ShadowDance

5-6 часа (някъде във втори чаптър съм) в Death Stranding:

Коджима многократно е изказвал желанието си, че иска да прави филми и в бъдеще Коджима Пръдакшънс със сигурност ще правят филми; Дет Страндинг изглежда точно като такъв или по-скоро прилича на хай-пръдакшан валю сериал, с чаптър разделението на сюжета. Адски красив и интригуващ сериал, със страхотни кътсцени и великолепен саундтрак, най-вече от страна на Low Roar. В интерес на истината, от тези 5-6 часа, геймплейът сигурно е 1/5, най-много 1/4.

Вече разбирам култа, около Коджима - супер завъртяните истории, които измисля, карат масса народ да му се прекланя. Разбирам и тези, които го ненавиждат - този човек има нужда от редактор или по-скоро, абсолютно задължително, не трябва сам да пише историите си, а единствено да ги измисля. В началото на играта имаше такъв мощен инфодъмпинг, който би накарал дори Салваторе да се изчерви. Когато диалогът не е добър (а това е поне в половината от времето), е наблъскан с такава отвратителна експозиция, която, ако по някакъв начин не си разбрал, ти се повтаря, потретва и набива в канчето още емнайсе хиляди пъти: милионите пъти, в които чух, че Сам трябва да кънектне всички, да кънектне Америка, че ако Америка не се кънектне, светът загива, и че Америка и американците трябва да се кънектнат , почти ме накараха да пронижа тъпанчетата си с контролера. Коджима изпитва нужда още в началото на играта, да обясни и предъвче цялата мистерия, която караше хората три години да тръпнат в очакване, с възможно най-скапания похват. Не казвам, че историята е лоша, тъкмо обратното, но качеството на диалога и начинът, по-който Коджима подхожда към него и историята, бутат адски надолу цялостното усещане. Да не споменавам, че всеки персонаж с изчанчено име (а всичките са такива), държи да ти обясни "историята" зад прозвището си с най-елементарен маниер.

Виждам как бегли пет минути геймплей и след това, около час кътсцени, биха прогонили много геймъри. Играта наистина е специфична. Бавното начало адски ми харесва и щеше да бъде още по-силно, ако го нямаше целия инфодъмпинг. Продукт плейсмент-а също може да е доста дразнещ за някой - стамината се вдига като люскаш огромно количество Монстър енерджита и може да извади доста хора от потапянето в играта.

Въпреки "чудатостта" на повечето персонажи, актьорската игра е супер. Да, персонажът на Норман Рийдъс е като изваден от Одещите Трупове, и в моментите, в които е сам и говори със себе си, имаш чувството че наблюдаваш Джон Маклейн (даже един от чиляците се казва Die-Hardman, буха-буха, буха-буха), а когато ръмжи, сякаш Том Харди се е вселил в него, но за мен тези елементи са по-скоро приятни, отколкото дразнещи.

И след всичките тонове глупости, които написах, за които на никой не му дреме, да вметна нещо и за геймплей-а - реално това, което всеки геймър наистина го интересува. Мда, поне през първите пет-шест часа (най-вероятно и през цялата игра), геймплейът е точно такъв, какъвто изглежда в клиповете и стриймовете - един безкраен одещ (авно някой много си пада по тези ходещи мъртъвци ) от точка А до точка Б лууп. Няма как да го обясна, защото отстрани изглежда наистина потресаващо скучно, но това безкрайно ходене, балансиране на багажа (с L2 и R2, а в повечето пъти и с двата бутона едновременно, докато не ти изтръпнат пръстите), който си накачулил като муле и поставянето на "кънекшъни" (под формата на знаци, стълби, пощенски будки, въжета за катерене и т.н.) в обграждащата те обстановка, е адски зарибяващо, и един вид успокояващо, преживяване. Схващам идеята на Коджима за кънектването, което е направено яко и чрез "ко-оп-а" с всички други играчи, които странстват из опустошена Америка: от геймърите зависи дали ще си помагат или пречат, което най-вероятно е и цялата идея на играта, дали хората могат да работят заедно за едно по-добро утре. Но разбирам и защо, подобен геймплей би отказал адски много хора.

