ShadowDance

Е впредвид че това направиха и с Boardwalk Empire, мисля че не е е особено голяма изненада.

Гледах го и аз - як е безспорно. Има някои насилени infodump моменти, за да набутат нужна информация, но явно няма как да се мине без такива.

Липсата на осезаем музикален фон засега не ми пречи много, но може да почне. Почти всички актьори много сполучливо си подхващат образите.

Визерис преиграва точно както си трябва. Тирион е великолепен. Джон и той. Лина Хеди, особено в оня момент, в който Кат я пита дали й харесва Уинтърфел, беше Серсей. Самата Кат е едно към едно с излъчването на героинята от романите. Николай Костер Валдау също мноу ме кефи. Арийката беше много сладка, Бран също. Роб е уж второстепенен герой, но пичът, дето го играе, е бая чаровен и ще си краде екранно време, където го показват. Санса беше невинна идиотка в книгата. Тук е нагла идиотка. Дано не я преекспонират в тая светлина.

Голотиите и кървищата са съвсем окей, доколкото според мен просто дават тон - едва ли ще показват по 5-6 голи мацки и няколко отрязани глави всеки епизод. Но просто искат в първия епизод да покажат, че това ще е такъв сериал.

Дано само да поуспокоят темпото на разговорите следващите епизоди, че имах чувството, че в 3/4 от сцените все едно героите бързаха занякъде.

На второ гледане се чудя защо никой не показа че Елена е символ на Бараетон защото в книгата момента в който намират вълчището прободено именно с еленов рог беше много символичен.

Абсолютно си прав. Тук в сериала човек, който не е чел книгата, въобще не би могъл да разбере какво е станало и защо толкова се спекоха всички. Видяха само един ужасно изглеждащ умрял елен, който явно беше пречукал вълчището - символа на Старките. Но къв е тоя елен и за какво се бореше нямаше дори и смътен навик.

Това за елена чак впоследствие някой го отбеляза, не в началото. А и е парче символизъм, за което по-добре да се сети зрителят след още няколко епизода

Е те си казаха в повечето ревюта хората, че сериалът изисква публиката да гледа с включен мозък, все пак.

След преглеждане пак на някои сцени, ми се струва, че засега най-добър от целия каст е Марк Ади.

Много реплики и погледи крият дълбок замисъл. На прима виста се сещам за "Водата е гореща, милейди!"

Силвъре, какво те наведе на тая мисъл?
Аз на прима виста се сещам само за езика на тялото му - контраста между вида на подпухнал свинк и енергичните му отривисти движения, които подсказват що за човек е бил като млад.
Това с горещата вода беше наистина много добро. В книгата имаше някъде половин страница размишления на Дени как се чувствала най-добре в гореща вода и прочие - тук го бяха направили много икономично.

Сега като се замисля, и графичното разложение на елена също не е като да не е символично. Също така - макар че ми се стори малко твърде скрито за нечелите книгата - е готин и моментът с ръката на Визерис върху бедрото на Дени, точно преди да си тръгнат с Дрого от сватбата, и изражението й. Той всъщност я ощипва болезнено, докато й казва "Задоволи го".

Въобще, има доста яки детайли, ако човек гледа отново. И аз преговорих някои сцени, но може би трябва да мина пак целия епизод.

На тази мисъл ме наведе фактът, че е пич. Има намек за хлапащина, при все външния вид и това, че е крал. Другите още са ми прекалено сковани. Дори Тирион декламира.

на 2о гледане ми хареса повече, но все още някои актьори ме дразнят неистово

Силвъре, мен ме изкефи у Тирион най-вече страшната изразителност на лицето му (което може да е функция на ... генетиката му), а и Динклидж знае как да я използва, точно за да създаде една отработена непринуденост и палавост, която много се връзва и с героя.
Между другото, според мен трябва да свикнеш с леката декламативност - тук, колкото и да има различия с Властелина, това си остава фентъзи, а речта на героите си е начин за създаване на остранение. Търси се илюзията "реализъм", но това не е реализмът извън кавички на разни други шоута на HBO - всичко е larger-than-life, поне в книгите, а като гледам, гледат и тук да го пазят това усещане. От друга страна, точно непрестореността на Джон в това отношение ме изкефи страшно много. Приказваше като намусен хъшлак.

Тирион прави дребните хора cool.

б.т.в. Опипванео на голата Денерис добива по голям смисъл ако си наясно с дългогодишната кръвосмесителна традиция на Таргариентите.

И аз го изгледах
кефи като цяло, въпреки че аз не мога да подкарам ХД и бях ощетен :Р

Изненадващо за мен, критиката ми е към Лена (която иначе харесвам). На външен вид е перфектната Церсей, но играта й никак не става... твърде уморена, твърде незлоблива, някак си не се връзва. Задната прашка беше малко излишна, в книгата не е толкова брутално (и грозно).

Епизодите с Денерис мен доста ме кефнаха. И Визерис, и Денерис ИДЕАЛНО отговарят на истинските герои. Нед също е голям, но това е ясно. Тирион също обира огромни овации.

Роб и Джон продължавам да ги бъркам неистово, и двамата са ми никакви. Верно сценично присъствие?

Музиката страда от известна патетичност, но като цяло не е непоносима. Мен по-скоро транзишънът между сцените ми е малко слаб, всичко е някак ръшнато.

Това с горещата вода беше якичко.

Защо е полезна читанка ? Защото веднага мога да си намеря текст

Spoiler: show

Вътре в стаята се боричкаха мъж и жена. И двамата бяха голи. Бран не можа да ги познае. Гърбът на мъжа беше към него и тялото му скриваше жената от погледа му, докато я буташе към стената.

Тя Серсей не засуква мустак в книгата - бая е хладна там. А и някак в тоя епизод ми вървеше да е скована, малко като риба извън вода. Колкото до прашката - еми, то си е шок-сцена, на мен ми беше уотевър в каква поза ще ги дадат. Милкнали са я малко. А според мен и Роб, и Джон си имат характерно присъствие - то си е постижение, при положение, че Роб в книгите е тотално бяло платно.


А ръшнатостта ще е такава още в поне един-два епизода. Но според мен по-скоро им се е получило да щриховат героите. Всеки си има по максимум две-три проявления на характер, но те са достатъчно засега. Въобще, много е функционално всичко в епизода. От обратната страна на тълкуване тва може да значи "механично", но който има опит с фентъзито, знае точно колко е огромен проблемът с предаването на информация. Особено ме изкефи моментът, в който се установи разликата между старите и новите богове в една размяна на реплики между Кат и Нед при езерцето. Не ме изкефи моментът, в който Джон каза "What the hell would you know about being a bastard?" Не помня казва ли се въобще нещо за Ад в митологията на Вестерос.

Edit: Сега видях и аз сцената в оригинал. Няма секс, но пък има инфодъмпнат диалог за това дали Джон Арин знае или не знае за тях. На пръв поглед, честно казано, тоя разговор ми стои по-добре в сериала, по време на бдението - сексът и той, доколкото се очаква тия двамата да са притичали за едно бързо в оная кула, а не да се гушкат и да си приказват.