ShadowDance

Nioh е до такава степен до умение, че има разни весели чиляци, които нарочно минават играта с първо ниво персонаж по долни гащи (знам, че това и на Souls го правят, но там е доста по-бъгава история).

https://www.youtube.com/watch?v=2mKMgWTR5Xc


Code Vein може да я пробвам някой ден, но имам много други неща, докато стигна дотам...

В Sekiro не е лошо, че героят вече е оформен като умения, но от друга страна безбройните опции в Nioh май печелят. Има невероятни на вид армъри, адски много видове оръжия, предлагащи коренно различен стил на игра, магия и нинджа умения... Мащабът на луут-а е нечовешки.

Иначе за мен Souls са яки игри, но 1. по никакъв начин не изобретиха този жанр, въпреки целия хайп (първата такава игра беше Blade of Darkness още 2001-ва) и 2. Nioh ги school-ва жестоко.

Spoiler: show

nioh.jpg (408.69 KiB) Viewed 3723 times

AlDim wrote: ↑

Fri Jan 10, 2020 10:57 am

В Sekiro не е лошо, че героят вече е оформен като умения, но от друга страна безбройните опции в Nioh май печелят.

Ами, зависи какво търси човек като геймплей. Солувете не съм играл (освен малко първия, но на щайга с адски счупения порт, и не се брои ) и малко съм прецъквал Блъдборна, която беше зарибителна, но ми изтече пс плюса и не съм я подновявал, но явно бая ме е зарибила, че си я купих и на дискче. Просто ми харесва тайминга на Секирото и е някак глътка въздух от другите игри с емнайсе хиляди умения, брони, оръжия и всякакви подобни чекии. Има умения за отключване, но като цяло идеята на играта е, че всички играчи са равни през цялото време и гейминга зависи от бързите им умения или хитростта им. Така, де, ревюто на @Brimstone много по-добре описва самата игра.

От друга страна, ако желаеш сам да определяш какво ще представлява чиляка ти, Ниото е най-точния избор.

п.п. @трубадур , това Коде Вайне ми изглеждаше адски тъпо, особено коридорните нива, но може да го пробвам някой ден.

А аз от една седмица се мъча да пречукам шибаната Elana the Squalid Queen от Sunken Kings DLC-то на Dark Souls 2 SOTFS. Няма толкова малоумен бос просто, НЯМА! Случайни телепортации, summon-и, шибаните ground blast-ове, които пуска точно когато те налази някой summon. Баси няколко други боса от ги пречуках от първия път като им влязох, за Еланата чак в интернет търсих стратегии и още не мога да се оправя. Стигнах до там да ходя да грайндя human effigies в the lost bastille, баси

@penzata И аз мислех, че код вейн ще е шитня, то ако не беше резидент ивъл 2 римейка, щеше да ми е готи... от трите нови игри, които цъках тая година. Освен това един от най-изкъртващите чаръктър криейтъри (в аниме граници), които може да намери човек. 2 часа си цъклех уайфуто, като стой та гледай.

@termit Елана пачата въобще не го мисли, викай съмъни и ти да помагат, тая е толкова скапана, калпава като замисъл и реализация боска, че срам да те хване. И ако пичът дето викнеш е специализирам да е танк, тогава наистина нещата се получават. А и ако имаш късмет в тоя бой скапаните хитбоксове да са на твоя страна още по-добре.

Я па зацъках Iconoclasts, инди 2D уж-метроидвания която доста беше нахвалена за сравнително зрелият си сюжет, което още не съм видял ама съм едва на час и нещо в играта, защото я използвам и като упражнение по игра с геймпад, един приятел ми даде неговия стар 360, който си работи само трябва кабела да се държи натиснат отзад, та е залепен с лейкопласт Та тепърва се вработвам с контролер какъвто не съм ползвал преди, но е забавна, доста приятен арт и музика има за сега поне.

После мисля да пробвам Celeste и да бия и псувам по масата, с цел да се тренирам за платформинг и рефлекси и да се завърна да изрина Hollow Knight преди да излезе Hollow Knight: Silksong, защото тия boss rush-ове в Пантеона чисто и просто не ми се получават с мишка и клавиатура и това е. А и като гледах клипчета на Белият палат и Пътят на болката, и съдейки от личния си опит с по-късните босове (Grimm...), които искат постоянно да подскачаш върху нещо чрез удари надолу с меча, май си трябва. Даже не мисля че е само заради калпавост от моя страна, просто буквално забелязвам някакъв лек инпут лаг или объркване на сигналите като натисна надолу + ляв бутон на мишката, което не е идеално за такъв тип игра.