Дет Страндинг наистина е странна игра - волкинг сим геймплей-а се оказа толкова пристрастяващ, че изпитвам повече нужда да странствам из великолепните местностни, отколкото да разбера историята зад дет страндинг събитието.

Не се ебавай, цел ден чакам да видя ти какво ще кажеш, оти ми е писнало от тубари, стриймъри и секвъв такъв сопол. И в общи линии затвърждаваш каквото мислех, че ще е играта и от друга страна даже мисля че ще я бода на куфар догодина. Много ниер вайб има в цялата меланхолична презентация и мултиплеър механиката звучи интересно.

Инфодъмпа и липсата на умения у коджима да пише са очаквани. Тоя човек е много скаран с финеса.

Мултиплейър механиката (поне засега) е някаква супер опростена, тип Дед Солс, обаче в тази игра, с тази история и геймплей се връзва повече от великолепно. Все още мисля, че "комункацията" с останалите играчи е ядрото на играта, а не самата история и последващите разкрития, и (евентуално) плот туистове. Това, което не може да ме откъсне от нея, е точно меланхоличната ѝ презентация. Колкото и да харесвам шутъри и Контрол, примерно (която в основата си също е просто шутър), имах нужда от игра с по-различен геймплей и механики - наистина, опростеният (за сега) лууп геймплей на Дет-а е някакво чудо. В този ред на мисли, пак повтарям, за мнозина ще се стори адски дразнещ, репетативен и откровено скучен. И разбирам защо е така. Но на тези, на които ще допадне, има една много странна и необяснима медитативност в това опростено странстване и мъкнене на багаж от А до Б, отново и отново.

Още не съм се сблъсквал (като хората) с Трой Бейкър и Мадс Микелсен, и БТ-тата също. Само веднъж ме докопаха и в светът им атмосферата на страх и безизходица бе осезаема. Та, не знам как "боят" (който не е централен за гейпмей-а) ще се впише в играта.

Връзката на Сам (същевременно играча) с ББ е затрогваща - по-просто написано, егати емоционалния бебе симулатор. И друго нещо, за което се сетих и най-вероятно също ще е отблъскващо за мнозина - в дългите си преходи, Сам изпитва нужда постоянно да се облекчава и за човек като мен, с изключително слаб мехур на едногодишно бебе или възрастен чиляк, още повече придава достоверност и имършън в този хайк симулатор.



п.п. наистина ми е адски непонятно, защо, аджеба, Коджима не "позволява" друг да му пише историите. Личи си, че го бива в измислянето на чудатостта им, обаче писането му е трагично. Наистина не го доумявам, защото има всички предпоставки да създаде мастърпийс, но с неговото драскачество направо се загробва.

п.п.п. първият път, в който играта ти позволява да се "разходиш" в безмерната американска пустош и ти пуска за фон "Don't be so serious" на Low Roar, едновременно ти дава чувство на огромна свобода и смазваща безизходица, че е трудно да бъде описано с думи, заради това ще парафразирам Морфейчо - никой не може да ти каже, какво точно представлява гейплея на Дет-а; трябва сам (пън интендет) да го изпиташ, за да разбереш.


ЕДИТ:
най-парадоксалното нещо за тази игра: като продължавам да гледам различни клипове за нея, все още изглежда изключително скучна; докато я играя, мнението ми за нея е в абсолютно другата крайност.

ЕДИТ 2:
няма как да не споделя и два реда за другия продукт плейсмент в играта - AMC, и то конкретно фикционално шоу "Ride" на AMC с Норман Рийдъс. До момента, банерът на сериала се появява върху душ кабината, когато Сам ходи да дриска. Без значение, дали е мислено или не, това е най-якото тролене на Влачещите се Корпсове.

Тва не мога да ви опиша просто с ква скорост и сила ще го пропуснем.

