ShadowDance

Викаш времената когато стратегиите властваха над гейминга и неща като фпс бяха нечувани за конзоли. А и ти говореше за седмото поколение. Steam го предхожда. Ма карай.

Игрите са признати за изкуство, това че някои се опитват да ги сложат до киното например е безпредметно. Те са по-близо до танцовото поради интерактивността си, което ги прави и уникални. А и взимайки предвид, че като източник на забавление като приходи слагат всичко в малкия си джоб, извън професионалния спорт (и то ако ги събереш всичките заедно) точно този разговор е безсмислен. Не отказвам на хората да си правят игрите и на тези, които им е достатъчно. Но при положение, че имам възможността да си направя собствения кеф по-голям, защо да го пропускам. Не е като филм, където моето участие е пасивно. Играта разчита на моето дейно участие, за да преценя дали става.

И какво е специалното на сайлънт хил 4, която мани, че не е трябвало да е сайлънт хил въобще е с кошмарни контроли, и се дъни точно където игрите не би трябвало. Та какво точно там са усетили е спорно.

Следващата стъпка реално е по-достъпен и негрозен VR, останалото са бели кахъри и празни спорове. Игрите отдавна са се наложили, интерактивността ги прави доста по-интересни като развитие и взимайки предвид сега бизнес моделът на доста от заглавията, всъщност модването и бъркането по тях ги слага в много по-приемливи рамки, тъй като ти позволяват да не се занимаваш с ненужните спънки, сложени там, че да те накарат да обърнеш внимание на онлайн магазина в тях.

Ако ще се заяждате за всяка една дума, не глуповати са Наути Дог, че смятат Ънчартед игрите за кинематографични, а геймърите, че ги купуват и играят (смятайки абсолютно същото нещо). Глупостите настрана - ако ще сравняваме игра с филм, то Ънчартед 4 е много по-кинематографична от бая блокбъстъри (бидейки самата игра също). И Ънчартед, и Тумб Рейдърите са страхотен фън за разцъкване. Епитети като "глуповати" и "простотии", освен обидни, нямат никакъв друг ефект.

Относно автоматичните чекпойнти през 30 секунди - точно в Хелблейд работят превъзходно, защото играта е повече имърсив сим (емпати гейм), отколкото търд пърсън шутър (кютекът е максимум 1/3 от играта). Изключая всичко друго, но да се твърди, че Хелблейд не е заглавие подхождащо сериозно към гейминга като медия е нелепо.

Игрите са признати за изкуство

Не, признати са за такова единствено в ехо стаята на геймърите, което не е нищо повече от автофелацио. Няма никакво значение за какво ги смятаме аз или ти, тази работа тръгва от академичните среди и минава през изграждане на кули от (сериозна) критическа литература. Този процес дори не е започнал.

За стийм навярно се изразих зле, това очевидно не върви със седмото поколение (макар че и там се ръсеха доста повече неебателни портове, отколкото сега). Можеш да изровиш данни за краха на PC продажбите в началото на века, както и продукцията, която се е бълвала (впрочем, портът на недооценения от теб SH4 е добър пример).

Иначе естествено, че си свободен да правиш каквото искаш с инсталациите си и никой не може да ти каже копче. Но при това положение и ти не можеш да правиш авторитетни изказвания за сейв системите, които би трябвало да са универсални - откъдето тръгна и спорът, струва ми се

@penzata Ако приема различната ти дефиниция за кинематографичност - за която не си заслужава да се спори - се съгласявам с почти всичко, с изключение на определенето на Hellblade като immersive sim. Че е имърсив - факт - но това е термин с много тясно значение и говори за дизайн философия, на която хелблейда е антитеза. Визирах понятието на Уорън Спектър

Това за имърсив сима го казах, за да наблегна на това, че играта в по-голямата си част не е шутър - ясно е, че не спада към имърсив симовете (въпреки, че за голяма част от геймърите имърсив е "тия игри с ходенето"). Хелблейд си следва рейл структурата, която сюжета изисква, и при нея аутосейф системата работи логически издържана.