Claymore wrote: ↑

Fri Jan 10, 2020 1:26 pm

После мисля да пробвам Celeste и да бия и псувам по масата, с цел да се тренирам за платформинг и рефлекси и да се завърна да изрина Hollow Knight преди да излезе Hollow Knight: Silksong...

Ето това е класен пост.

Повтарям се за (не толкинови ) енти път, но Nex Machina е най-добрата тренировка за всякакви рефлекси.

п.п. лично мнение, но по-скоро тренирай на Халоу Найт-а, за да може да се хвърлиш на Селест.


п.п.п. ваго толкоз ноу фалене на Резидент двойката - ще взема да я разцъкам накрая, и без това постоянно я намаляват на читириси марке.

Бе не се осраха с римейка на резидента 2 и за разлика от Девил мей край петицата не турнаха денуво на пеце версията. Та капком отсрамват като решат японския маркет, щом опре до неща за компутър... а и като цяло. Ся може да доведе до нов крах с тия римейци, щото първите заглавия имаха нужда. Ама кво ще правят по-натам? Пет и шест ако ги римейкнат, какво точно ще е, запазят духа или променят игрите напълно, щото тия двете са играеми без проблем, контролите са пушка. Особено шест е баси безобразният екшън шлок, и ако не си фен на поредицата може да се оцени. Ако си обаче... е трудна за преглъщане.

трубадур wrote: ↑

Fri Jan 10, 2020 12:12 pm

@termit Елана пачата въобще не го мисли, викай съмъни и ти да помагат, тая е толкова скапана, калпава като замисъл и реализация боска, че срам да те хване. И ако пичът дето викнеш е специализирам да е танк, тогава наистина нещата се получават. А и ако имаш късмет в тоя бой скапаните хитбоксове да са на твоя страна още по-добре.

Мня, аз съм твърда класика - никакви summon-и и чист physical damage - никакви магии, пиромантики и чудеса. Само добрата твърда стара стомана Сега смених рапирата с учигатана и взе да ми се получава повече, успях да я сваля на към 20% последния път. Сигурно ще я приключа тия дни, след което най-вероятно останалата част от играта ще ми е като песен...

За разтоварване от няколкочасовите битки, водени с който и да е бос, на Секирото, най-накрая започнах Odin Sphere "езикът ми е на фльонга" Leifthrasir. Най-накрая, защото от години си търся читава сайдскролинг игра, тип Dust: An Elysian Tale, a за сферата на Один знам отдавна и въпреки това я пренебрегвах.

Поразцъках малко и взех, че превъртях играта; някак неусетно, бяха минали само 14 часа. Това, което се оказа бе, че съм бил в огромна грешка и съм врътнал играта само с един от петте игрови персонажи, чиито наративи са преплетени и сформират цялостната история на играта за настъпващ Армагедон (малко тип гейм ъф троунс като разказвачество и мащабност на континента, митологията и враждуващите кралства). Реално, самата фабула се разгръща от перспективата на Алиса (найззз! ), малко момиче, което подхваща всяка една от петте книги в библиотеката. Историята (до момента) е чудесна; разказана с шекспиров размах. Затова много допринася и 2D визията (която, впрочем, е великолепна), и най-вече ингейм клиповете, които са подредени като мизансцен.

