Започвам да се нахъсвам лекинко срещу пълния член
Ениуей. Практическа ситуация: непълни изречения. Винаги съм малко в дивото там.
"Ето го мъжа" или "Ето го мъжът"
правилото той/него казва кратък член. самото "го" крещи "винителен падеж" с големи букви.
логическият подлог (мъжът) казва пълен член. но ние знаем, че логическият подлог невинаги е граматическият подлог...
каква би била пълната форма на изречението? "Ето това е мъжЪТ"? "Ето го, идва мъжЪТ"? "Ето, виждаме мъжА"... ?????
Правилото "променя ли се сказуемото, ако сменим числото на спорната дума" не важи, щото няма сказуемо. Променя се местоимението - "ето ги мъжете", но това нищо не значи.
А ако трябва да бъдем честни, за мен тия правила са за бедни, буквално. НИКОГА не съм бил съгласен с правилото "той/него", в случая съм силно неубеден, че е верно, и изобщо благодарение на подобни "прости", "удобни", "БЕЗОТКАЗНИ (???)", "за нормални хора", етц правила виждаме неща като:
"въпреки, че мъжът си отпи от чая..."
(пред "че" винаги се пише запетая......)
"идиоти са отпиващите от чая, но не и, който го пие с мляко"
(пред "който" винаги се пише запетая)
и т.н. дивотии. последното псевдоправило бтв е причина никой да не пише запетаи на края на подчинените изречения.
правилата са ГРАМАТИЧЕСКИ и се подчиняват на ГРАМАТИЧЕСКИ смисъл, а не на практическа подборка от фразеологични ситуации (ако искаме да пишем наистина правилно не просто в 90, а в 100% от случаите). Разбира се, част от ГРАМАТИЧЕСКИТЕ правила имат фразеологичен компонент, но там е цаката, да можем да различаваме кога това е така.
За съжаление, правила за всяка ситуация се убеждавам все повече, че хората от БАН, с типична не-програмистка непълнота, не са се постарали да напишат
Та за да се върнем на практическия въпрос - според вас кратък или пълен член?