ShadowDance

@Amikae тва неква финална фантазия ли е, че мяза на азиатско, което не е Black Desert.

Иначе приключих farcry 5 и е една от малкото игри, където ludonarrative dissonance-a въобще не ми пречи. Просто играя играта и кътсцените ги приемам за различен свят. Щото в тях дали убиваш реално и 2-3ма човека, извън главните лоши, докато в игралния свят само докато обикаляш планината е клане. Освен това заради сетинга си можех да разигравам малко тексаско клане вайб, когато много почнах да дялкам селяндурите. Освен това бидейки игра където са подивял религиозен култ срещу американски селяци, бях на страната на лошите

пп. И двата финала са мега. Пасивният е доста дарк, а екшън ориентираният определено възнаграждава повече, ако избереш да играеш с женски персонаж. Доста по-ужасяващ е така.

както може да се очаква от поредицата, геймплеят е пушка, войс актингът и репликите са на убийствено високо ниво (с някои изключения, но те са по сайд куестовете, дето са задължителни, ама определено не се бяха старали толкова с тях). Цялото зло семейство е паметно и интригуващо, екшънът е бомбастичен, става мазало постоянно, а идеята да превърташ финалните надписи е много добра. Но много ми се ще игра-фейд ту блек-кътсцена-фейд ту блек-лоадинг скрийн-игра да изчезне някой ден от геймина и всичко да е плавно. Много чупи пейсинга.

@трубадур Ей туй нещо е - https://www.youtube.com/watch?v=4tyuIh12_HU

Яко е! Яко е сторито, персонажите, класовете са брутално яки и всеки един от тях си има допълнителна специфична сюжетна линия. И не ти се налага да правиш нови герои за да играеш друг клас защото си The Warrior of Light и всеки клас е просто кристал, който може да се екуипне.

Мен ме радва, щото едно че има много контент и второ играта е предимно single player стори пресечено с дънджъни и trials от 8 човека. Чак когато стигнеш макс левел почва да става повече като ММО. А и Shadowbringers е стабилно инспириран от Berserk мангата, ако те кефи такова нещо.

Кефи ме берзеркчо, доста даже, просто всичко файнъл фентъзи чупи кринджа и ми е противно, на равно ми е с метъл гиър поредицата (минус играта правена от платинум, която никъв метъл гиър не е, ми е повече байонета, ма с рейдън или както там се води пичът). Та ненам, просто като видях скрийншотовете, дето пусна си вика, тва не е блек десерт, липсват деколтетата, и само фф ми доде на акъла, че може да е и да си питам

Започнах Control. 3 часа in, засега е по-бледа версия на Prey(2017) със астрални зомбита, вместо извънземни такива.
Но историята е интересна, а и я има тази Remedy психария пръсната из writing-а.
Геймплейно, нещо не и е на тамън. Уж искат да си подвижен и де ходиш на меле на гадовете като в Дуум, а всъщност героинята е доста тромава, мре бързо, и презарежда бавно, което по-скоро ме кара да играя на gears of war style криене зад колони. Предполагам, че нататък като се ъпгрейдна повече ще може да се играе по-раздвижено. Не помага и бавния loading на нивата и тва, че като умреш те пуска на последния чекпойнт (да, на 20 секунди е от мястото където си умрял, но в 2019 дори това ми се вижда тромаво и остаряло като дизайн).

пп. Излезе клипа на my dark disquiet на PotF и още в началото го има култовия червен бакелитов телефон.
https://www.youtube.com/watch?v=aMT5Tuw0yZk
пп2. Графиката няма да коментирам, щото я цъкам на 3 годишен лаптоп и съм смъкнал всичко, за да изтискам тези така ценни фпс-и. Право рече stun damage, че като се разхождаш из коридорите всичко хвърчи на макс и отраженията ти събират очите, ама като се сбиеш с повече от 2 гада, кадрите дропят все едно го караш да оре нива.

@Martix не ти ли се струва, че Prey свърши малко все едно изведнъж са спрели разработката поради някаква причина?