Бе оспойлих се и попрегледах малко от играта и аз ще го скипвам, докато сигурно не стане безплатно или 2-3 евра и просто да е в колекцията. Атмосферата ок, ама геймплейно Ниер Аутомата чупи. До днес си остава главната причина студиото Платинум да си заслужава репутацията, това изглежда безнадежно нефелно, с невероятно опростен и келешки геймплей. Т.е. мани че ще трябва да се слушат на коджима малоумията, ами и вървежа, носенето на кашони и битките са олигофрения. Но не мога да лъжа, да влачиш макя си тялото, докато се пребиваш по каманьете, оти контролите още не са ти баш направили смисъл у главата е 10/10 емоционално преживяване.

Не мога да повярвам, че го казвам, но EA са направили най-якото Star Wars стори, откакто Дисни имат лиценза и изобщо една от най-добрите игри за годината. Дисни трябва да я играят тая игра и да си водят записки как се прави Star Wars, щото те това е blueprinta! Играта е някакъв хибрид между Uncharted, Castlevania и Bloodborne. Мазно изглежда, мазно се играе, имам си собствен кораб даже и садя някакви цветя в него! Освен това е single player без микротранзакции и са я направили на UE4, демек върви добре дори на моята евтина карта с почти всички настройки на макс. Бтв субнах в Ориджин за 1 месец и я джиткам за 15 евра, вместо да я купувам за 60.

10/10, GOTY, Best Star Wars of the New Era, Keksellent

То и аз съм на EA вагона, но без събскрипшъна, въпреки че ориджин сделкате е една от най-добрите на пазара. Но Titanfall 2 е най-качествената сингъл фпс кампания, пръквала се последните много години и я слагам над волфенщайна и дуум, че даже dusk, малко спорно, де, но е класна работа, бесен пейсинг, с ебаси нивата, ебаси нововъведенията, разкошни пуцащи механики, най-доброто паркур движение до ден днешен, скоростта кара старите дуумове да изглеждат консвервативно, смазваща визуално, перфектен войс актинг и диалози. От ниво до ниво няма повторения, такива неща се случват да ти се завие свят, една скучна минута няма, толкова стегната и качествена кампания дори modern warfare не можеше да се похвали, а е правена от същите хора. Но Титана идва ебем го колко -10-15 години по-късно и са научили още много оттогава. Тази игра се играе сама по най-правилния възможен начин. В общи линии никога не ти взима контрола, но постоянно те тласка напред и е блажна за цъкане. Това нещо е епохално.

Освен това цъкам Battlefield 1 и първата мисия е по-добър филм за хора в танк от оная тъпотия Fury с брат пит. И тя е с доста приятен геймплей и тия две игри ми напомниха за качеството на хората, които работят в тая миризлива компания и каква е разликата между тях и ръководството.

Най-сетне и аз да изцъкам The Outer Worlds. Стрелбите, реакциите на нпц-тата и икономиката и перковете са под секва критика, ама цялата атмосфера, лафчета и олдскуул реклами и детайлчета са нечовешки. То от микс между Футурама, Файърфлай, Биошок и Фолаут и т.н. няма как да не ме докара до романтична еякулация.

Xellos wrote: ↑

Wed Nov 20, 2019 10:53 am

Най-сетне и аз да изцъкам The Outer Worlds. Стрелбите, реакциите на нпц-тата и икономиката и перковете са под секва критика, ама цялата атмосфера, лафчета и олдскуул реклами и детайлчета са нечовешки. То от микс между Футурама, Файърфлай и Фолаут и т.н. няма как да не ме докара до романтична еякулация.

Бе нека не се залъгваме, като игра е гола вода, но всичко останало е толкова яко, че въобще ху кеърс как се играе! Кръсти ли си капитана Малкълм Рейнолдс?

@трубадур И Titanfall 2 го има в събскрипшъна и го мятам след Star Wars-a. От бая време му се точа, всички казват че била една от най-яките игри за последните години, която EA, по някакъв начин, са успели да засерат с ужасен launch.

Е така е. Зависи какво търсиш в играта, за шутърче си имам Destiny 2, тва ми беше свеж полъх. Верно е, че играта настойчиво иска да я играеш на стори мод и да отебеш сичките механики и да гледаш лафове, ма има и по-зле. Мене ме устройва, колко време си откарах да чета етикетите на продуктите из вендинг машината и инфото за мобовете на забавен режим. Играя с женски персонаж, не върви името .

