ShadowDance

Roland wrote:Иначе аз съм си фен най-вече на Стрейндж, колкото и тривиално да е. Герой с размах е тва Но то единственият дразнещ герой в цялата книга е Стивън Блек така или иначе.

Тя неговата гледна точка е такава, че сякаш и той самият си знае, че е дразнещ, ама няма избор. Кво да прави човечецът, знае си, че е преебан отвсякъде и това е:)

Random wrote:
Тя неговата гледна точка е такава, че сякаш и той самият си знае, че е дразнещ, ама няма избор. Кво да прави човечецът, знае си, че е преебан отвсякъде и това е:)

Точно... Не стига дето така го изгърчиха ми и дразнещ бил

Точно в момента ГРАФ МОНТЕ КРИСТО.Завиждайте

Ми аз завиждам Ебаси яката книга е тва

Roland wrote:Ми аз завиждам Ебаси яката книга е тва

Ше те цунем ей:d

shayhiri wrote: Моргана, основният плюс, когато стигнеш до просветлението, е, че буквално нищо не може да ти накриви шапката.

Това е нож с 2 остриета. Основният + може да се превърне в - , т.е. да станеш безчувствен не само към неприятностите, но и към забавленията или изобщо за каквито и да било чувства. Поне така твърдят някои от участниците в онзи форум. Стигналите до "просветлението", т.е. успели наистина да заживеят по правилата на транссърфинга споделят, че малко по малка губят вкуса си за живот. Да ти кажа честно, страх ме е от безчувствието. И някак не виждам разликата м/у контролирания и вродения непукизъм.

Ми контролираният затова е такъв, за да можеш да го прилагаш само в случай на нужда. Точно това е номерът. Свободата да си недосегаем всъщност ти отваря пътя към чувствата - а не обратното. (Другият път е цинизмът, а той вече е унищожителен.)

Аз например точно по тази причина толкова лесно започвам връзки. И си ги изживявам пълноценно от първия до последния миг, без да се страхувам да инвестирам чувства. Щото когато връзката приключи - все едно в кой момент - все едно нищо не е било. Остават само хубавите спомени. Сещаш се при шестдесетина раздели в актива, какъв чудовищен циник щях да бъда, ако не бях тръгнал по другия път.

Разбира се, "танцът с вятъра", както го наричам аз, има и много по-сериозни приложения. Когато си претърпял чудовищна злополука, например, и докторите вкупом ти казват че до няколко месеца ще останеш без лице. Тука и цинизмът не те оправя. Измъкнах се благополучно само благодарение на "контролираният непукизъм".

Така че дълбай смело. Ако животът не те е научил от само себе си, винаги можеш да го подпомогнеш малко в задачата.

Всяко мъртво нещо - полиожително психираща книжка!

Започнах "The knight" на Gene Wolf.
Нямам думи да опиша впечатлението си

Книгите ми от английския Амазон пристигнаха (в полуотворен пакет ), така че в момента чета The Science of Discworld на Пратчет. Като я свърша, следват The Bonehunters на Ериксън.

Аз пък си заплющях Силмарилиона в оригинал и много се кефя

Чета The Briar King на Keyes.

gholam wrote:Чета The Briar King на Keyes.

...която е много добра, и лайнарите от "Прозорец" издадоха първата част и я спряха

Най-сетне свърших Престола от драконова кост и почвам Землеморията. Камъкът на раздялата ще го чета след...време, както и останалите части.

JaimeLannister wrote:Започнах "The knight" на Gene Wolf.
Нямам думи да опиша впечатлението си

Опиши, опиши го! И аз я чакам да ми пристигне. Подходих малко с недоверие първоначално, защото ми звучеше като прекалено "обикновено фентъзи" (каквото и точно да значи това), но досега само хубави отзиви. Изглежда при Джийн Улф нищо не е обикновено.