Spoiler: show

През толкова шит минах в тая игра и на края какво? It's just a dream bro lol!

Имам чувството, че минимум 10-тина часа липсват от играта.

Martix wrote: ↑

Tue Oct 01, 2019 6:22 pm

Не помага и бавния loading на нивата и тва, че като умреш те пуска на последния чекпойнт (да, на 20 секунди е от мястото където си умрял, но в 2019 дори това ми се вижда тромаво и остаряло като дизайн).

Точно по този повод, онзи ден си говорих с един приятел, на който Секирото (освен като трудност) му било адски дразнещо, че чекпойнтите били някакви тотеми и те пуска на майната си, откъдето си умрял.

Лично мен ме дразни това чекпойнтите да са през половин секунда и да се движиш съвсем неангажиращо по нивата. Примерно, в Халоу Найт чекпойнтите са пейки, които са на рядко и трябва много да внимаваш как дълбаеш из различните карти, защото ако умреш, има бая да се връщаш (плюс това, че не си ли вземеш духчето, дето са те батисали, което в повечето случаи е на майната си, губиш всичките си кинти). И това сравнено с другата крайност - Shadow of the Tomb Raider (а и предходната) бичи аутосейфове нон-стоп и се усещам (въпреки, че нарочно бъцам всичко на хард, за да няма никакви подсказки от страна на Лара), че понякога вместо да помисля и огледам обстановката, рипам кат изоглавен, да видя мога ли да се хвана за някой ръб и в повечето случаи се нашишвам я на някой кол, я си чупа врата, я ме зобат лисици, но всичко това е все тая, защото след като умра, ме пускат точно там, където съм пукнал и така се губи самото потапяне в играта.

Та, общо взето, днешният дизайн на видеоигрите с тия постоянни автосейвове ми бърка в здравето и прави гейминга адски мързелив.

Sekiro и Hollow Knight са концептуално подобни игри и в тях чекпойнтите умишлено са така. В противен случай игрите се тривиализират. Идеята в такива игри е да научиш нивата, гадините и босовете, за да можеш да прогресираш. Историята остава на по-заден план в такива игри, макар че и двете посочени имат доста готин lore.

Control обаче, сори, е просто пуцалка, която играеш за да минеш сторито. И когато си жулил някаква мисия известно време, умреш поради някаква причина и те върне назад, просто е тъпичко. Все ми е тая да минавам пак през някакви гадюги без особена идентичност и механики, да сейфа там постоянно за да може сторито да върви без прекъсвания.

Shadow of the Tomb Raider е просто тъпичка игра. Първият от новите райдъри си остава най-добър, щото студиото играе по силните си страни, а не се пъне да прави някакъв издухан опън уорлд, като при продълженията. Не знам какво са изтръпнали всички студия всяка игра да е опън уорлд, при положение, че опън уорлд игрите, в които сторито не е пълно дъно, се броят на пръстите на едната ми ръка и дори те пак страдат точно заради опън уорлда си. Аре да се кротват вече и да правят малко по-линейни игри или метроидвания, като това новото Star Wars на Respawn, дето се задава.

Ту би хонест, соулс игрите могат да се ебът. Както и автосейфа, и той та оди на лична оргия. Искам да си сейфам га ми падне, едно време можеше да биеш ф5-цата по време на кътсцена. Ако искам да си експериментирам или да чийзвам това си е моя работа. От липсата на тая функция лъха само на мързел и его. Ние така сме направили играта и така ще я бозаш. Няма друго изкуство, което да налага такива малоумни ограничения и после що модвам до безобразие. Мултиплейър неща не пипам, дори да са толкова лабави и да им отне години да се осъзнаят (dead by daylight е един от най-плачевните примери, но и там не пипах, щото други хора ще страдат). Ама в сингъл да ми се правят на интересни, при положение, че масово днешните дивелъпъри дори не си правят труда да портват като хората. Нема шанс.

