A Game of Thrones (HBO) [SPOILERS FOR THE SHOW]

[Amikae]

Ето как се представя България, любимата ни Лина Хади и американските лицемерни ток шоута.
https://www.youtube.com/watch?v=v1hJ0ffk9QM

Как точно искаш да се представя? София е гаден и мръсен град, и е истинско олицетворение на скапаната ни държава.

И на мен щеше да ми е досадно на нейно място.

[Amelia]

AAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAA!!!!!!!!!!!

Започна се!!!
Адски ударно начало на един много обещаващ сезон. Хайлайти - Оберин Мартел, Джейми Ланистър и Хрътката и Аря. Искам още ей сега веднага!

[AlDim]

Страхотно начало на 4-ти сезон! Особено финалната сцена изби всичката риба. Хрътката + Аря = уин! Останалите сцени също бяха много яки. За разлика от предишните сезони тук нямаше прекалено прескачане между персонажите с цел "сетъп" на новия сезон - просто си върви все едно трети сезон не е спирал. Джейми се оформя като особено култов образ, нямам търпение да видя какво ще прави по-нататък.

п.п. Btw след това:
https://www.youtube.com/watch?v=SVaD8rouJn0
вече не мога да погледна Джора Мормонт, без да се сетя за "Lord Friend Zone"

[Moridin]

Евала

[Jester]

Много добре беше най-сетне показана главната мотивационна сила за това как Сърсей действа в живота. Решенията ги взима емоционално, а не разсъдъчно, защото има attachment issues: майка си, Джейми, Джофри. Когато брат й почва да изтъква обективни причини за залавянето му, те се срещат със стена. Единствената истина за нея е, че тя е била изоставена и рационалните доводи не я жегват. Оттам отмъстителната злоба, чрез която прави връзка с повечето герои, оттам параноята, която се гради на фиксация към вътрешни проблеми и естествено оттам грешните решения, които взима и редовно й пречат да играе Играта на Тронове.

Марджъри пък изобличи карикатурния позьорски характер на Лейди Олена с едно изречение и това също ме изкефи. Бабичката умее да казва НЕ на всичко и да те затапя без минимално чувство за умереност и адекватност спрямо задачите, които трябва да върши в позицията на пасивен политик. Много се забавлява тая бабка направо.

Понякога се чудя защо всички персонажи в Троновете са толкова хомогенни откъм характеризацията си. Имам чувството, че всеки един от тях е един определен типаж, който трябва да доказва един определен атрибут и да го преповтаря наново (Stannis - justice, Lady Olenna - no, Cersei - envious abandoned cunt, Joffrey - sadistic pervert, Arya - idealistic warrior, Melisandre - mysterious witch, Jon - outcast, Tyrion - hedonistic cynic, Daenerys - blossoming madness for power, etc) Айде, с последната асоциация може би доста опростих образа, но все по-ясно се усеща как Денерис не обича да й се опъват, защото желанието за власт расте. Често ти се навира в очите негъвкавият начин на разсъждаване на героите. Дори мега манипулаторката Марджъри се опира на едно умение - единственият начин да постигне целта си (за нея) е да се превърне в огледало на чужди желания.

Само Варис и Бейлиш са с доказани реакции, които реално отразяват конкретната ситуация, с която трябва да се справят, а не се ограничават да вършат едно и също като другите.

[Trip]

Бая мешаш според мен първостепенни с второстепенни герои, като начало.

Колкото до по-важните, Станис показа предостатъчно вътрешен конфликт досега, Аря не знам какви идеали точно демонстрира, Джон също не разбирам как се вписва в хомогенен outcast, Тирион дори в новия епизод нищо общо с хедонизма и цинизма нямаше, Денерис още в първата сцена беше обратното на стереотипа, в който я вкарваш, а останалите са второстепенни герои, които не е задължително да са три-пет-шест-планови така или иначе. И изобщо, разбирам кефа от това да хванеш герой и да му намериш що-годе пасващ етикет, но "що-годе"-то е бая голяма част от определенията на всички герои в тоя сериал. Достатъчно майсторски е заснет и достатъчно майсторски използва средствата на визуалния медиум, за да покаже дори в една сцена повече от една страна на даден герой или да вмъкне колебание в удобната обобщаваща оценка.