Stun Damage wrote: ↑

Wed Oct 02, 2019 10:21 pm

Игрите са признати за изкуство

Не, признати са за такова единствено в ехо стаята на геймърите, което не е нищо повече от автофелацио. Няма никакво значение за какво ги смятаме аз или ти, тази работа тръгва от академичните среди и минава през изграждане на кули от (сериозна) критическа литература. Този процес дори не е започнал.

Наистина не разбирам желанието ти някой да ти каже нещо и тогава да го приемеш за истина. Половината население на планетата по някакъв начин играе, било то на телефон, конзола, пеце, микровълнова, все тая. Самият бизнес зад това нещо е колосален. Плюс това, което го говориш отдавна е почнало. Да не говорим, че гейм дизайн сам по себе си се изучава в университети. Те ти академия, а за трудовете изписани, бидейки най-популярната форма на забавление дали не са се изринали и това да правят. Едва ли някой ден върховният съд ще дойде да ти каже, "мда, геймките са арт, седи мирно".

И ще игнорираме ли всичкото арт в самите игри от всяка медия, която можеш да се сетиш - кеф ти литература, кино, театър, музика, скулптура, фотография и квото там падне. Или блъскането на науката успоредно, щото тия процесори не са на ръба на физическите си възможности от едното и нищо и чиято разработка струва милиарди... щото отново, на ръба са на каквот е възможно физически. Добави и всичките нововъведения, които са нужни са създаването на самата игра. Или да сложим и фактът, че психологията разглежда играта като действие за изключително важен компонент от човешкото развитие. Т.е. мешаме толкова много важни неща в едно и да не му викаш изкуство, щото некой дърт тъпанар не е склонен да го приеме е смешно. Плюс, че като сегашната академия се завърти веднъж и на нейно място дойде новото поколение, за което игрите са просто едно от много неща, към които има достъп просто ще ги приемат с останалите "официално", но и с уговорката какви са разлките, заради интерактивността им. И както казах по-рано могат да ги сложат до танците, кулинарията, цирк и пр. Даже и до архитектурата и киното, бидейки такъв миш-маш от креативност и наука.

И пак - ти къде ги слагаш? Боли те, че не ги слагат точно до това, дето му викат файн артс или въобще не ги смяташ за изкуство, щото тоя разговор едва ли може да е по-безпредметен, като се вземе предвид нуждата към тях и смайващите количества хора, които ги употребяват.

Доста е безпредметен, да. Отговарям ти защото си отделил време да ми напишеш смислен и добре конструиран пост, но викам с това да преустановим заливането на темата с офтопик.

Гейм дизайнът се изучава като специалност с практическа насоченост и само по себе си това не го разделя качествено от ученето за инженер. Със сигурност можеш да направиш разликата с начина, по който изкуствата са легитимирани. Важно ми е това да се случи с игрите, но не защото имам нужда да ми се казва каквото и да било. Причината е двустранна.

1. Аспирирането към подобна цел ще даде нужния тласък да се правят игри, които не опитват да са забавни или дори приятни в буквалния смисъл. Защото това:

бидейки най-популярната форма на забавление

е вярно, но не го виждам като недвусмислен плюс. Думата "игра" в момента е натоварена с много досадни конотации, които пречат на медията да си реализира потенциала като нещо повече от интерактивен носител на други изкуства.

2. Впоследствие, генерираният научен труд се връща обратно в гейм дизайна по смислени начини. Целта на качествената оперативна критика винаги е била да информира теорията на полето. Такава в момента нямаме. Да, игрите са най-масовата форма на забавление и това се проявява в гейм критика, която не е нищо повече от слабо завоалирани геймърски отзиви (не изключвам ревютата си от това снизходително изказване) и академично изследване, което е в сферата на социологията.

За останалото си прав, но не ми пука за силата на гейминга в масовата култура. Не казвам, че няма значение - просто не ми пука. Разминаване на интереси.

Martix wrote: ↑

Tue Oct 01, 2019 6:22 pm

пп. Излезе клипа на my dark disquiet на PotF и още в началото го има култовия червен бакелитов телефон.
https://www.youtube.com/watch?v=aMT5Tuw0yZk

Дъ Хотлайн.

