– Попътечо! – повтори след нея Иво и ... се събуди.

Страната на сънищата и нейният народ – попътечовците, са останали без крал. Наследникът е изчезнал. Зловещата Сянка с армията си от кошмари се опитва да завладее не само земята на попътечовците, но и света на хората.

Няма по-важна задача за стария магьосник Фърн Руис от тази, да намери малкия принц и да го върне в Страната на сънищата, защото само той може да спаси своя народ.

WTF е попътечо?

Delegat wrote:WTF е попътечо?

И аз тъкмо това се чудех - на мен ми е почти непроизносимо

Звучи ми като някой, който много пътува, броди по разни пътеки, може би и в абстрактен смисъл.

Ама от този откъс не става недвусмислено ясно, факт. Може би го обясняват по-нататък.