[Amelia]

Напълно съгласна с Трип. Главните герои са много добре развити и са доста далече от "типажи" и хомогенност. Тоя сериал е антиклишето направо. В общи линии на всеки персонаж може да се направи реалистичен психопрофил и честно казано съм виждала реални хора с по-малка комплексност на характера от тея фиктивни човечета. Станис никога не съм го възприемала като особено справедлив - по-скоро като няква темерутлива пионка с въжделения за власт, хваната за червените фусти на Мелисандра. Напоследък почна да гори хора на клада, щото не се кефят на червената му вещица. Ква справедливост е тва? Къде е идеализмът на Аря? Откакто убиха баща й тя се превърна в малко летално социопатче, обзето от желание за мъст. И се влошава със свръхзвукова скорост. Денерис пък е толкова разнообразен характер - тя е и владетел, и освободител, и майка, и палач, и любовница, и войн. И развитието й не е спряло до тоя момент - постоянно показва няква нова фасетка от себе си. Церсей ми изглежда по-проста като поведение, но и тя е доста отвъд envious abandoned cunt. Нека напомня отношението й към собствените й деца, например. Или това, че иска и тя барабар Петко с мъжете, ама мъжете не й дават. За мен основният й проблем със света е не че някой я е зарязал, а че от малка са я вкарали насила в калъпа на женското поведение и сега тя трябва да е на милостта на мъжете около себе си, които или злоупотребяват с това (като баща й, който я ползва като няква валута в бизнес сделка), или не си вършат работата като мъже (примерно хойкат й и се пропиват, хващат ги в плен, етц.). Само че понеже има повече гордост отколкото мозък, тя не си дава сметка, че НЯМА нужните топки и акъл, за да е наравно с мъжете в тая битка и затова се напиня за някакви работи и се проваля постоянно. Въобще, изобщо, рядко качествени и многопластови персонажи, особено като се вземе предвид за къв жанр си говорим тук.

[LFbg]

Понякога се чудя защо всички персонажи в Троновете са толкова хомогенни откъм характеризацията си.

Не се чуди, книгата трябва да се продава. Марто е голям търговец. Телевизията го е научила поне на това.
А за Амелия - аз не виждам просто къде е конфронтацията между това героите да са архитипове и да са добре развити. Ето, че ти сама откри архитипа на Аря. Тирион е създаден да бъде любимеца на публиката, Джайми също се бори за тая титла - лошото момче с добро сърце и т.н. Церсей е Ферхунде, Тивин е типичният бадас глава на семейството, Денерис е олицетворение на архитипа за млада, красива, искрена, влюбена, блабалала... царица; Джора е смелият рицар, който е влюбен в нея, но никога няма да я има; Дарио(актьорът е сменен, втф?) е лошото момче, по което тя да се увлече. Още да продължавам ли? Това са базите на героите, всичко друго е хвърляне на баластра(подправки) отгоре.
И айде сега "рядко качествени и многопластови" Просто ти харесват героите, там е и идеята на Мартин, да създаде за всекиго по нещо. Искаш да видиш на екрана един герой по две причини - или го мразиш в червата, или го обичаш. Това е. И аз харесвах Джакен, но Джакен никого не е бил и близко до многопластов герой. Нито пък Тивин Ланистър е многопластов, нито Джофри е многопластов, нито Станис, нито Мелисандра...

Офтопик
Имам чувството, че в книгата героите са едни, а в сериала са съвсем други. Бутвали са ми се струва, за да я направят по-интересна за екран...
Поздрави.

[Jester]

Бая мешаш според мен първостепенни с второстепенни герои, като начало.

Може. А защо трябва да има такова строго категоризиране на първостепенни и второстепенни? При такъв епичен ансамбъл как се очертават тези граници въобще? Ясно, че Донтос примерно съществува, за да покаже интеракциите между Джофри и Санса, а сега и за да задвижи напред cюжета. При стриктно отделяне на първостепенни и второстепенни герои трудно ще се постигне консенсус за това кой кой е.

Аря демонстрира идеализъм още от началото на книгите/сериала. Рязкото разделяне на добро и лошо, умно и глупаво, силен и слаб за мен е идеализъм, тъй като изхожда от убеждението, че има някакъв идеален свят, в който да съществуваш. Така лесно можеш да поляризираш ценности. Редовно съм я следил как крайно и бързо прави оценки на ситуации или герои, спасявайки се впоследствие точно заради безпощадното делене на + и - Примери - с Горещата Баница , Гендри, Хрътката. Осен това в един от трейлърите чух това от нея: "Nothing isn't anything. Nothing is just nothing", което пък е обърната форма на идеализъм. Това са ми разсъжденията, свикнал съм вече да прибързвам и да добавям материал май. Ще видим.