Както и предполагах - геймплейът на Контрол е подобно "опростения" на Алан Уейк, което е страхотно.

Относно повтарящите се три картини - връзва се изцяло със "соц" обстановката на сградата (особено еднаквите конфигурации на офиси и обезличените американски кюбикъли) и плакатите за безопасност на труда и пр., както и с интро референцията на Джеси към "Изкуплението Шоушенк" - изобщо не мисля, че са плод на бюджетни ограничения, а е чисто дизайнерско решение.

Ако не разчистиш дадена ареа, вразите се риспаунват, но ако си ги очистил всички не се появяват пак, което ми е ок - не виждам никакъв стори и геймплей смисъл от риспаун. Логично е чекпойнтът да е на Контрол Точките, имайки предвид какво точно представляват; вярно, че смъртта не е обяснена по никакъв начин историйно (не че и трябва), но аз имам догадки, заради една "лекция", която слушах по високоговорителите (или беше просто Hiss намеса, все тая) в сградата.

Както се подразбра от най-първото изречение - пейсингът ме радва, особено частта с бавното отключване на умения. Играта по никакъв начин не те кара да ръшваш в битките, даже това е безсмислено и самоубийствено, но и частта с кавър механиките не е най-надежна, защото вразите пак те пуцат. За себе си, намерих най-приятния начин за провеждане на битки - не спирам да ходя и да се суркам, и така пуцам; супер е и почти не ми взимат хелт. Умрях само няколко пъти нарочно, за да проверя риспауна на вразите.

Също така е логично да чуваме постоянно вътрешния монолог на Джеси (навремето Алън Уейк плямпаше нон-стоп със себе си и беше фън), имайки предвид показаните в началото неща с персонажа ѝ.

За момента, метроидвания частта е досущ тази от на Крофт игрите - ненужна, освен единствено за луутване и събиране на лоре. Ще видя по-натам как ще е.

И накрая за лага - получи ми се на две места: на супер бруталистично красивия "кървав" лоудинг и, когато използвам телекинезата, да направя орлявщина с десет бюра, едно зад друго.

След като я приключа, пак ще пиша. Хуукнат съм бая.

Казах, че няма да пиша повече за Контрол, докато не я врътна, обаче едно нещо вчера нощта ми отвинти тиквата , така че спойлер:

Spoiler: show

Спойлерът не е за сюжета, но може да развали адския кеф на някой, ако предварително го знае:

Spoiler: show

В една от килиите на петия етаж на Паноптиком-а, един от алтърд айтемите бе ноут на Алан Уейк и самият той се появи като видение, тип директора Тренч, за да го прочете. Избочих от кеф.

Джиткам The Technomancer няколко дена по 1-2 часа. Играта ме кефи, не е ААА и битките са малко so-so, но сетинга на Марс ме радва, историйката е добре засукана, персонажите са интересни, всичко до тука е войснато и има много страничен диалог, което ме кефи.

Стабилно RPG е играта. Има си проблемите, но не разбирам гигантския хейт, който получи. Дори битките са приятни на Нормал, както и развитието на героя. Една сурия изцъклени ААА игри с по 50-100 милиона бюджет играх 2 часа и изтрих, а това си ми влиза приятно вече почти 10-тина часа и гледам на всеки следващ куест с интерес. Много приятно изненадан съм!

Amikae wrote: ↑

Wed Oct 16, 2019 1:19 pm

Джиткам The Technomancer няколко дена по 1-2 часа. Играта ме кефи, не е ААА и битките са малко so-so, но сетинга на Марс ме радва, историйката е добре засукана, персонажите са интересни, всичко до тука е войснато и има много страничен диалог, което ме кефи.

Стабилно RPG е играта. Има си проблемите, но не разбирам гигантския хейт, който получи. Дори битките са приятни на Нормал, както и развитието на героя. Една сурия изцъклени ААА игри с по 50-100 милиона бюджет играх 2 часа и изтрих, а това си ми влиза приятно вече почти 10-тина часа и гледам на всеки следващ куест с интерес. Много приятно изненадан съм!

Да-а. Техномантът е своеобразно скрито бижу. Не e полирано, но все пак има своите достойнства, в интерес на истината като всяка друга игра на Spiders. Всъщност тя е един вид продължение на Mars: War Logs, която е много по-локална и праволинейна.