Да, нагнявиха титана между кол ъф дюти и батълфилд 1, и двете в тая година бяха основните опоненти във фпс-а, щом опираме до чисти суми и очаквани играчи и тотално заебаха скрития си шедьовър. Мултиплейъра не знам как е, според мнозина първият титан е много по-добре, с по-арни карти и т.н. и двата имат популация, въпреки всичко, та не нам. Убачи, тая кампания, ако не трябваше да имам семейство, работа, храна и подобните нямаше да мърдам от нея. Не е дълга, но искам да я мина на всички трудности.

пп. Нема рпг, което да не се играе с жена, стига да ти позволява
некой ден като докретам до тия външни светове, демек като не е епик ексклузив бая има да си вая мацката

трубадур wrote: ↑

Wed Nov 20, 2019 11:07 am

пп. Нема рпг, което да не се играе с жена, стига да ти позволява
некой ден като докретам до тия външни светове, демек като не е епик ексклузив бая има да си вая мацката

True true.
Заслужава си да дам и аз пари някой ден за съпорта му. Не ми се чакаше са Аз само на мас ефекта си джиткам с дефаулт ПИЧА, заради гласа главно като има избор в играта. То и озвучението в Световете си е на макс левъл. Постоянно си припявам джингъла на спейсърс чойс тия дни. Екипажа бие повече на копиран от Мас Ефекта, ма е бая по-плосък. На Първати гласа е много... приятен, ама другите мое да мрът. Анатомичните рисунки на дзверовете са гениални бтв.

Аз като човек без парите за това в момента, а и несигурен колко добре ще ми върви на дъртия лаптоп вече играта на нормални настройки, да отбележа колко съм разочарован че само Матрим цъка в момента Disco Elysium. Аре да цъкаш The Outer Worlds вместо него бих разбрал, ама Коджима... де да знам. Трейлърите показва нещо с яко мистерия и прочие, пък от квито стриймъри гледах малко самата игра, всичко е някак типично Коджима в Death Stranding, към което нямам никъв интерес като човек изгледал playthrough на две MGS игри. Има интересни идеи, но всичко идва някак I'm 14 and this is deep в изпълнението, особено с огромните кътсцени и с всичкия мизерен фенсървис в нещо което се очаква да вземеш насериозно. Не схващам хайпа по тоя човек и дълбочината на сюжетите и темите му и това е.

Геймърите навремето бяха много прост народ с мокри гащи за глупости кат стар варс и кат тва ти е еталонът за качества га коджима идва с първата игра с нещо като история и герои, стана юруш. От самото начало бая народ гледа на коджима като на клоун, ама лесно впечатляващите се чиляци му издигнаха култа и сега новата генерация идва и наготово й се стоварва "режисьор" "автор" "гений" покрай името на паляка и тъй. С много неща е така. А и все пак продуктът му е мега японски поглед връз западни тропи, което прави нещата допълнително интересни. То и дарк соулс на пръв поглед минава за западно дарк фентъзи, ама само след 20 минути става ясно колко само се кефи на няколко визуални елемента, докато останалото си влачи японския почерк с кеф. Но това е един от най-некадърните драскачи, постигнали такава голяма популярност. Дейвид Кейдж идва доста близо зад него.


пп. Диско Елизиум определено ми е една от най-чаканите игри, ама курец брат, нема време за всичкия ентъртейнмент веке, не знам кога ше докретам до нея, но нема място, което да не хвали писането, до там, че викат е новия плейнскейп тормент, а досега не се е появявала игра, която да достигне такава похвала

Xellos wrote: ↑

Wed Nov 20, 2019 11:32 am

Заслужава си да дам и аз пари някой ден за съпорта му. Не ми се чакаше са Аз само на мас ефекта си джиткам с дефаулт ПИЧА, заради гласа главно

Диско Елизиум има доста разочароващ финал, между другото и разходките от единия до другия край на картата са твърде бавни и досадни, честно казано нямам никакво желание да я преигравам, колкото и да ме израдва като цяло.