ShadowDance

Layers of Fear - horror walking simulator, в който играеш полудял художник, бродещ из изкривена хорър версия на къщата си и опитващ се да нарисува последния си шедьовър, докато бива тормозен от призраците на близките си, и от собствените си психози. В началото започва супер линейно, но с времето се появяват все повече и повече optional плашенки, пъзели и кръстопъти, комбинацията от които определя кой от 3-те ending-а ще получите накрая. Играта е кратка(~3 часа за първо изиграване) и носи на преиграване, докато видите всички ендинги и collectable-и. Плюс е и бързото темпо - пъзелите, където ги има, са лесни, а истински death state няма, така че играта по никакъв начин не забавя прогреса. На практика ако просто натискаш W може да speedrun-неш кампанията за под час. Разчита твърде много на jump scares и startle-ing, но пък за сметка на това е доста оригинална в подходите си и до края успяваше да ме изненада с някакъв нов начин да ме стресне. Историята става, но не е нищо особено.
7/10

Има някакво dlc от гледна точка на дъщерята на художника, ще го прецъкам и него.

@Martix , така и не успях да им довърша Observer-а на пичовете, въпреки готините детективски механики и чудесна атмосфера. Може би бъговете и "безличният" (може и да е търсен ефект, знам ли, трябва да довърша играта и да видя ) войс-оувър на Рутгър Хауер ме отказаха.

Layers-а, колкото и да ми е привличала вниманието (трейлъри и геймплей видеа), ме отблъсна точно с елементарните си джъмп скерове. Но щом историята не е нищо особено, тогава с чисто сърце мога да си я скипна и да събирам (психически) сили за Обзървъра.

п.п. за жалост, отзивите за последната им игра (Blair Witch) не са много възторжени, а толкова исках да бъдат; не че няма да я пробвам, де.

Observer е на същите пичове? Трябва да я пробвам значи, стои ми в epic store акаунта от известно време (epic по коледа колко игри раздадоха безплатно, не е истина). Ако не друго, графиката и звука при Bloober team са на ниво, а и сетинга звучи интересно. Киберпънк хорър? Да моля!

Няваксах някак до 5-та книга на Dreamfall ама мноого дразнещи похвати ползват за да ти забавят темпото на игра и да се луташ тия мискини. Иначе историята хем уж мистична ама простичка, хем те държи. Зема си припомня старата игра, от която помня само, че беше нека култовост навремето и нищо друго.

На 70% съм (така показва сейфа, каквото и да означават тези проценти) на Jedi Fallen Order и играта има много повече минуси, отколкото обратното. Приятна е, може би най-добрата стар ворс игра последните години (десетилетия ), учудващо целият миш-маш от всичко де що има търд пърсън механики работи прилично, но играта е адски неполирана откъм геймплей, което особено личи при битките.

Това, което най ми бърка в здравето - адски много лаг и дропване на фреймрейти. Играя на базов пс4 (май бях чел някъде, че от трите кочини [пеце, ексбокс-базов и плейстейшън-базов], на сони на конзолата нещата са най-зле, откъм производителност) и си е евало фара - битките чат-пат насичат (а вразите чат-пат се дисингейджват от битката и си циклят като най-големите ботове от време оно), лоудингът е потресаващо дълъг (да, дори повече и от на Контрол), риспоунът на вразите е бъгав та дрънка (или се появяват след тридесетина секунди от нищото или "падат" от небето на топка), текстурите от една местност в друга се зареждат последователно (и това не важи само за филд ъф вю-то), понякога изчезват и после пак се появяват, а даже на едно място на Кашиик, докато си ходиш и играта забива за 10-15 секунди, за да може да лоудне чекиите си (поне да бяха сложили някакъв убит коридор, да не се вижда толкова явно). Графиката не е кой знае какво (сравнена с Ънчартед 4 или Райз ъф Тумб Рейдър, примерно), а играта е 50-60 гъби. Лагът и бъговете направо ме съсипват.

Главният чиляк е няма такъв абен джинджър Арчи с възможно най-нефелното име - Кайл Кестис. Кестис, баце!

Всички стормтрупъри (без изключение) са абни на брус. Играта я разцъквам на jedi master (третата от четири трудности и, според мен, това е била желаната трудност на разработчиците, но са добавили предните две за днешното мрънкящо гейминг поколение) и трупърите са най-абната гад от всички в играта. Комбат геймплейа е някаква мешавица между дарк соулс, секиро и хак енд слаш, и бидейки такъв, понякога работи добре, но в други случаи - ич. Уж механиката на парирането му е "по-пипната" от на Секиро, но имплементирана в подобен геймплей работи 50-50. Трудни босове няма. Реално, най-трудният до момента ми беше най-първият (един жабок), докато все още учех механиките на играта, а се изтипосах при него почти веднага след като започнах.

Като цяло, комбатът е фън (въпреки, че някои от лайтсейбър скиловете са абни и тъпо изпълними), форс-пуш и форс-пул са адски зарибени и с тях правиш доста солиден и цвилещ мармалад. Уменията се придобиват досущ като в Control, но тук са под формата на флашбеци, целящи възвръщане на паметта. Като разбрах как се придобиват новите умения и, кога точно се получават, когато ми дадоха форс-пула и дабъл джъмпа ручах като хлапе от кеф.