Сега като се замисля освен Дивинити оригиналнио грех 2 (дека е игра, която така или иначе ти дава всичката свобода и в същото време е мод френдли) и новият девил мей край, май нямам сингъл плейър игра, която да не трябва да барна по един или друг начин, че да ми е фън.

с тва на ум - Steep е доста яка, пърцуцаш из алпите и ако си бот в Аляска, и ако те боли главата и купуваш DLC, нейде в азия. Да се пързаляш из тая красота и претрепеш като див пес по скалите е мега.

Amikae wrote: ↑

Wed Oct 02, 2019 10:44 am

Shadow of the Tomb Raider е просто тъпичка игра. Първият от новите райдъри си остава най-добър, щото студиото играе по силните си страни, а не се пъне да прави някакъв издухан опън уорлд, като при продълженията.

Не знам колко е най-добър първият, защото брутално много ми доскуча в началото и го заебах. Аз от тая игра искам експлорейшън и тумбове, които втората и третата игри ми дават, макар че при Райз-а е бая наблегнато на Ънчартед пуцалка, но пък Шадоу-а компенсира откъм яки томбове. Сторито и на двете е бозаво, каквото е и на повечето блокбъстърови филми, та, ни радва, ни пречи. Вярно, че в Шадоу-а Лара я блъска яка амбивалентност и е по-брутален убиец от Кратос, но за мен това са бели кахъри. Като цяло не съм очаквал повече от тези игри (толкова много неизползваеми скилове имат), но са ай кендита, томбовете са прилично трудни и яки, и мен ме радва да се шляя наляво-надясно и да събирам айтеми и шитни.
(Метроидванията в Райза и Шадоу-а е ненужна, но също ме радва. )

Контрол ще я видя тези дни, но от всичките досегашни мнения ми блъска на геймплей тип Алън Уейк - хората го мразят, щот бил дървен; на мен ми харесва, защото се връзва страхотно със сторито, а подобни елементи ме радват. Подобно Хелблейд и Спек Опс Дъ Лайн (с уговорката, че при Ягер не е било търсен ефект).

Ся, и на мен ми е писнало от оупън уърлд чикии и искам да нищя праволинейни игри, но пък ми е писнало и от геймплей с една камара механики. Заради това бойната система на Хелблейд е съвършена.


п.п. това с махането на F5-ицата навремето бая ми бръкна в здравето.

Amikae wrote: ↑

Wed Oct 02, 2019 9:29 am

@Martix не ти ли се струва, че Prey свърши малко все едно изведнъж са спрели разработката поради някаква причина?
Имам чувството, че минимум 10-тина часа липсват от играта.

Naah, за мен Prey свърши след последната мисия. Всичко в end cutscene-ата е просто зле написани кукички за продължение дето няма да дойде.
Prey поначало беше разработена доста пестеливо, но и deliberate, така че май са знаели какво правят с бюджета.

Затова и ми прави лошо впечатление Control, която геймплейно и жанрово е 1 към 1 с Prey, но още по-бюджетна. Това, че всички стаи изглеждат еднакво и виждаш едни и същи конфигурации на зали и коридори някак яко се вгражда в митоса на играта за The Old House, но това, че по стените висят едни и същи 3 картини с каубои и, че във всяка стая има една и съща бяла дъска с едни и същи надписи, вече бие много на бюджетни ограничения.
И pacing-а нещо не ме радва, струва ми се, че много бавно се отключват нови неща (но май ще се окаже, че просто няма много за отключване и затова са нарядко).
Loot box системата награждаваща те с напълно безполезни дупликати постоянно е WTF???
Access Level системата е най-изпортения опит за метроидвания, който съм виждал от много време насам.
и тн, Remedy са добри в това, в което са добри, но този тип open world не им е силата, като се заговорихме за насилени open world-и.