За Денерис и Тирион се изказах обобщаващо, да. И май наистина има някакъв кеф от това да дадеш етикет на героите, защото ги прави по-завършени и лесни за оценка с риск за грешки. Последното не виждам защо го намесваш, тъй като въобще не обсъждах визуалните похвати. Да, няма как да ги отделиш без да загубиш късче истина, но конкретно можеш ли да ми дадеш пример за колебание в обобщаващата ми оценка, което да е вмъкнато чрез камерата? Не мога да се сетя.

[Jester]

Бтв, не отпращам негативна критика към сериала. Просто размишлявам върху типологизирането. Даже съм склонен да повярвам, че е в реда на нещата, тъй като в реалния живот не бих казал, че не срещам същата поведенченска еднотипност при повечето хора.

[Jester]

Да, Амели, или явно имам високи критерии, или съм сляп Ха

Церсей ми изглежда по-проста като поведение, но и тя е доста отвъд envious abandoned cunt. Нека напомня отношението й към собствените й деца, например

Обратната страна на монетата. Точно тази нужда да бъде физически свързана с Джейми или децата си я осакатява от трезва преценка колко важно е нейното его в съпоставка с по-голяма група от хора. Оттам отмъстителността и наглостта. Тук сигурно ще ми се изсмеете, но бих продължил да се аргументирам, ако на някого му е интересно.

Ами пак е спорно кой е основният проблем. Според мен е и смъртта на майка й, и позицията й на жена в свят на мъжка власт Това че изглежда все едно гадая е само повърхностно, тъй като много лесно може да се намери корелация между силното привързване към Джейми и Джофри и липса на връзка с обекта майка.

[Trip]

Подсмихването на Джейми в края на първата сцена с баща му, в която старият ужким го смачка и унижи, е такъв похват. Цялата жестомимика в сцената им с Бриен също. Но така или иначе, който както ще да гледа. Аз обичам да следя за разнообразие и многостранност, особено в неща, засенети/написани, така че да ги насърчават. Други обичат да си дават малко или много ясни отговори. На всекиму според потребностите, дет се вика.

Визуалните похвати да не ги имаш предвид в сериал, особено такъв, е като да не имаш предвид прозата в литературата. Не е като да не сме го говорили сума ти пъти. Цели философски течения има 20-и век за това как конкретиката оборва и подкопава генерализациите в изкуството на всяка втора крачка.

[Jester]

А аз не мисля, че съм казал нещо, което да твърди, че не ги имам предвид. Просто не съм достатъчно компетентен още, за да говоря обзорно за тях. Може и да нямам навика при дискусия, но определено съм го култивирал при самото гледане.

Това с Джейми е пример, който подкопава обобщенията ми? Аха, понеже конкретно може да се проследят емоциите във всяко движение и гримаса аз не мога да си извадя общ тип от всичко това?

[Trip]

Естествено, че можеш, и го правиш. Достатъчно е само да си пренебрегнал достатъчно детайли, за да ти паснат останалите на етикета. Независимо видял ли си ги, или не, независимо дали е възможно да се проследят, или не. И по някаква причина държиш да обясняваш тия неща, все едно си стигнал до някаква "истина", валидна за някого другиго, освен за теб.

Както казах, очевидно гледаш с идеята да типологизираш. Аз гледам с идеята различни фасетки от героите и поведението им да си съжителстват в главата ми и между тях да прескачат някакви искрици, които ми носят удоволствие. Оттам, където стоя, твоята позиция ми се струва обречена на "удоволствието", което човек изпитва, като си мисли, че е над нещата, щото е успял да ги категоризира. Не е моят тип кеф това.

[Jester]

LFbg,

Не мисля, че Тирион е създаден, за да бъде любимецът на публиката. По-скоро реакцията е такава, тъй като по-голямата част от публиката проектира собствените си разбирания за куулнес върху героя и след това изпускат нюансите. Това със сигурност не е сериал, който се опитва да е комерсиален за сметка на творчеството. Просто е комерсиален, защото успява да задоволи определени очаквания на голяма група хора. Тва, че те виждат само дотам, не е проблем на създателите.