ShadowDance

Културната атмосфера на Запада от доста време не се формира от християнството, така че и в този смисъл не е вярно.

"Доста време"? Еми, не си прав

За съжаление „Силата на разума” не ми е под ръка – дадох я на един приятел да я чете. Но ето я тезата от книгата на Ориана Фалачи в един блог.
Та Ориана Фалачи е християнка, защото е европейка – а европейското възпитание и култура са базирани върху основните християнски ценности и добродетели. Не върху всички – върху основните. Онова, което европеецът по принцип определя като „добро” или „лошо”, всъщност е тъкмо базата на християнското учение.
Най-честият и най-сериозен аргумент срещу това, че тези ценности, виждаш ли, не били християнски, ами били общочовешки.
И много съвременни хора, считащи себе си за разкрепостени, широко скроени и лишени от предразсъдъци, разсъждават именно така. А разсъждават така, защото някой им е втълпил, че онзи, другият – с различната култура, различните традиции и различното възпитание – е същият като тях и е носител на същите ценности. И всичко, което приемат за себе си – автоматично пренасят и към него. Впрочем – именно това е един предразсъдък. И то от големите.
Ами... не. Християнските ценности не са общочовешки.
У нас например, се счита за добра постъпка да помогнеш на някого, който е в изпаднал беда – без разлика от етнос и религия. Тъкмо на това учи християнството. И това се е пренесло в европейския светоглед.
Но това не е така в ислямската култура и в ислямското възпитание. Мюсюлманинът помага само на мюсюлмани и приема помощ само от мюсюлмани. Помните ли земетресението в Истанбул? А помните ли как хората от българските спасителни екипи се жалваха, че турците не им позволявали да докосват затрупаните? Разчистват терена, попадат на човек, и в този момент турците ги гонят, понякога – доста грубо: няма да пипаш правоверен, невернико! Много хора загинаха тъкмо по тази причина – спасителите-друговерци просто не бяха допускани до тях.
Тук изобщо не говорим за ислямисти, а за най-обикновени хора – но възпитаници на култура, базирана върху ислямските ценности. При това – от страна, която счита себе си за светска и модерна. И даже иска да влезе в ЕС.
Не, че на турчина е забранено да помага на друговерци, но за тази работа никой няма даже да го потупа по рамото.
Както виждате – ето една добродетел, която определено не е общочовешка.
А и примерите са много и не само с исляма.
У нас се счита за недостойно да измамиш някого или да се възползваш от незнанието му – но за изповядващия юдаизма е напълно нормално да го прави по отношение на друговерци.
У нас подкупът е нещо толкова укоримо, че дори е въздигнат в ранг на престъпление. В механично преписалата подобни норми в законодателството си Корея – също. Там осъдени за подкуп обаче почти няма – но не защото никой не взима, а защото паричните подаръци за висшестоящите се приемат за напълно в реда на нещата. Там подкупът даже си има и наименование – „пари за оризов пай”.
И т. н.
Истина е, че църквата отдавна вече не се разпорежда в културата. Християнската основа обаче е останала и поне засега нищо не е в състояние да я разклати.
Пак ще дам пример с Турция – преди стотина години един велик човек опита да промени базата на нейната култура, да промени възпитанието и мирогледа на турците. И да направи Турция модерна, светска и най-вече – европейска държава. Ами... получило се е до едно време, но сега махалото се връща.
Правя разликата, за която говориш, Трип - но това не прави отгледаните и формираните в културната атмосферата на Християнството хора - та дори и атеисти - нехристияни. Даже Ориана Фалачи го казва за себе си: "Аз съм християнски атеист". Между другото - препоръчвам "Силата на разума". Книгата е написана изключително емоционално и на места много крайно. В доста отношения не съм съгласен с Фалачи - но все пак книгата е ценна.

И аз така мисля - винаги съм казвал че възприемам християнството като мироглед.

Цайс, думите са слаби да опишат колко не си в час.
Всъщност, има доста силни и подходящи думи, с които да се отговори на този нонсенс, но ще се направя на прилежен... продукт на християнското ми обкръжение и ще си замълча.

Silver wrote:Цайс, думите са слаби да опишат колко не си в час.

Крачка назад.

Silver wrote:... но ще се направя на прилежен... продукт на християнското ми обкръжение и ще си замълча.

Две напред.

Ergo: или е прогрес, или е... танго.

