Post
by alshu » Sat Feb 08, 2020 2:52 pm
Promare - много зле написано заглавийце - развитие, експозиции, диалози...мъка.
Обаче абсолютно си струва да се изгледа заради шантавия стил, откачените, бомбастични и абсурдни в най-добрия смисъл на думата екшън сцени...и само това.
Освен типичните Trigger-щини и изплагиатсваното от Enen no Shouboutai, тук нещо много ми напомняше и за Yuusha-Ou GaoGaiGar.
Принципно Савано ми е безумно скучен композитор, но музиката му тук удари дъното, та и този аспект не ме зарадва особено.
Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 5 - nerdout-ване на тема mecha. Това е и следващият проект на нашите момичета - късометражна реклама за кръжока по роботика. Конфликтът с членовете на последния беше особено забавен. Саяка е best girl във всеки епизод. И тук прегази противника с наглост и рекет, а по-рано отвори с ритник ръждясалата заключена врата към канализацията.
Id:Invaded ep. 6 - това шоу се развива доста добре. Поредният рязък обрат, който е и съвсем логичен - Кохару си е убиец със значка.
Още и обичайната доза черен хумор.
Kuutei Dragons ep. 1-2 - светът и идеите са много интересни, но персонажите са ми омразни, както реакциите им на събитията около тях особено отблъскващи.
Дроп.
Somali to Mori no Kamisama ep. 4 - вълкът се оказа свестен тип. Похарчиха всички пари за лекарството на Сомали. Сега трябва да почнат всичко отначало.
Magia Record: Mahou Shoujo Madoka☆Magica Gaiden (TV) ep. 5 - бива. Малодрамата беше малко по-нормална.
Второто камео от Мами - нищо особено, просто deus ex machina.
Това умение временно да придобиват способности на вещица е интересен момент в цялостната митология на Madoka☆Magica. Може би има някакъв начин поне за частичен контрол?
Yatogame-chan Kansatsu Nikki Nisatsume ep. 5 - това момиче и за болен не може да се грижи. Сестрата на Кайто драсна през входното врата още при вида и.
Isekai Quartet 2 ep. 4 - интересен тест се оказа.
Meitantei Holmes ep. 1-7 - гледай ти, дядо ви Миязаки навремето бил направил фъри версия на Шерлок Холмс за италианците. Базирана е доста условно на оригинала, повече от случаите са трансформирани почти до неузнаваемост, а разследването е заместено с екшън приключения. Мисис Хъдсън е неочаквано млада и секси. Може да се каже, че всеки епизод е базиран около някаква каскада, сложно анимирана сцена или извинение да ни разходят из интересно замислена локация - типичен Миязаки проект.
Цялото заглавие силно лъха на Kurenai no Buta (или по-точно исторически е обратното).
Има атмосферата на World Masterpiece Theater сериал, но не е такъв.
Takarajima ep. 1-26 - аниме на тема "Островът на съкровищата" от 1978. Доста странна адаптация. На места е ужасно тъпа и неадекватна, на други вади бляскави идеи. Примерно добра такава е търсенето на съкровището да е абсурдно по-сложен пъзел отколкото е в книгата. За да го решиш трябва да шариш по целия остров за подсказки, да се моткаш из пещери, да се разправяш с акули...черепи навсякъде (а уж трябваше да са само шест) и пр. На тези места шоуто е и най-красиво.
Джон Силвър са го направили ubermensch, а останалите пирати са ги пренаписали по някакви японски стереотипи. Най-интересно впечатление правят ирландецът Грей, религиозната откачалка и оракул Абрахам, както и Папи-чайката, който когато е в добро настроение имитира с глас и движения въпросната птица. Последният се изпълнява от Akira Kamiya.
Множество сцени и събития, които ги няма в оригинала - примерно появата на кораб призрак или моментът в който отвлякоха Джим, за да го продадат в робство.
Нещо като 4/5 лоши идеи, 1/5 добри. Артът е същата работа...но когато е добър си струва. Според мен личи и известно влияние върху One Piece.
Има атмосферата на World Masterpiece Theater сериал, но не е такъв.
Watashi no Ashinaga Ojisan ep. 1-7 - ето един същински World Masterpiece Theater проект. Доста детайлна анимация в не толкова съществени сцени. Струва ми се, че Little Witch Academia е заимствала някои идеи от тук. Шарено и красиво е, но твърде много мелодрама, за да му се насладя.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Техно метъл лудница е, колко пасва е друга бира, но я слушам сама по себе си даже 
Другото беше Babylon. Много мразя анимета с отворен край и в тоя случай също много се издразних. Интересно ми беше и всичко, мразех лошата и накрая - meh...