Битките наистина са особени, заради клънки анимациите и разни проблеми с баланса и във всеки случай не е нито Dragon Age, нито Mass Effect, но света е нелош и има разни оригинални моменти, заради които си струва.

Приключих Control. Играта кърти.



ЕДИТ:
Първо няколко дразнещи неща (няма да се задържам много на лага и фрейм дропа; дразни, но в течение на играта почна да ми става почти незабележим ) - за жалост играта имаше няколко геймплейни бъга, които се оправяха с рестартиране, и на няколко пъти крашна в напрегнати моменти, чието достигане изискваше доста преиграване.

Опциите за "mission select", както и тази за ню гейм, ме предупреждават, че ще затрият всичко до момента като прогрес, което изобщо не е ок; не разбирам причината играта да не притежава повече от един слот за сейв. Това ме дразни най-вече, защото искам да я преиграя с някои от другите костюми (чиято функция е чисто визуална, но радват много, особено голдън сют-а и този на помощник-чистача), а не знам дали ще мога.

От една страна разбирам, защо от Ремеди са решили да няма мини меню за оръжията и бързото им превключване от едно на друго (подобно всички други търд пърсън шутъри, в които героят мъкне на скромните си плещи солидно количество арсенал), но заради видоизменящото се естество на сървис уепъна, точно в тази игра, напълно логично пасва да има подобна опция. От друга страна, използването на две оръжия е готино, защото спрямо тях трябва да нагласяваш тактиката си за провеждане на битки (в даден етап от играта - освен безполезния спин вариант на оръжието, но като цяло никога не съм харесвал и използвал събмашин гънс, - се изисква използването и комбинирането на различни оръжия), но в такъв случай смяната им трябваше да се прави на контролните точки, а не посредством влизането, и прекъсването на геймплейа, в менюто. Като цяло, виждам резон в текущата ситуация, но въпреки всичко изглежда недомислена.

Метроидванията се връзва страхотно с интериора на The Oldest House, аксес левъла на служителите му и физиката на нивата.

Провеждането на битки е толкова изпипано и динамично, че (освен в самото начало на играта) изобщо не съм се сещал да използвам функцията за прикритие. Геймплейът те насърчава да използваш едновременно комбинация от оръжия и умения, след която остава масова разруха и блаженно задоволство. И както бе казал един пич, в едно ревю на Контрол - не съм вярвал, че оръжие може да се доближи до левиатанската брадва на Кратос като съвършенство, докато не използвах launch умението. Телекинезата в играта е изкъртваща.

До колкото си спомням, Ремеди бяха критикувани за бързото научаване на умения в Quantum Break, поради което и по-скучната втора половина на играта. В Контрол, отключването на уменията става плавно и задоволително обвързано със сюжета на играта.

Постоянните брийчове в Oldest House, с които трябва да се справиш в рамките на 20 минути, изобщо не са задължителни, но допринасят едно адски готино усещане за постоянно нападение на Hiss над сградата и Бюрото. Това се връзва и с рандъм риспоун-а на вразите из коридорите на Къщата. Борд Каунтърмежърите са готина добавка (носеща различни модове със себе си при изпълнението им), която те "подканя" да експериментираш с различни оръжия и начин на чистене на врази.

Първосигнално може да се нахвърли, че историята на Контрол е брутална мешавица от първия Халф-Лайф, Досиетата Х, Фриндж и Туин Пийкс, че дори и Ауторити (втората книга от Съдърн Рийч), и се вижда поклона на Сам Лейк пред тези произведения, но нейният ню уърд си е съвсем отделна и пълнокръвна вселена, чиито 261 на брой кълектъбълс я разширяват и обогатяват по великолепен начин.

Освен няколко странни режисьорски решения, кът сцените са магнетично направени. Второстепенните герои са чудни, а актьорското изпълнение на Матю Порета (гласът на Алън Уейк и най-якият Робин Худ "в чоропогащи") като д-р Дарлинг е налудничево добро. А Джеси Фейдън е великолепен и запомнящ се протагонист.