Първият том на петологията играеш с една от дъщерите на Один, която е валкирия. Дървовидната структура (която е по-скоро сферична, както са и повечето карти на даден район) на уменията ѝ е достатъчно разнообразна, за да позволява различни стратегии за игра, и същевременно е опростено и минималистично направена, за да не дотяга и да не изисква от играчите часове прекарано време в менюто със скиловете. Самите умения са разделени в две категории: едните (болшинството, от които са пасивни) се вдигат посредством точки, които получаваш при всяко вдигане на ниво, а другите се получават, когато намериш конкретната им сфера и се ъпгрейдват от сферички, които събираш след убийството на всеки враг. Освен стандартните "пасивни и активни", тези във втората категория са разделени на бойни и магични, като всяка от тях изисква и харчи различен ресурс (първите дърпат от пауър бар-а, а вторите - от други магически сферички; мдааа, доста сфери станаха в тази игра ). И с тази торба умения се получава един великолепен хак енд слаш - нахълтваш в отделен сегмент от картата и изнасяш въможно най-бързо и с най-много комбота (защото в зависимост от оценката, която ти дават за битката, благинките, които получаваш, адски варират) всичкото паплач, и всичко това потопено в море от хвърчащи цифри демидж върху екрана. Разбирам защо, на много хора играта би им се сторила репетитивна, но за тези 14 часа, в които играх, изобщо не усетих скука и повторяемост. Всеки чаптър си има по един бос и няколко мини боса, и се случваше в различни секции от картата (всеки чаптър е отделна голяма карта със собствени врази, но все пак ограничени откъм вид), освен две бойни умения, които използвах докрая, да сменям тактиката си, дори и по време на битка. Подобно пауза спейс бара в днд игрите, тук отваряйки менюто, паузираш играта, когато пожелаеш (най-вече, докато се маризиш с някой гардероб) и се отдаваш на алхимия (за да сътвориш всякакви лечебни и атакуващи колбички), на зобане на HP компот или преподреждане на оборудването, защото можеш да използваш едновременно само три предмета.

Та, така, де, играта е полирана (поне в моите очи) до съвършенство.
Английският ѝ войс оувър е на отлично ниво, но след като си разцъквал малко с оригиналното японско аудио, първото ти блъска на едночиляков дублаж да деведесетарски виейчес екшън. Просто, японският се е убил за драматургия.


п.п. сега, във втори том, разцъквам с един (още не знам дали омагьосан, прокълнат или нещо друго си) принц, който е едно адски сладичко зайче, което обаче с големия меч кълца яко зелки.

п.п.п. баси разтоварването правя, чесну; ако взема най-накрая да играя третия вичър като хората, сигурно от него ще разтоварвам с персона 5 ; та чакай да свърша някоя подобна игра близките 2-3 десетилетия.

Доста класичеки артстил има туй нящо

Spoiler: show

А и скрийншотът ти е от пс2 оригинала; Leifthrasir римейкът е още по-класически барнат.

Аз от време на време разцъквам подобен род простотия, само че е мобилен порт, демек много по-зле, но на куфар са му набарали правилно контролите и са махнали всичките макротранзакции, освен купуване на различни класове (девойките с големи цици) Dragon Spear се зове и е приятен сайд скрол тупалник. И определено не мисля, че е толкова дълго колкото Leifthrasir (как се чете тва, лейфтразир?)

Валиго, казах, че езикът ми се връзва на фльонга, ако се опитам да го произнеса - самата дума (до колкото си спомням) била съчетание от имената на двамата смъртни, които оцелели след Рагнарок, или нещо подобно беше.

Иначе, и аз не очаквах, че играта е с подобна дължина, но като се замисля, имаше индикации за подобна предпоставка - японски разработчик и Atlus като разпространител (които стоят зад персона игрите). Изобщо не се оплаквам, де, играта е адски зарибяваща (можеш да убиеш тонове часове, само за едно бързо сядане ) и съм доволен, че вместо да свърши, тепърва започна.

Бидейки конзолна ще ми е доста недостъпна. Иначе ми липсват кратки игри. Сядаш, цъкаш и отхвърляш. Ама сега се забърках по нова мода, да катеря ачийвмънти, а в резидент ивъл 2 и code vein са си бали капаците някои от тях. Все са игри, които изксват минавата им поне няколко пъти, същото беше и с Ниер Аутомата или квото викаш - японска работа. Тия поне като ти искат парите дават материал за цъклеж. Направо не ми се почват Якудза игрите.

трубадур wrote: ↑

Wed Jan 15, 2020 5:23 pm

Тия поне като ти искат парите дават материал за цъклеж.

Направо да се почувстваш, че и малко пари си им да за целия кънтент, който предоставят.

Кофти е, че Один-а е конзолен ексклузив, защото бая повече ми се пишеше за играта, от така или иначе дългия ферман, който бе предния пост, но е безсмислено, защото надали точно за тази игра човек би си взел 4-ката; но за мен, напълно би си заслужавала покупката.

Адски се радвам, че навремето не знаех колко бъкана със съдържание е Якудзата, защото и нея сигурно бих я бавил бая (не че я врътнах, де, но това е друг въпрос ; дейбиш и пустите мини-игрици, които преспокойно биха били отделна свръхдлъжка игра, сама по себе си).


п.п. кратка и линейна-сторителинг-качествена игра е изключително трудно да намериш днешно време. Айде почвай го пустия Hellblade, най-накрая.