Експлорейшънът (използването на различни умения едновременно е пюр фън) и пъзелите са типичен Ънчартед-Томб Рейдър-Принца на Персия, но уви без находчивостта, която представляваше планетарния пъзел в Сандс ъф Тайм. Картите на четирите (намерени до момента) свята са разнообразни и добре направени под формата на холограми. Метроидвания елементът е хубав, когато не се отнася до връщането само и единствено, заради някакъв сандък, който предлага поредния тъп скин. Като цяло почти всичките кълектъбълс не струват, освен някой и друг цвят на BD1 (в пъти по-якият робот, отколкото простотиите в последната трилогия) и някое пончо на Кестис-а - на различните планети играя с различни цветове и се получава готино блендване с флората.

Историята е прилична (най-доброто от епизод 3 насам; и доста блъска на такава, подходяща за Томб Рейдър игра) и изобщо не дразни, че е позиционирана между епизоди 3 и 4 (особено в сравнение с Рогу Уно). Секънд Систър-а е адски готин вилян.

Respawn са направили страхотна Стар Ворс игра, с нужното количество експлорейшън и комбат, използващ лайтсейбъри и силата, но като игра Jedi Fallen Order е средняшка и недодялана, и на пичовете е трябвало да им се даде повече време да я полират, защото когато са наблъскани толкова много елементи, резултатът винаги ще е хит енд мис.

Te респаун са единственото студио в последно време, което да отсрамва ЕА. Въпреки че се изложиха с монетизацията на Апекс лигендите. С тва на ум, тоя стар варс едва ли ше го тествам. Да видим дали втората игра ще има повече време за ошлайфане. С тава на ум, мега зарибеното и куул ревю. Малко като от пред блока у Младост 2, което му дава допълнителни точки куулнес и неостаряващ чар. Ма бая се смях нема а си крива душата.

Jedi Fallen Order си остана твърда 5,5 (по десетобалната). Безсмислено е да говоря повече за осакатената техническа част, спорната режисура и hit-and-miss геймплейя, просто защото не съм се радвал толкова на Стар Ворс нещо от Епизод 3 насам, а играта солидно достави.
Оказа се, че не само може да се напише адекватна история между епизоди 3 и 4, с хубави персонажи, която да получи и страхотен завършек, но и да си остави широко отворена врата за продължение, което с радост бих играл.

Тематично, най-накрая, по-сериозно (минах лятото ), подхванах The Last of Us. Въпреки, че знам цялата история и геймплейът е леко "дървен" (не по-убит от Ънчартед 3, де), и нпс-тата адски досадно ти се навират в краката, и ти препречват постоянно пътя, атмосферата, саундтракът, персонажите и най-вече диалогът са прекрасни.

The Last of Us (+Left Behind) е егати сълзливата игра. Нолан Норт, Трой Бейкър и Ашли Джонсън са просто феноменални. А музикалният скор направо ме съсипва - https://www.youtube.com/watch?v=STyGc4rMOeo


п.п. едно много хубаво мейкинг видео (което го има и в самата игра, след като я превъртиш) - https://www.youtube.com/watch?v=yH5MgEbBOps

п.п.п. краят на май е толкова далеч.

п.п.п.п. и тематичните отварящи надписи - https://www.youtube.com/watch?v=pyHi6H6LmKs

RUINER - стандартен екшън, увит в лъскава cyberpunk опаковка. Готина игрица, но много кратка бре, и половината босове са рециклирани. Опаковката е бая лъскава обаче - визуално и звуково играта кърти (като за инди игра).
7/10

Няма такава бъгава, отвратително грозна и изключително дървена игра като Conan Exiles. Сигурно няма и толкова тъпа сървайвъл игра като нея. И цялото нещо е към 100 гъби. Баси, ако бях дал пари за нея, със сигурност щях да се самообеся.



п.п. поцъках няколко часа Mad Max и играта е фън, обаче тези репетитивни луут сандбокс игри просто не са за мен и, заради това, надали някога ще успея да я довърша (подобно Бордърлендс и Фаркрайовете).

Аз най-сетне седнах да играя Borderlands 2 и е доста кеф заради декора и лафовете, останалото как да е. Иначе тази уродлива анимация не мога много да я трая (изключая това де, и на taletale games нещата), а особено откак Нетфликса я ползват за разни техни епизоди "аниме" (да бе да) като новият сингъл на Altered carbon ми се драйфа просто.

След скайрим и overwatch бордърлендс двойката май ми е най-играната игра у живота, което значи, че основният куест го минах къде има няма 18 пъти, ако не и повече.

пп. ся най-после взех сериозно да цъкам длс-та на скайрим, след 10 години моткане. Dragonborn е поредното доказателство, че бетесда разбират единствено от мороуинд. В обливиън най-якото нещо беше мороуинд диелсито, тука същата работа. Като тая компания се опитва да мейнстрийм получаваме каши (най-вече с fallout), но и хай дженерик фентъзито не им се отдава. Но когато забият в странните си мороуиндски води няма лабаво. Тва dls е лудница. По-добро писане, войсактинг, куестове, остров, всичко. Направо не ми се връща в скайрим от него, щото там е такава средна плява, че да ти се плаче.

Озадачих се. Oblivion никога не е имал Morrowind DLC.

Shivering Isles кво е, нека си го водят друго селение колкото щат, същата дивотия е като драгънборн и моруинд като писане и усещане. Това имах предвид, бетесда като отидат в дълбокото и ръшкат собствени идеи (които често са изчанчени) постигат най-добрите си резултати.