Why I am an atheist and a naturalist
http://txfx.net/2012/01/09/why-i-am-an-atheist/

Един много увлекателно написан и на места направо забавен разказ на личните преживявания на човек с родители католици-креационисти (които иначе били кадърни медицински работници, но извън работа превключвали на недоверие към науката), който от малък явно е бил доста над средно интелигентен и любознателен и непрестанно е задавал въпроси и разконспирирал рано-рано същества като Дядо Коледа и Феята на зъбчетата.

Няколко откъса:

Spoiler: show

Around the same time, my parents became involved in a “Marian” doomsday cult. I don’t know the genesis of this belief — there seems to be no record of it on the internet. The idea was that the virgin Mary had told someone that the world was going to end soon, and there would be a period of suffering here on earth. Standard Revelation fare. But people who lived within a “triangle of safety” located in the deep south of the United States would be spared this tribulation. We spent weeks driving around Georgia and possibly a few other states looking at properties. Some of them were properties my parents were considering buying. Other properties had been bought by other people taken in by this cult. On one of them, they were talking about building an underground bunker church. Apparently God still demands weekly worship even when most of the world has been rendered uninhabitable. My parents looked at real estate listings and then compared them to a map which had giant triangle drawn on it. They made sure the properties fell on the right side of the triangle’s boundaries. My brothers and I thought it great fun, though we weren’t convinced about the triangle stuff (in fact, I wasn’t entirely convinced my parents truly believed it… it felt like they were just considering it). We liked the idea of having a giant property. I rated the properties on their Capture the Flag field merits. One property had an epic gulch, with probably twenty acres on either side. It would have made a great “no-man’s land”. I pushed for them to buy this property. In the end, they didn’t buy any property, and the whole thing just sort of fell by the wayside. We didn’t talk about it after that.

(...)

I went away to a Catholic summer camp. Boys only. Sigh. It was the good old days when no one worried about a bunch of priests and a bunch of early-teen boys sharing a secluded campground together. Some of the priests were cool, but others seemed a bit kooky. One of them made us listen to an audio cassette about hidden satanic messages in rock songs. But only if you played them backwards. They were placed there to corrupt us. On a hiking field trip, we passed a group of attractive teenage girls. Heads turned. “Stop looking. I see what you’re doing”, a priest admonished us.

The camp leader decided to hear our confessions one night. Now, of any Catholic rite, there is none more terrifying than confession. First, you are advised to do an examination of conscience. You think about all the bad things you’ve done. Then you try to find a way of wording each sin so that you can allude to it without explicitly saying it. You didn’t say that you imagined rubbing massage oil over Claudia Schiffer’s naked body… you would say that you “had some impure thoughts”. I became the master of confessional euphemisms. My confession at the campground was doubly frightening, because it was face-to-face, whereas most of the ones in church happened behind a screen, which gave you some measure of privacy. But no, this one was face-to-face, on a giant rock, in the middle of the Black Hills of South Dakota. Me, and a man in his early thirties wearing a black dress. I was glad when it was over.

(...)

I found a book in my parents’ library that claimed to outline the rules of Catholic sex. I’ll try not to be too crude in summarizing it. Essentially, married people can do whatever they want, so long as the man “finishes” with vaginal intercourse. I conjured up visions of Catholic men enjoying an “alternate” sexual experience and then suddenly, frantically, trying to maneuver and position things for the one allowable finishing move. “Quick, get it in!” “I’m trying!” It seemed silly, overly complicated, and legalistic in a way that a merciful and compassionate god shouldn’t be.

(...)

In my late teens, I found an interesting book in my father’s library. It was titled A Modern Priest Looks at his Outdated Church. Well now this sounds interesting. It was published in 1967, and I suspect that my father had carted it from house to house through the years without giving it any thought. Eventually, the book found its way into my hands. I was immediately captivated. James Kavanaugh, a Catholic priest, outlined exactly what was wrong with the church. How inflexible and outdated moral traditions were causing a crisis of faith. How the church’s cold and callous positions on contraception and sexuality especially were causing people to reject God, because they felt that they had no other option. It was invigorating to hear an intelligent person (and a priest, at that) lay out a case for why the church was terribly wrong on a bunch of the issues I’d been struggling with. I felt that this provided a way for me to challenge, and then be comfortable with my faith. And for a while, it did. But it was also, I think, the beginning of the end for my faith. Once you grant yourself the freedom to examine matters of faith and dogma critically, it’s hard to stop.

