Posted: Fri Nov 16, 2007 7:10 pm
Аз чета активно Decimation. Прочетох:
X-men: The Day After, което се занимава общо взето с пристигането на O.N.E. в училището. Тъпа и безидейна история, направена колкото да ни покажат, че Боби не си е загубил силите, както и колко е психирана Поларис, че е затрила своите...
X-men: 198, освен, че е твърде грозно, не може да се похвали с кой знае какво. Занимава се с опитите на O.N.E. да превърнат училището на Екзейвиър в едва ли не концентрационен лагер за мутанти. Свършва точно наникъде и съответно не виждам с какво толкоз допринася за каквото и да е, освен дето интродюсва крайно неприятния ми пич с пипалата в корема...
X-men: Son of M се занимава с Пиетро, който е БАВЕН, и като цяло комай е единственото по-свястно тпб от трите, които изчетох. При все това и той, като братчетата си, е кошмарно грозно нарисуван, а и историята е по-скоро никаква, отколкото някаква. Все пак има по-сериозен импакт върху Марвел вселената от останалите, така че по си струва прочита.
Единственото, което е наистина яко, е справочникът в края на X-men: 198, който ни запознава с известните от сто деветдесет и осемте, представени през гледната точка на O.N.E.
Иначе в момента даяня през X-men: Generation M, но съм твърде в началото...
X-men: The Day After, което се занимава общо взето с пристигането на O.N.E. в училището. Тъпа и безидейна история, направена колкото да ни покажат, че Боби не си е загубил силите, както и колко е психирана Поларис, че е затрила своите...
X-men: 198, освен, че е твърде грозно, не може да се похвали с кой знае какво. Занимава се с опитите на O.N.E. да превърнат училището на Екзейвиър в едва ли не концентрационен лагер за мутанти. Свършва точно наникъде и съответно не виждам с какво толкоз допринася за каквото и да е, освен дето интродюсва крайно неприятния ми пич с пипалата в корема...
X-men: Son of M се занимава с Пиетро, който е БАВЕН, и като цяло комай е единственото по-свястно тпб от трите, които изчетох. При все това и той, като братчетата си, е кошмарно грозно нарисуван, а и историята е по-скоро никаква, отколкото някаква. Все пак има по-сериозен импакт върху Марвел вселената от останалите, така че по си струва прочита.
Единственото, което е наистина яко, е справочникът в края на X-men: 198, който ни запознава с известните от сто деветдесет и осемте, представени през гледната точка на O.N.E.
Иначе в момента даяня през X-men: Generation M, но съм твърде в началото...
Смесица между кримка с футуристични елементи + еротика и малко хумор. Доста приятно се е получило като резултат, а и героите са интересни, особено Джекил/Хайд. Виж Немо за сега почти нищо не прави...има си кораб човека и го ползва и така. Важното е, че историята е интересна 
Не се ли сещаш? 
Или вече Играта ти беше замяла главата. 
), но в тия два броя има повече сюжет, отколкото в целия Civil War да речем. Плюс това по някакъв начин историята е доста по-mature, въпреки че не мрат постоянно разни мутанти с много драма, както е в днешно време.