@penzata - няма лошо, когато чекпойнтите нарядко са дизайнерско решение, но в Control са по-скоро програмистко такова. На практика локацията където те spawn-ва след като умреш е единственото нещо, което губиш. Всичкия прогрес, избити гадове, събрани collectibles, се пазят, само дето играта те кара да преминеш 3 зали докато се върнеш до мястото на смъртта.
И това е смърт, няма story обяснение че се прераждаш или нещо такова. Просто reload-ваш от по-рано, но стаята преди теб вече е изчистена от врази...

Една от любимите ми игри на всички времена е Mafia, а там като умреш трябваше да преиграваш цялата мисия, понякога до 40 минути геймплей, но там дизайна се спогаждаше с историята, в Control нещата просто изглеждат недомислени (или може би са нарочно неконсистентни, за да са Spookyииии).

Souls-ове не съм играл, не на мен тия time sink-ове, имам си daily мисии на Heartstone за правене

Обсъждането на сейв системи в някакъв вакуум извън жанровата принадлежност на игра е безпредметно и само ви пилее думите. (Макар че ако ще сме досадно обобщаващи, Dark Souls вариантът е валиден за най-много жанрове ).

Вместо да разпръсваме аргументите до анекдотични случаи, това трябва да се систематизира:
1. Автоматичните чекпойнти през 30 секунди са продукт на опита за създаване на "кинематографични" (според глуповатите им разработчици) игри - това е изцяло продукт на седмото конзолно поколение, но за целите на простотии от типа на актуалната Tomb Raider трилогия и Uncharted работи. Всъщност не просто работи - в интерес на тези игри е постоянно да запаметяват прогреса, доколкото зрелищните сетпийсове не се облагодетелстват от повторно гледане, а геймплейните ситуации са насилени и не съдържат вариация, т.е. преиграването им е излишък. Дори сериозни произведения като гореспоменатият Hellblade спадат към тази категория, но те са сериозни само като разказвачество, не и като ангажимент с гейминга като медия.
2. Сейвът на фиксирани от студиото места е най-утвърденият начин и е почти фундаментален. И сами се досещате, че не произлиза от желание на създателите да ви фрустрират - имат точно нулев интерес да го правят. Тази сейв система е структурно решение и всъщност направлява огромна част от левъл дизайна. Това е почти неизбежно при метроидвании, а и при всички игри, чиито геймплей оставя място за различно изпълнение на всяка ситуация.
3. Свободният сейв по всяко време е почти задължителен в:
а. Immersive sim-ове.
b. Комплексни стелт игри.
Встрани от тези два случая е детриментален, което ни навежда на глупости като тази:

трубадур wrote: ↑

Wed Oct 02, 2019 11:03 am

Искам да си сейфам га ми падне, едно време можеше да биеш ф5-цата по време на кътсцена. Ако искам да си експериментирам или да чийзвам това си е моя работа. От липсата на тая функция лъха само на мързел и его. Ние така сме направили играта и така ще я бозаш. Няма друго изкуство, което да налага такива малоумни ограничения и после що модвам до безобразие.

Встрани от финансите, баш това е причината студиата масово да не приемат сериозно PC гейминга през седмото поколение. Гейм дизайнът е базиран на ограничения. Дори дизайн философия като immersive sim-а, която на теория се основава на свобода на играча, в добрите си прояви работи защото разработчикът е предвидил възможните действия и ги е балансирал да са еднакво валидни, просто с различни плюсове и минуси. Игрите, с няколко експлицитни изключения, не са платформа, върху която да градиш и модифицираш в търсене на някакъв твой утопичен фън. Докато не се отърси от тези тъпотии, геймингът никога няма да добие желаната легитимност като форма на изкуство.

Spoiler: show

Няколко примера:
Wolfenstein: The New Colossus има напълно свободни сейвове в PC стил - на всички платформи. Опитайте да я изиграете на висока трудност. Ръчното запазване не променя факта, че играта е лесна ако се играе по скучен и не-wolfenstein-ски начин, и почти невъзможна иначе. Сейв системата е патерица, а не решение.
Алтернативно, пробвайте Pathologic 2 (псевдо-римейк на оригинала) - подчертано неконзолна игра във всяка фибра на дизайна си. След това пробвайте първата и се замислете за мотивацията зад сейв системата.