Дълго четиво, но приятно (поне на мен ми беше). Авторът е представен като един от главните разработчици на платформата WordPress.


П.П. Аз по-скоро съм агностик, доколкото приемам, че разсъдъчните ни способности да обясним всичко не са всеобхватни и е нормално да се напредва бавно с проби и грешки (което си казват и самите учени-атеисти, доколкото съм виждал), но на този етап ми се струва далеч по-вероятно да няма бог (поне не както е представен в теизма).
А за деизма, пантеизма и другите версии (както всъщност и за теизма) - 100 % съгласен с Третия закон на Кларк.

b.t.w. По интересно е някой инжинер и доктор на науките с родители комунисти да се обърне към религията и в последсвие да стане митрополит да речем.

RRSunknown wrote:b.t.w. По интересно е някой инжинер и доктор на науките с родители комунисти да се обърне към религията и в последсвие да стане митрополит да речем.

Има си психологически обяснения защо някои хора се обръщат към религията, но май вече сме ги обсъждали в първата версия на темата (сега е в Dirty Laundry), пък и тук се повториха някои аргументи на двете страни.


Иначе прочете ли текста в линка? Доста добре описва един личен път на разсъждение при сблъскване с живота.

Прочетох го и с нищо не ме впечатли -такива дето откриват топлата вода са на килограм.

И кой знае защо всички идват от някакви изциклили семейства които са ставали и лягали с библията - много ясно че точно така се намразва всякаква религия.


Виж другото е доста по-интересно - успели хора, със всичко в живота, без семейна традиция в религията и крайни скептици се обръщат към вярата. Със сигурност има някакво обяснение но е далеч по-сложно от тормозен изциклил с религия тийн се отказва от религията.

Ако си прочел целия текст, знаеш, че обобщението ти е неточно. Не е бил тормозен (епизодът с училището е един пример) и не е изциклил, даже му е било забавно, просто е любознателен и е подхождал със здравословен скептицизъм.


За мен е добър пример за постоянно самостоятелно мислене и задаване на въпроси вместо приемане на нещата сляпо, защото такава е традицията.

Иначе не - не всички атеисти идват от "някакви изциклили семейства които са ставали и лягали с библията".

Виж другото е доста по-интересно - успели хора, със всичко в живота, без семейна традиция в религията и крайни скептици се обръщат към вярата. Със сигурност има някакво обяснение но е далеч по-сложно от тормозен изциклил с религия тийн се отказва от религията.

Не непременно, но тоя разговор сме го водили вече.



Не се стремя да убеждавам никого в нищо, особено по тая тема. По-добре е човек самостоятелно да си прави изводи и взема решения. Просто текстът ми хареса като стил, съдържание и човечност и реших да го споделя.

RRSunknown wrote: Виж другото е доста по-интересно - успели хора, със всичко в живота, без семейна традиция в религията и крайни скептици се обръщат към вярата.

Същата причина поради която БГ мамите си падат по ню ейдж лайната. Чиста дестилирана скука.

RRSunknown wrote:Прочетох го и с нищо не ме впечатли -такива дето откриват топлата вода са на килограм.

И кой знае защо всички идват от някакви изциклили семейства които са ставали и лягали с библията - много ясно че точно така се намразва всякаква религия.


Виж другото е доста по-интересно - успели хора, със всичко в живота, без семейна традиция в религията и крайни скептици се обръщат към вярата. Със сигурност има някакво обяснение но е далеч по-сложно от тормозен изциклил с религия тийн се отказва от религията.

Блез Паскал

Странно ми е как интелигентни и не особено религиозни хора успяват да повтарят с дни на други хора ''Христос воскресе'' като някакви папагали... Айде 2-3 дни по празниците се търпи протокола ама те продължават чинно. И на всичко отгоре имат безмозъчността като им отговориш ''Мерси подобно'' да те гледат стреснато...

На мен статията ми беше дълга и предвидима, но все пак интересна, особенно частта, в която авторът описва детството си. Не открива топлата вода, да, но има интересни преживявания с нея.
РРС, в Cracked имаше материал за известни (и интелигентни) хора, които са вярвали в странни неща и ми се върти нещо за религиозни учени , но не съм сигурна...
Браги 2-3-те протоколни дни още не са минали...