Re: Какво слушате сега?
Posted: Fri Nov 01, 2019 3:30 pm
Честно казано нито KSG, нито ye съм изслушал още, нито имам особено желание, съдейки по една-две песньовки които съм чул от всяка. Мен и TLOP не ме кефи много много, има някакви там добри песни, но силно ме е яд че не продължи в някаква посока свързана с Yeezus като продукция и цялостен звук. А Jesus is KIng не мога го слушам, просто не. Като почне да грачи Praise the Lord, one and all и подобни и просто бия хикса. Ако ще слушам госпъл или госпъл рап, предпочитам нещо с такова звучене https://www.youtube.com/watch?v=jr41skFqzb8
Иначе последно време слушам много Slayyyter, clipping и Лана. Slayyyter има на места вокален стил като 2005 Бритни, а продукцията е нещо между Charli XCX и SOPHIE, с много як бас и дисторжън на моменти, текстовете къртят с brattiness, самонадутост и приказки за ебане, направо 10/10. Много обичам такъв obnoxious тип музика, особено ми харесват Daddy AF, Motorcycle и Ur Man.
А на клипинг новия албум след спейс операта на Splendor and Misery, There Existed an Addiction to Blood е техен вариант на хоръркор - от песни със звученето на Карпентър саундтрак разкаващи за трап хаус под обсада като Nothing is Safe през истории за върколашки превъплъщения и вкуса на човешка плът като Story 7 до някакви странни spoken word парчета като All In Your Head. Иначе звученето е дори по-минималистично на места от Splendor and Misery, на други пък бие повече на noise и musique concrete от всякога. Освен споменатите, особено ми хареса Blood of the Fang с препратките към Fledgling на Октавия Бътлър и лидери на Черните пантери в Америка заедно с призива да се възроди революционното движение и да се изпие кръвта на враговете му, просто много надъхва. La Mala Ordina пък има някой от по-любимите ми куплети (e.g. The bags on the table ain't for weight, they for body parts/Victim skin stretched across the wall, call it body art/Bodies for the pile, bring em out stacked on a dolly cart/Anybody out there ain't on drugs yet they should prolly start/This too real, talking bout your life's a movie when the party start/But you ain't pick a genre, lil' bitch that wasn't hardly smart/The script was shit, your third act really drags, the structure falls apart/So here the fixer come, clipping limbs to serve em à la carte) и стената от шум на края на песента е приятна, напомня ми за интротата от първите им албуми.
Лана пък ме изненада, това е първият й албум който ми харесва от дебюта насам. Сууупер приятен и лежерен и с повечко усилие вложено в текстовете, поне според мен, особено в Norman Fucking Rockwell, Mariners' Apartment Complex, Cinnamon Girl и How to disappear. Doin Time пък е изненадващо свестен кавър на Sublime, които принципно като съм прослушвал не са ме кефели... щото ска.
От време на време слушам и новия на Lingua Ignota , Caligula ама предвид тематиката, звученето му и цялостния вайб не много често че дори на мен ми идва твърде депресиращо.
Като цяло доста стабилна музикална година е, а дори не съм слушал повечето неща към които бих имал интерес.
П.П. А, и като споменах със Slayyyter за outrageous песни за ибанье, ето някаква световно неизвестна рапърка BigKlit, която открих, с песен съдържаща бисери като "Ïmma facefuck a hoe till I break her spine" и "Six hundred sixty six bitches on my line" - https://www.youtube.com/watch?v=epwrSnUSO3s
Естествено помага че продукцията e тежка и маже.
Иначе последно време слушам много Slayyyter, clipping и Лана. Slayyyter има на места вокален стил като 2005 Бритни, а продукцията е нещо между Charli XCX и SOPHIE, с много як бас и дисторжън на моменти, текстовете къртят с brattiness, самонадутост и приказки за ебане, направо 10/10. Много обичам такъв obnoxious тип музика, особено ми харесват Daddy AF, Motorcycle и Ur Man.
А на клипинг новия албум след спейс операта на Splendor and Misery, There Existed an Addiction to Blood е техен вариант на хоръркор - от песни със звученето на Карпентър саундтрак разкаващи за трап хаус под обсада като Nothing is Safe през истории за върколашки превъплъщения и вкуса на човешка плът като Story 7 до някакви странни spoken word парчета като All In Your Head. Иначе звученето е дори по-минималистично на места от Splendor and Misery, на други пък бие повече на noise и musique concrete от всякога. Освен споменатите, особено ми хареса Blood of the Fang с препратките към Fledgling на Октавия Бътлър и лидери на Черните пантери в Америка заедно с призива да се възроди революционното движение и да се изпие кръвта на враговете му, просто много надъхва. La Mala Ordina пък има някой от по-любимите ми куплети (e.g. The bags on the table ain't for weight, they for body parts/Victim skin stretched across the wall, call it body art/Bodies for the pile, bring em out stacked on a dolly cart/Anybody out there ain't on drugs yet they should prolly start/This too real, talking bout your life's a movie when the party start/But you ain't pick a genre, lil' bitch that wasn't hardly smart/The script was shit, your third act really drags, the structure falls apart/So here the fixer come, clipping limbs to serve em à la carte) и стената от шум на края на песента е приятна, напомня ми за интротата от първите им албуми.
Лана пък ме изненада, това е първият й албум който ми харесва от дебюта насам. Сууупер приятен и лежерен и с повечко усилие вложено в текстовете, поне според мен, особено в Norman Fucking Rockwell, Mariners' Apartment Complex, Cinnamon Girl и How to disappear. Doin Time пък е изненадващо свестен кавър на Sublime, които принципно като съм прослушвал не са ме кефели... щото ска.
От време на време слушам и новия на Lingua Ignota , Caligula ама предвид тематиката, звученето му и цялостния вайб не много често че дори на мен ми идва твърде депресиращо.
Като цяло доста стабилна музикална година е, а дори не съм слушал повечето неща към които бих имал интерес.
П.П. А, и като споменах със Slayyyter за outrageous песни за ибанье, ето някаква световно неизвестна рапърка BigKlit, която открих, с песен съдържаща бисери като "Ïmma facefuck a hoe till I break her spine" и "Six hundred sixty six bitches on my line" - https://www.youtube.com/watch?v=epwrSnUSO3s
Естествено помага че продукцията e тежка и маже.
А Spendor and Misery не случайно беше номинирана за Хюго за Short Dramatic Work, наистина е много готина афрофутуристична историйка комбинираща елементи на Time Abyss тропа и типичен афроамерикански slave narrative, но в бъдещето. Има и разни препратки към М. Джон Харисън, Ле Гуин, Бътлър, Джемисин и други фантасти, а заглавието е препратка към The Splendor and Misery of Bodies, of Cities, ненаписаното продължение към Stars in My Pocket Like Grains of Sandна Дилейни.
Жако, че тия са на немски що се отнася до смисъла на текста, но пък звучат по рамщайнски.
.
.