Stun Damage wrote: ↑

Wed Oct 02, 2019 5:57 pm

Гейм дизайнът е базиран на ограничения.

кажи ся кой те излъга и те пипа нощем неприятно, че да стигнеш до толкова тъпо заключение. Бил базиран на тва баба му и не можеш да се измъкнеш с аргумента, за дивелъпърите предвиждаш какво ще направиш, щото те това го правят, ама далеч целта им, че и крайният резултат не идват от философски наложени ограничения. Щото както го пишеш звучи, че смяташ тия ограничения за водещи и идващи отвътре, а не от външни фактори.

трубадур wrote: ↑

Wed Oct 02, 2019 6:30 pm

кажи ся кой те излъга и те пипа нощем неприятно, че да стигнеш до толкова тъпо заключение. Бил базиран на тва баба му и не можеш да се измъкнеш с аргумента, за дивелъпърите предвиждаш какво ще направиш, щото те това го правят, ама далеч целта им, че и крайният резултат не идват от философски наложени ограничения. Щото както го пишеш звучи, че смяташ тия ограничения за водещи и идващи отвътре, а не от външни фактори.

Всякакви мисли ме пипат неприятно, но това заключение не е по тяхна вина. За какви външни фактори дрънкаш при положение, че всяко едно действие, което игра ти позволява да направиш, изисква часове и часове насочен труд за имплементацията си. Игрите не произхождат от реалността и свободната ти воля, а от нищото. Каквато и свобода да се напънеш да дадеш на играча, ограниченията винаги те дефинират.

Знаех, че веднага ще почнеш да се въртиш и доизясняваш, щото си наясно каква дебилност изтреса и сигурно си даваш сметка накъде ще отида. Но дай да те почнем едно по едно, просто това мнение дето го изсра преди малко има толкова тъпотия, но и вяра в правотата си, че си е бало дома.

1-та ти точка (яко е как викаш на разработчиците глуповати, ама иначе трябва да им следваме сляпо дизайна и нема място за мърдане, оти не е изкуство, за тва след малко), жалко че премъдрите ти слова не са били изтресани по-рано, щу народ си е загубил времето с ънчартет и новите тумб райдъри да ги спийдрънва, ама то тоя геймплей за нищо не става, въобще. A ремастърът на ънчартед продаде 5 милиона копия, до едно все нови хора, ни един от тях не е бил пичага, който иска да преиграе любими игри отново, щото епиката просто не хваща втори път . Тая чекпойнт система при тия игри е само да маскира колко са зле, нема общо с пейсинга им и възможностите на конзолите (един от много външни фактори, които може и да имат някакъв отпечатък върху това как една игра се прави, ама ти си специалистът).

Сейф функцията като цяло е едновременно геймплей решение, както и такова, дето ти пази файловете. И точно като левел дизайна е доста по-сложно нещо, отколкото му даваш кредит, само колкото да праснеш някакво мнение, което мани че не си доечел, ами не си и разбрал като хората, ама звучи авторитетно та давай. И да, свободния сейф важи самоз а 2 типа игри, евала бате, гейминг коспот си. Добре че никой не мисли като тебе.

И после просто идва ултимативната идиотщина:

Игрите, с няколко експлицитни изключения, не са платформа, върху която да градиш и модифицираш в търсене на някакъв твой утопичен фън. Докато не се отърси от тези тъпотии, геймингът никога няма да добие желаната легитимност като форма на изкуство.