Играта е такава огромна наслада, заедно с изключителната визия, че след като я приключих продължавам да не желая, да напусна света ѝ. С нетърпение очаквам експенжъните Foundation и AWE, излизащи догодина, както и ню гейм моуд-а, Expeditions, излизащ декември.

Spoiler: show

В едно скорошно интервю на Сам Лейк, той спомена колко много идеи от евентуално бъдещ Алън Уейк са използвани в Quantum Break, но най-вече развити в Control (тъй като не пасвали на вселената на Уейк). Ами, официално е, че Алън Уейк и Контрол са в една вселена . Освен, че Джеси намира няколко документа за AWE в Брайт Фолс, Найт Спрингс фигурира в доста други, както и Колдрон Лейк (една снимка на чистача Ахти пред неговата хижа и езерото отзад, което "измамно" много прилича на това от Алън Уейк), за секунди се появава и самият Алън Уейк като привидение към алтърд обджект. Също така и появата на Old Gods of Asgard, не само музикално и като кълектибъл - обложка на техен албум, любим на Джеси, а и като връзка с Ахти. А и кордата с копчето (кликъра), която те препраща към Oceanview мотела.

В тази статия са събрани всички връзки (даже и повече) между Control и Alan Wake: https://www.gamespot.com/gallery/contro ... 2900-3029/

Не знам до колко Quantum Break е обвързана с Контрол, защото нито съм я играл, нито съм запознат с историята, но е яко че актрисата Кортни Хоуп, която озвучава и дава лик на Джеси Фейдън, също така участва в Брейк-а, но като друга героиня.

Има много спекулации, че точно вторият експенжън AWE ще бъде обвързан по някакъв начин с altered world event-а в Брайт Фолс, най-вече заради текущия му кавър :

Напълно възможно е вратата в Oceanview Hotel and Casino със спираловидния символ (споменат в документите за Брайт Фолс) да се отвори. А защо не и някоя от другите четири.

И за финал, не мога да не спомена Мейз нивото, което с великолепната си физика и песента Take Control на Old Gods of Asgard, беше разкъртващо, а това с Огледалото бе огромен поклон пред Туин Пийкс.

И двойният финал на играта е страхотно направен и напълно задоволителен.

Този пост отново е за Control, но искам да го разгранича от горния, защото ще говоря само за Борда:

Spoiler: show

Продполагаемо е, както споменава Stun Damage в коментар под ревюто си за играта, че субтитрите (които ние пускаме от опциите на играта), които съпътсват "езика" на Борда, идват от съзнанието на Джеси и как тя го разбира, което в повечето случаи е двусмислено. Бордът също така не е съвсем наясно с човешкия език и начин на изразяване, оттам и концепцията с наклонените черти между думите.

Което ме води до мисълта, че и Джеси е част от това колективно съзнание (и ние като играчи, решили да пуснем субтитрите), защото няма как да сме сигурни, дали субтитрите не идват единствено от нея или са "точно" предаване езика на Борда. И тук идва най-най-якото мета нещо в играта: Борда на няколко пъти чупи четвъртата стена (Дилън също), обяснявайки на Джеси, че е във видео игра, както и на края на играта, споменавайки, че отново ще се срещнат и наклонената черта, след която има думата експенжън.

Де факто, ако Борда е масивно колективно съзнание, което вижда/съществува във всички алтернативни реалности и Oceanview мотела е мястото в съзнанието му, от което се мести към реалностите, светът в играта се смесва с нашия свят и Борда не може да разграничи двете реалности, което е толкова мета за видео игрите, че пръсва.

Дъ Олдест Хаус ис ъ Плейс ъф Пауър.

Да фак!!!!!!!!!!!

Навремето никой не писа за Хелблейд, сега и за Контрол; а толкова ми се говори. Нууууууубз!

Казах ти, епик да се ибе у дупе. Га доде у гог или стийм ще се поглъща. Нещата за пеце ся са по-дебилни и от тия при конзолите. Ма ред дед иде след 2-3 деня, та се диша.

Баце, те Стийм сами са си виновни, че големи заглавия отиват ексклузив, или за година по-рано, при Епик-а, та се сърди на тях.