Решавам се да пиша, понеже тази сутрин неочаквано и грозно прокрастинейтнах поредните си супер спешни и за онзи ден задачи, четейки поне два часа от книгата цяла сутрин. Благо усещане, върна ме в младостта


Откъде дойде внезапният устрем? Най-сетне оставих зад гърба си безобразните глави с Мат и Ранд по кръчмите, по които всички сте точили лиги тук, но да сме откровени, бяха непоносим драг и сякаш НИКОГА нямаше да свършат. Изобщо, изглежда като да съм на обратното мнение за горе-долу всичко, което сте писали

- наистина имаше доста обреченост, но ужасно повтаряема и досади яко в един момент. освен това цялата тая схема намира ги някой пореден мраколюбец някъде и не знае какво точно да прави, ми се видя пълно безобразие откъм реалистичност. единственият як момент беше когато Мат спаси Ранд (напълно в джаза).
- сцената с Елейн и Гавин беше като манна небесна, най-сетне НЕЩО СЕ ЗАДВИЖИ. как ви даде сърце да я хейтвате, не знам.
- мимолетно споменатите с добро усещане АБСУРДНИ инфодъмпове от страна на кръчмаря на Том и ОСОБЕНО пичагата с каруцата бяха на път да ме откажат от книгата, не е сериозно това, тоя изсипа цялата айилска война просто ей така да се намираме на приказка. впоследствие Ранд се държа като пълен гъз и дори не благодари.
- милият ми Лоиал! an Ogier after my own heart!
- подкрепям това на @Ghibli дето Егвийн е доста странно характеризирана, и аз не мога да си изградя образ за нея. Иначе мислите на Ранд да сравнява Елейн с нея им изглеждат съвсем в реда на нещата - именно защото все си повтаря, че е влюбен (че чак и другите го повтарят), му се налага "да се оправдава" в ума си. На самата Егвийн не ѝ пукаше кой знае колко в Туатанския лагер.
- впрочем Туатанците бяха може би най-якото нещо до Лоиал. Бях забравил, че Илиас бил учил Лан. Не знам дали има реперкусии по-сетне. А това дето Моарейн смятала, че вълчето нещо е от Тъмния.... ко речи?!
- тотално несъгласен с вашето прехласване по сцената с гарваните, тя също беше потресаващ абсурд, чак се чудих редакторът как я допуснал. Крият се от долчинка на долчинка и треперят ято гарвани в далечината да не дойде. И така часове наред? Тотално счупена ми е тая сцена, няма такива ята дето просто си висят в далечината на standby и чакат нашите да се покажат. После внезапно се оказват в стеддинг (тия стеддинги не бяха ли някакси по-оградени). За безумията на Плащовете вече сте писали май.
- просякът определено беше Фейн, мисля, че Ранд просто не беше достатъчно близо до него, за да го познае.
Очаквайте включване на края на тома

Впрочем @LightOne някъде по фейсбук нишките му бяха цитирали някакъв първоначален драфт на Колелото, в което имало много "Очи на света" и сюжетът се въртял около намирането им. Обяснява защо Джордан е решил да запази едно от тях сантиментално, въпреки че е сменил горе-долу сичко друго.