Което си плаче за въпрос тип 80-ка сапунка. Кой да го еба си ти, че ще да казваш на хората кое е изкуство на първо време и какво може да правиш с играта... че да търсиш фън. Лол. Значи първо имаме тъпи разработчици, но после трябва да им ходим по свирката, щото иначе нема да е АРТ. Ти наред ли си? Но бидейки произволен паляк в нета, а Джон Кормак... некак си важно име в индустрията, за наша обща радост, нещата не стоят така. Той ползва положението си в компанията, за да накара ID да пускат сорс кода на всяка своя игра, след като изкарат нещо ново. И познай какво правят хората с това. Търсят си кефа като преработват кода, докато им стане гот... или им писне. С достатъчно его го пускат в нета за други да му се радват, ако пасва на желанията им. Един малко ползван сайт като Нексъс нямаше да се къса от модове и буквално милиони хора да свалят и ползват един и същи мод, ако твята теза имаше смисъл. Да не говорим щу чиляк модва за собствен кеф и не споделя направеното.

И тва

Встрани от финансите, баш това е причината студиата масово да не приемат сериозно PC гейминга през седмото поколение.

кой не го приема, мани ги заучените глупости, които си чувал от кой знае къде и преди кой знае колко време. Но след толкова нюансирано мнение как да очаквам някой да вземе предвид неща като държави, различни култури и достъпност на дадени стоки... плюс тоталното игнориране на компании, които по това време изриваха с пеце заглавия. Но дори светът ти да е само юбисофт (където шевчето директно нарече пеце геймърите пирати) и ЕА (горе-долу същото, само че по-грубо), пак няма вода, щото дори тогава бълват заглавия за която платформа можеш да се сетиш. Sims прави много пари. Както и различните ситибилдъри. И моби, и симове и фпс-и, но да, заради модовете и свободата на платформата гейминг компаниите са се държали надалеч и не уважават... докато пускат инструментите, с които си правят игрите, че хората да създават какво им скимне... или им стигат уменията да направят.

И да, всичко опира до ограничения, но така както го пишеш, звучи сякаш мислиш, че са само вътрешни. Не взимаш предвид пазар и хардуерни ограничения, като в момента основно монетизацията на различни части от играта реално й бутат геймплея. Важи за доста ААА заглавия. И да се изцепиш, че само по един начин трябва да се правят нещата е толкова тесногръдо и реално може да попречи на игрите да се слагат до изкуствата. Но както казах, сума народ не споделя това мнение и си прави каквото пожелае със софтуера си... и си търси фъна... и си го получава. Па ти се води по идеите на "глуповатите" разработчици и стовари още едно мнение тип ЕДИНСТВЕНАТА ИСТИНА със същата доза снизхождение. Много е полезно.

Следването на дизайна е проява на същата наивна вяра в доброто, която те кара да гледаш некадърно монтирани филми вместо да ги отвориш в Sony Vegas и пренаредиш по минимално интересен начин. Може да не е съвсем рационално, но е единственият начин да възприемеш някакво чуждо творчество вместо своите собствени въжделения. В крайна сметка, не е твоя работа да оправяш неща по творбата им. И да, ако това следване на дизайна не те отведе до нищо хубаво си свободен да обидиш разработчиците. А ако Naughty Dog смятат Uncharted за кинематографични игри, значи са обектвино глуповати Че хората ги преиграват е ясно, но се запитай за момент дали е заради персонажите и диалозите, или поради поредния сетпийс с рухващи сгради, и чак след това се облягай на емпирични аргументи. (А пейсингът в случая е сюжетно понятие и само се нарушава от умиранията ти, без значение до колко преиграване водят).

Кой да го еба си ти, че ще да казваш на хората кое е изкуство

Нищо подобно. Казвам само какво би се изисквало, за да се признаят игрите като изкуство - тези признания са академични и зависят от куп фактори, както при естеството на самите игри, така и в културното им възприятие. Докато медията е инфантилно удовлетворяване на желания, развитие няма да се случи. Това някои неглуповати разработчици са го усетили отдавна - за справка можеш да се обърнеш към Silent Hill 4 примерно.

За неприемането на PC гейминга сериозно е достатъчно да се обърнеш към времето преди Steam, колкото и да го недолюбвам, да спаси този пазар. Тук не ти трябват мои аргументи, кратка историческа справка ще ти го обясни